2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 2201 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2016 17:18
За нещата, които нямат цена
Мощното медийно отразяване и безспирните дебати, които се разгърнаха в нашето публично и виртуално пространство след абсурдното изказване на руския политик Пьотр Толстой за купуването на България, поставя и твърде интересния въпрос за пределите на пазарната икономика и най-вече за естеството на онези неща, които просто нямат цена и следователно – не подлежат на покупко-продажби, т.е. по презумпция са изключени от пазарната икономика и паричните взаимоотношения.
И всъщност – има ли вече такива свръхценни, надпарични неща?
Великолепният наш фолклор, съграждан в продължение на хилядолетия, в който българското колективно съзнание е представило някои от вечните, безсмъртни общочовешки архетипове, в чудесния епос за Крали Марко е съхранил и един доста интересен сюжет – за стремежа да бъдат купени онези неща, които нямат цена…
*******
Една от песните, възхваляващи юначеството на Крали Марко, ни пренася в онова далечно време, когато по нашата земя се появява зъл, могъщ, силен и непобедим жълт базиргян, (остаряла дума – евреин), който след като погубва много крале, банове и юнаци, решава да придобие във владение и пречистата Света гора, като праща писмо на стария игумен Славе, с което му предлага да я купи с пари, а ако ли не – го заплашва, че ще я завладее със сила. Над православния свят надвисва страх – че лошият базиргян, (чиито образ е наситен от народната представа с мрачните краски на глобализацията и връхлитащите, носени от нея стоково-парични взаимоотношение, свеждащи смисъла на всичко по земята до финикийско (еврейското) изобретение, наречено „пари“), ще плени и пречистата Света гора, ще разруши белите манастири, ще погуби старите игумени, ще избие всичките ученици, ще изгори Светите книги Евангелия, а православният народ ще остане без Закон и по света ще настъпи хаос. За да бъде спасена Света гора и православният свят, старшият стар игумен Славе свиква триста игумена, които го съветват да намери юнак, който да победи базиргяна и да отърве от него Света гора и цялата дуня (остаряла дума – свят, земна шир). Такъв обаче не се намерил, въпреки изпратеното писмо от стария игумен Славе по цялата земя.
*******
Дали подмамен от греховната съблазън, наречена „сребролюбие“ или от присъщия на всяко живо същество страх, а може би поради стремежа да съхрани поне онова, което би могло да бъде спасено, според незнайните народни творци на тази великолепна епична песен, в крайна сметка старият игумен Славе, уповавайки се на Божията воля, сключва търговската сделка с жълтия базиргян и в замяна на собствеността върху онова свръхценно нещо, което е непродаваемо поради нетленното си естество и следователно не би трябвало да има цена, получава огромно количество злато и скъпоценни камъни, натоварени на безчет мъски (остаряла дума – мулета).
Разбира се, мотивът за продажбата на „онова свръхценно нещо, което е непродаваемо поради нетленното си естество и следователно не би трябвало да има цена“ и което обикновено бива дефинирано с простичката, но твърде неясна по смисъл думичка „душа“, би могъл да бъде проследен както в много песни, приказки и предания от нашето анонимно народно творчество, така и в произведенията велики европейски автори от ранга на Данте или Гьоте, защото именно със съхранението за Доброто и вечността на онова, което преминава през, но е отвъд индивидуалото битуване, наречено „живот“, направляван от изконния стремеж към безсмъртие, е пропита цялата Християнска цивилизация, подвластна на осъзнаваната или неосъзнавана Божия воля – независимо дали бива следвана или – не…
*******
А Божията воля не била пречистата Света гора да бъде продадена за злато и скъпоценни камъни и да стане базиргянска собственост. И когато вестта за нейната продажба достигнала до живеещия в Прилеп град Крили Марко, натъжен той споделя със старата си майка своето желание да освободи и отърве от базиргянско робство Света гора, както и своите чисто човешки страхове от силата на базиргяна и евентуалната си гибел. В народните представи обаче юнакът затова е юнак – защото винаги съумява да превъзмогне сковаващия в мига на настоящето тялото, разума и душата страх от смъртта в името на онова, което свързва всички живи твари в единно и неделимо цяло и което поради своята необятна всеобхватност просто няма нито смърт, нито паричен еквивалент… И окуражен от своята майка, че не само ще бъде прославено името му по цялата земна шир, но и самият Господ Бог ще му прости греховете, Крали Марко яхва своя кон Шарколия и се впуска във величаво сражение с олицетворяващия страха от злото базиргянин.
*******
В светлината на достиженията на съвременния спорт, твърде интересна се явява описаната от народните певци техника на двубоя между Крали Марко и неговият могъщ противник. Известно е, че след превземането на Константинопол от рицарите кръстоносци (1204 г.) и създаването на така наречената Латинска империя, рицарските турнири и двубои не само стават познати и на народите, обитаващи Балканите, но дори и след възстановяването на Източната римска империя – Византия (1261 г.), някои нейни императори като Андроник ІІІ Палеолог до такава степен биват увлечени по рицарската етика и начин на живот, че сами участват в организирани от тях състезания. Ето защо не е за учудване изключително реалистичното представяне на битката между Крали Марко и лишения от име, (навярно за изличаване на спомена за него) жълт базиргян, в която биват смесени както типичните военно – приложни дисциплини, така и простонародните упражнения за мерене на сила по села и градове.
