2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Малко за литературата като отражение на живота
Започнах новата година с прочитането на две книги от български автори. Сюжетите са типични градски и по-точно столични, защото представят живота на млади хора – между 20 и 30 годишни, живеещи в София, която напускат от време на време, но пък – винаги се връщат в нея.
Приликите обаче свършват само до тук.
*******
В едната книга действието се развива в края на 70-те и през 80-те години на ХХ век. Фабулата разкрива битието на герои, търсещи смисъла на живота в любовта, чиято истинска цел е брак и деца, а сексът е само едно нейно допълнение. Образованието, творческият трудът, кариерата и семейният дом също заемат твърде важно място в живота на героите, имащи ясна представа за добро – онова, което е искано от всички, и зло – другото, което никой не го иска. Героите напускат столицата за да отидат да работят – в заводи, мини, ниви, станции за наблюдение на Космоса или просто да посетят близките си в родните села, а когато са командировани в чужбина, то е за да споделят опит в сферата на индустрията и техниката. Развлеченията им са класически – театър, концерти, литература, кино – и то независимо дали са пролетарии – работници, инженери, журналисти или научни работници от БАН…
Езикът на повествуванието – богат, многопластов, изпъстрен с лесно запомнящи се и предразполагащи към размисъл афоризми.
*******
В другата действието се развива в първите десетилетия на XXI век. Фабулата, представяща живота на героите, се върти непрекъснато около най-важното нещо за тях – дрогата – във всичките ѝ разновидности – кокаин, екстази, хероин, канабис… Основна цел в живота им е да намерят пари за дрога – като за постигането ѝ прибягват от дребни мошеничества, през продажби на унаследени жилища, до проституция. Любовта е нещо напълно непознато – дори и като дума, а сексът е форма на пристрастеност – като към наркотиците. Трудът няма почти никакво място в живота на героите, както и образованието, малко по-важни са автомобилите и разходките до морето, както и измъкването от лапите на безмилостните и жестоки наркобосове, на които рано или късно задлъжняват… А инверсията на представите за добро и зло – фрапираща – добро е това, което удовлетворява пристрастеността, а зло – всичко онова, което пречи – безпаричието, полицията, приятелите, отнемащи от източника на удоволствие. Героите напускат столицата за да избягат от страшните наркодилъри, на които са задлъжнели, да отидат до морето, където основното им занимание е да се дрогират, а когато пътуват в чужбина, то е за да бъдат “мулета” – преносители на дрога за своите босове. Забавленията са модерни – първо и най-важно – дрога, а в допълнение – местата, където тя може лесно да се намери и консумира – преди всичко – в чалготеки.
Твърде различен е и езикът – той е елементарен, сух, наситен с чуждици, но с максимално опростени изречения – и от съдържание, и от смисъл.
Безспорно изобразената епистоларна картина отново е софийска – поне като квартали и улици, но сякаш от друг, паралелен свят.
*******
Аксиома е, че литературата е отражение на живота и затова картините, които изобразява не биха могли да бъдат много по-различни от съществуващите в реалността, но наред с това представяните от нея герои са носители на типичните архетипи за всички времена, и именно техните образи, докосвайки съзнанието на читателите насърчават определени форми на мислене и поведение.
Ето защо днес, когато всеки желаещ да издаде книга би могъл да задели хиляда лева и да я получи и пласира, при това понякога – в завиден тираж, отговорността на издателите и книгоразпространителите е огромна и именно те са истинските грешници пред нашия народ.
