Две прочетени книги от един автор май са много 




По начало през последните десетилетия рядко си позволявам да чета повече от една книга от един автор - дори и български. Ето защо, след като вече бях чел култовата книга на Калин Терзийски "Алкохол", дори и бях забравил, че някога в електронния четец съм добавил и "Любовта на 45 годишния мъж". И понеже четенето от таблет е доста по-приемливо, бях забравил и самия електронен четец, купен когато нямаше таблети, а мобилните телефони бяха ползвани само за разговори. За да проверя непрочетените книги, трябваше да сменя батерията и да купя ново зарядно. Така видях и тази книга и реших да я прочета...
Сюжетът се оказа тривиален - виртуално-реално влюбване, което в духа на модерната епоха започва с приета покана за fb приятелство и продължава в реалните условия и макар, че нямам надеждна информация дали авторът е чел "Театрален роман" на неговия колега - психиатър Михаил Булгаков, лично на мен ми заприлича на типичен осъвременен ремикс на тази безспорно хубава руска книга, макар и като повечето ремикси доста по-повърхностен, лишен от плътност и наситеност на литературните образи; с недостатъчна дълбочина на вникване в света на героите въпреки, че авторът има образование точно в тази сфера; няма го и правдивото изображение на специфичния фон, върху който се развива действието в романа - било то социалната мрежа или жестокото посткомунисточеско българско общество, атомизирало живота на милиони българи и подложило на грандиозно обезценяване дори и любовта в нейната битийност на всемирна свързваща невидима нишка на живота в единно и безсмъртно цяло.
Самият изказ в книгата е твърде елементаризиран, ползваните изречения - максимално прости, изградени главно от кратки подлози и сказуеми, а промъкващите се понякога между тях медицински и психологически термини - така любими за пишещите медицински работници и навярно и тук предназначени да придават по-висок интелектуален привкус на текста, изглеждат като кръпки върху евтина, при това непрана дреха, което поставя доста въпроси пред цялостната литературна стойност и качество на това епистоларно произведение на съвременния български книжовен език.
Разбира се навярно и тази книга има своите многобройни български читатели - ако не за друго, то поне заради направените социални инвестиции в превръщането на нейния автор в съвременен български национално известен писател, но лично аз след всеки прочит на подобна книга изпитвам необходимост да прочета поне няколко произведения на класиците, за да съумея да върна вярата си в естетическата стойност на литературата.