След размяна на писма и кратка словесна престрелка, чрез които биват изложени намеренията на двамата, а именно – че Крали Марко иска базиргяна да освободи пречистата Света гора и Хилендар манастир, иначе ще му отсече нозете до коленете, а ръцете до раменете, а безименният жълт базиргян – просто кани Крали Марко да си премерят юначеството, като ако бъде победен ще му подари купената и притежавана безусловно от него пречиста Света гора, а ако той победи прославения народен юнак – няма да го погубва, а ще го прикове на вратите си за да му завиждат всички, че е надвил прочутия по всички краища герой, и понеже в крайна сметка нито единият не отстъпва от заявеното намерение, дуелът започва.
Двамата яхват конете и се впускат един срещу друг, като първоначално Крали Марко застава нишан (мишена – остаряла дума), а базиргянът хвърля по него боздуган (топузин). Обучен на българско ездаческо изкуство бил обаче конят Шаркория, голям талемлия бил, та като видял връхлитащия боздуган приклекнал и оръжието прелетяло далеч над неговия ездач. Силно замахнал след това Крали Марко, мощно запратил своя тежък боздуган към неприятеля и го ударил точно между белите вежди, но оръжието, топузът се пръснал на четири, а на базиргяна му нямало нищо. Отишли след това под стените на град Солун да надхвърлят един огромен бял камък – първо го грабва Крали Марко и така го метнал, че камъкът летял цели три сахати (часа) време, а после обаче жълтият базиргянин го запраща толкова силно, че камъкът преминал чак през Бяло море. И така, Крали Марко разбира, че е победен и се уплашил, а противникът му предлага трето състезание – да отидат и да надскачат неговите кули у град Солун. Прескочил кулите Крали Марко, но жълтият базиргян ги надскочил девет пъти. Крали Марко осъзнава, че е загубил битката, признава, че е победен, но преди да се предаде на своя неприятел и да се остави да бъде прикован на неговите порти, го моли да отиде и да се прости със своята стара майка. Макар и наситен в народната памет с мрачните, тъмни, негативни сенки на злост, все пак обликът на жълтия базиргян – като на всички главозамаяли се от физическата си сила юнаци, е пропит не само от спортен рицарски дух, но и от чертите на глуповатостта – навярно затова Крали Марко бива оставен да отиде да се прости със старата си майка. И това се оказва фатално за неговия враг.
*******
Безспорно физическата сила, направлявана от могъщите нагони и инстинкти на пръв поглед изглежда непобедима, но съхраненият в колективното несъзнавано човешки опит красноречиво показва, че умът, съзнанието, разумът, осмислянето… не само може успешно да й се противопостави, но и използвайки нейните качества като оръдие – да я владее в името на Доброто. Затова и старата майка на Крали Марко, след като му разкрива тайната на силата на неговия неприятел, криеща се в каменно сърце, мъдро го посъветва да се преоблече като просяк, да го изчака до бялата чешма пред град Солун, където жълтият базиргянин всяка сутрин рано пиел жива вода и да не го посича или пробожда със сабята дамаскиня, а да му отсече нозете до колене.
Така и сторил Крали Марко – преоблечен като просяк, той изчакал победилия го враг и му отсякъл краката до коленете. И като истински кошмар, загнезден в глъбините на човешкия страх от злото, дълго гонил жълтият базиргянин народния ни закрилник – дори и с отрязани до коленете крака…
А пречистата Света гора била освободена, старият игумен Славе направил голяма гощавка, целият народ се освободил от страховете си, а Евангелията и пазеният в тях Закон били спасени и по света не настъпил хаос.
*******
Ако бъде направен един повече или по-малко удачен психоаналитичен опит за осмисляне на някои от вечните психични символи, представени от анонимните творци в сюжета на тази хубава народна песен, то това безспорно са Християнската вяра и православната църква, които са не само безценни и вечни, но и за съхранението на които е оправдана всяка лична саможертва. Ето защо в дидактическо отношение песента учи своите слушатели, че дори и най-слабият физически, безличен психически, беден социално… човек, който обаче е готов да се опълчи и превъзмогне страха от болката и смъртта в името на съхранението за вечността и безсмъртието на своята свята Християнска душа, е достоен наследник на юнака над юнаците Крали Марко. И много знайни и незнайни православни българи са правили това в най-мрачните години на турското робство.
В по-ново време, когато нацията и националната държава поизместиха и в нашето колективно съзнание православната Христова вяра и нейната църква в ценностната йерархия, именно те бидоха превърнати в онова свръхценно, неподлежащо на продажба нещо, оправдаващо и личната саможертва, а и жертването на стотици хиляди българи. Днес, когато всичко в България бе подложено на тотална разпродажба, бе достатъчна и една навярно неволно изпусната реплика, за да възпламени подобно на искрица мощния протестен огън в народното подсъзнание, залял медии и социални мрежи…
*******
Урокът на историята. А всъщност в предългата „истинска“ история на Балканите, пазеща безброй спомени за кървави битки за педя земя, е съхранен и достоверният факт за една истинска продажба на един истински голям, могъщ и хубав град - през 1423 г. Източноримският (византийски) император Андроник Палеолог продава Солун на венецианците и става монах. Парадоксът винаги впечатлява и някак си се разпространява.
Литература
1. Арнаудов, М. – „Крали Марко в народната поезия“, изд. Щаб на действащата армия, С. 1918 г.
2. Германов, А. – „Крали Марко. Български юнашки епос в тридесет и три песни“, изд. „Народна младеж“, С. 1982 г.
3. Мутафова, Ф. – „Крали Марко“, изд. „Казанлъшка долина“, С. 1937 г.
4. Попов, С. – „Крали – Марко. Народна епическа поема“, изд. „Просвещение“ на І. С. Наумов, С. 1901 г.
Закъснял си, Толстой!
Жидовски ход! Давид Мендель (Дмитрий Мед...
ГРЕШИ ЛИ АЛИАНСА НА НАТО КАТО ЗАСТАВА СР...
Природата, която губим