Потиснатата агресия на нормалния човек в романа “Одеса стар” на холандския писател Херман Кох


 


Попаднах на тази книга случайно - всъщност търсех “Завръщането на Заратустра” на Херман Хесе, и безспорно не бях и чувал нито за книгата, нито за писателя, но я имплантирах в паметта на таблета и я прочетох бързо - по всички правила на четенето на виртуални издания със съответните програми за четене, като разбира се - споделих и някои афоризми от нея във fb. 
Сюжетът е тривиален - животът на един обикновен човек на име Фред Морман, типичен представител на средната класа, работещ, обитаващ “добър” квартал на Амстердам, имащ съпруга и дете, автомобил “Опел”, етаж от къща, мароканска прислужница - изобщо - до скоро, (поне до бума на новите либерални идеологии и носените от тях модерни житейски ценности), олицетворение на нормалността.
Героите на книгата са свързани с Фред Морман с присъщите на всяко общество роднински и социални връзки - съпругата му, (подозирана в изневяра с популярен водещ на телевизионно предаване), синът му - ученик в неопределената възраст, дефинирана като “пубертет”, роднините на съпругата му - тъща и тъст, нейн брат - неудачник, женен за развратна красавица и разглезените им хиперкинетични, но определяни като “даровити” деца, както и съседите и неизбежните приятели, сред които се откроява бившият съученик и представител на “подземния свят” - Макс Х.
Авторът на книгата е използвал твърде интересен стил на изказ, наситен със съждения от логиката на така наречената “популярна психология”, за да представи както изживяваната житейска драма на главния герой, предизвикана от болезнено превъзмогване на “кризата на средната възраст”, така и образите на някои от второстепенните герои - обременени със симптомите на психопатологии, но превърнати в модерното общество в неизчерпаеми източници на привилегии… А Фред Морман ги вижда достатъчно добре, разбира ясно както тяхното естество, така и общественото отношение и реагира … С иначе нормалната, типично мъжка, но принудително потисната от даденостите на социума агресия още на дълбоко подсъзнателно ниво. 
Срещу кого е насочена тя?
Херман Кох представа обектите на агресия на своя герой Фред като “подаръци”, които му прави неговият съученик Макс във вид на убийства на дразнещи го люде, срещу користното намерение да “измъкнат” с измама голямата награда от телевизионна игра тип “Стани богат” чрез техния общ познат и известен телевизионен водещ, (може би защото това навсякъде из цивилизования свят е прието за единствения, макар и нищожно малък шанс на “нормалния” човек да промени финансовото си положение, при все, че и в тази сфера на “чистия” късмет и доминация на притежаваното познание са плъзнали метастазите на карцинома на организираната престъпност.)
И така жертви се оказват престарелият учител по френски език в тяхното бивше училище; възрастната съседка от долния етаж; мароканската прислужница; бодигардът на подземния бос; самият подземен бос, а потенциалните - собственичка на смешни кучета, дете със синдрома на Даун, развратната снаха и нейният мъж - мухльо, телевизионният водещ, приятелката на неговия син…
Изобщо… Интересна книга, чието действие би могло да се развива от Лос Анджелис на запад, чак до Варна на изток.