Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2023 09:48 - Виртуални епистоларности
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 909 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 27.12.2023 09:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Виртуални епистоларности

 


image



Не, че се хваля, (защото самохвалството е една типична суета на суетити или нещо, ако не твърде греховно, то поне достатъчно срамотно за да бъде необходимото основание за /само/обругание), но тази година прочетох 110 виртуални издания на книги с двете програми за четете, които имплантирах (или написано с други думи – инсталирах) на таблета.  Всъщност едната си беше официална – заводска и достатъчно подходяща за виртуално „смъкване” – типично по „пиратски” на всякакви файлове с епистоларности от знайни и незнайни сайтове, а другата беше неотменна част от виртуалното издание на легитимно закупена книга от съответното издателство, (която програма използвах да прочета още две промоционални безплатни негови книги).

Като бъдат прибавени и още няколкото, макар и не чак толкова много „класически, конвенционални, обикновени, хартиени” книги, които купих и прочетох през това време, се получава доста значимо количество от една стока, която в никакъв случай не би могла да има каквито и да са измерения в количествени стойности. Просто защото за разлика от изядените килограми краставици и домати (или пържоли), както и вдигнатите килограми тежести или изминатите километри пеш и с велосипед, прочетените книги нямат телесни изражения. Дори и в сравнение с дипломите, които биха могли да бъдат получени, ако са ползвани като „градивен материал” за вземане на някакви си изпити, изчетените така да се напише „напразно” книги, имат единствено абсурдна стойност и то, разбира се, само за човека, който ги е прочел.

Тогава какви измерения и количествени прояви би могло да има прочитането на сто и десет виртуални и още няколко, макар и не чак толкова много „класически, конвенционални, обикновени, хартиени” книги?

*******

Като начало, ако се приеме за мерна единица единственият, при това необратим ресурс, с който разполага човекът в своя земен живот – времето, то тогава твърде лесно с помощта на статистическите данни от програмите за четене бих могъл да разбера точно с колко месеца, седмици, дни, часове, секунди съм остарял, четейки виртуалните книги.

И понеже остаряването обикновено бива свързвано с помъдряването, а четенето е общоприетото, (макар и доста съмнително) средство за това, като много удачен се явява въпросът дали наистина би могло да бъде отчетено някак си помъдряването от прочитането на сто и десет виртуални и още няколко, макар и не чак толкова много „класически, конвенционални, обикновени, хартиени” книги?

И безспорно, дори и „чисто” статистически би могло да се предположи, че човекът, прочел тези книги е станал ако не друго, то поне по-начетен с това количество. Всеизвестно е обаче, че паметта също има свой си, собствен ресурсен капацитет, прехвърлянето на който запраща в лоното на забравана не само маловажна, но понякога и жизнено значима информация, като така и стремящият се към мъдростта човек се преобразява в глупак – просто в един от безкрайното множество простовати люде.

С други думи – както твърдят отколе диалектиците, всяко нещо съдържа в себе си и своето отрицание, а многото четене може да доведе и до изпростяване.

*******

Дали обаче в днешната модерна дигитална епоха на тотална доминация на виртуалните зрелища, четящият човек е придобил образа на подвластен на своето атавистично занимание глупак, след като той така ярко се откроява навсякъде в грандиозните тълпи на нечетящи любители на визията?

Просто защото четенето не само ускорява скоростта на логичната обработка от съзнанието на бълваната навсякъде около нас всевъзможна информация, но и спомага начетеният човек да вижда всичко около себе си, а и в самия себе си, като през мощна лупа – ярко и в детайли, както и да разбира и мисленето, и поведението на другите, осъзнавайки архетипите, от които са сътворени.

А да разбираш човека означава да му прощаваш – да, наистина четенето стимулира толерантността.

*******

Би ли могла да бъде приета някаква форма на пропорционална зависимост между четенето и толерантността, и наистина толерантен ли е начетеният човек при условие, че именно носителите на точно този архетип са вдъхновявали, вдъхновяват и навярно ще вдъхновяват най-кървавите бунтове на тълпите за социална и всякаква друга справедливост?

Съвсем обяснимо е, че и само по себе си четенето е типично, макар абстрактно и интровертно визионерство, и понеже времето, подобно на всяка друга мисловно - поведенческа конструкция е триизмерно – имащо свои се минало, настояще и бъдеще, като човешките въжделения винаги са били, са и ще бъдат подвластни на желанието лошото да си остане в миналото, а хубавото да дойде все някога, всеки визионер – бил той пророк или кабинетен учен – теоретик, би искал да представи бъдещето по-хубаво от настоящето, но за разлика от пророка, уж разясняващ „неизбежния промисъл с висше”, ученият, та бил той и начетен човек, осъзнава човешкото естество на всеки социален недъг и се стреми да предложи човешки решения, изграждайки вербална програма във времето.

Начетеният човек е непримирим към злото, но либерален към времето.

*******



image
 

 



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2376455
Постинги: 388
Коментари: 555
Гласове: 3455
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031