Из някои от православните храмове на Берово, Република Северна Македония

 

 

 

Първото нещо, което прави впечатление в северномакедонския град Берово е уникалната архитектура на центъра на града, която не само му придава облика на средноевропейски град, но е и повлияла върху създаването на така рядко срещания по Балканите класически градски дух на неговите жители, които се държат доста по-културно, възпитано, резервирано, в сравнени с така присъщите фамилиярничения на обитателите на цялата територия между Осогово и Охридското езеро, а и отвъд нея. И макар, че този контраст се усеща веднага, първоначално е малко трудно да се осмисли и разбере естеството му.

Ако бъде направена по-обстойна разходка из Берово и неговия регион, наред с архитектурата, природата, уникалната кухня, която привлича любители на кулинарията от цяла Северна Македония, хубавото турско кафе и лозова ракия, които се предлагат в многобройните градски и извънградски кафенета и ресторанти, безспорно твърде силно впечатление биха направили множеството православни храмове.

 

*******

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица”

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица” се намира в центъра на града и представлява класическа еднокорабна едноапсирна базилика. Построена е през 1912 година и е осветена през 1922 година. През 1930 г. е изградена камбанария, която е и часовникова кула. Иконите и иконостасът са направени през 30-те години на ХХ век и са дело на зографа Гаврил Атанасов. В черквата има съхранявана чудодейна икона от 1899 година.

Тази черква е един от символите на Берово.




 

*******

Мъжкият манастир „Успение на Пресвета Богородица”

Намира се на около 4 километра на югоизток от центъра на Берово – в посока към Беровския язовир, на левия бряг на река Беренгалница. Манастирът е исихастки. Състои се от черквата „Успение на Пресвета Богородица”, построена между 1972 – 1975 година, в стила на византийските средновековни кръстокуполни църкви; през 2002 г. е построена сграда за обитаване на монасите в архитектурния стил на турски конак, до която има дървен параклис; а от източната страна на основната черква, до оградата на комплекса има малък открит параклис с икона на Света Богородица с Младенеца.

Манастирският комплекс е много красив и силно въздействащ върху посетителите.

На около километър от него е изградена черквата „Свети Илия”.

*******

Черквата „Свети Илия”

Черквата „Свети Илия” се намира на билото на относително нисък рид около километър на север от манастира. Построена е през 1972 година и е с кръстокуполна архитектура от квадратни орнаменти. Към черковния комплекс има изграден навес за курбани, както и чешма с лековита вода.

Мястото се намира на широка поляна, заобиколена от борова гора и от него се откроява живописен изглед към Берово.

******

 Девическият манастир „Свети Арахангел Михаил”

Девическият манастир „Свети Арахангел Михаил” намира се в югоизточната част на Берово, на изхода на града към Беровския язовир. Състои се от черквата „Свети Арахангел Михаил”, камбанария, жилищни и стопански помещения, както и красив и добре поддържан двор, ограден с висока ограда. 

В архитектурно отношение черквата Свети Арахангел Михаил” представлява обширна, полувкопана еднокорабна базилика. Построена е между 1815 – 1818 година, като на освещаването ѝ през 1818 година присъствал и големият наш възрожденски деятел – просветителят Йокам Кърчовски.

Твърде интересна е и легендата за построяване на тази черква. По време на турското робство в Берово имало 200 християнски къщи, но само една малка черква. Ето защо местният поп Пецо решил да издейства разрешение за построяване на нова, по-голяма черква. Отишъл при валията в Радовиш, който обаче поставил много тежки условия – черквата да бъде вкопана в земята и да не се вижда, да бъде построена за 40 дни, а най-малката и красива дъщеря на поп Пецо – Султана, да бъде дадена в неговия харем. Със задружен труд и много волни пожертвувания църквата била съградена за 40 дни, но понеже станала по-голяма и се виждала, а и Султана избягала в Кюстендил, валията много се разгневил и заповядал тримата църковни настоятели да бъдат убити, а поп Пецо – хвърлен в затвора. Едва след смъртта на валията поп Пецо бил освободен от затвора, а Султана се върнала в Берово.

В средата на XIX век били изградени жилищните помещения и с благословията на игумена на Рилския манастир първите монахини станали снахата и дъщерята на поп Христо – зетят на поп Пецо.

В разцвета на своето съществуване – до средата на ХХ век, в манастира имало до шестдесет монахини, имало богословско училище, тъкачница, като дори първата монофазна хидроелектроцентрала в този край била открита за да обслужва манастира.

И днес манастирът е работещ, добре поддържан, изключително живописен.

*******

Манастирът „Свети Гаврил Светогорец”

Манастирът „Свети Гаврил Светогорец” се намира на около четири километра източно от Берово. Това е новостроящ се комплекс, съставен от красива кръстокуполна черква, която още не е довършена и помощни сгради.

Самият манастир е едно типично доказателство за това как християнството създава християнство…

 

*******

Безспорно Берово е една твърде интересна и леснодостъпна за нас туристическа дестинация, в която наред с качествените, вкусни, евтини и екологични храни и напитки, туристът би могъл да посети уникални черкви и манастири, в които се чувства Духът на православното християнство…

 

*******

Галерия

 

„Вечно неработещият” музей на Берово

 

Беровският язовир на река Беренгалница

Браво- много е красиво!

Достъпно ли е за българи ?

Благодаря. Да, поне аз като съм ходил - може би два или три пъти, не е имало прояви на българофобия.

Как се е опазил тоя свободен кът през робството?
Богатството на градчето не може да е случайно. Дали не е основано от боляри, подобно на Копривщица? Но като по-отдалечено от Стамбул, да е по-малко клано и страдало?

В турските данъчни регистри Берово е вписано като село. Изглежда жителите му са били доста трудолюбиви и предприемчиви.
А за Копривщица в Самоков има предания, че са я основали бягащи от чумата самоковци.