Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е голям християнски празник, който се чества четиридесет дни след Възкресението на Христос. В българския език думата „Спасовден” е наситена със съдържание на „спасение” и затова в народните вярвания е прието, че нощта срещу Спасовден е лечебна и помага както за изцеряване на болни, така и за превъзмогване на безплодие. Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. По българските земи има много храмове, носещи името „Свети Спас”, а през последните десетилетия това название получиха и десетки хотели, спа центрове, балнеоложки комплекси.

******

 Алинският манастир „Свети Спас”
 

„Свети Спас” е името и на Алинския манастир. Самият манастир е разположен в Югоизточна Плана, на около 8 километра на изток – югоизток от село Алино, в дълбоко закътан в дебрите на Плана дол, където левият приток на река Палакария – Селска река приема водите на Манастирска река. Местността е изключително живописна, като планинският път минава по билото на Плана и през гъсто обрасли с борови, букови и церови гори дерета, а това прави достигането до манастира истинско приключение.

През ХVІІ и ХVІІІ век манастирът е бил сравнително добре уреден, като освен черквата „Свети Спас” тук е имало и жилищна сграда, в която наред с помещенията на монасите е имало и стаи за посетителите от всяко едно от селата по течението на Палакария. През ХІХ век манастирът запада. В момента и сградата, която до началото на ХХ век е била поддържана от село Алино, е порутена, но се строи нова.

Планинската черква „Свети Спас” е еднокорабна, едноабсидна, полуцилиндрично засводена, без притвор. Вътрешните й размери са: дължина 7,5 метра, широчина 3,8 метра, височина 4,5 метра. Стените са с дебелина до 80 сантиметра и са изградени от грубо дялани масивни камъни, като в тях има четири прозореца. Вкопана е около един метър в земята и в нея се влиза през врата с височина от около един метър.




 

*******

Стенописи

 

Като се изключат съвременните опити за (често твърде неумела) реставрация, които се виждат по цялата черква, основните стенописи са датирани от два периода:

Ш    От 1626 година;

Ш    От средата на ХІХ век.

Предполага се, че стенописите, датирани от 1626 година са дело на пътуващи български зографи и са типичен за епохата образец на народното зографско изкуство. Годината на изографисването е отбелязана върху надпис над входната врата в наоса. Върху свода са изографисани образите на Иисус Христос и Света Богородица, а по стените – евангелски сцени и светци в цял ръст. Твърде интересни са и изображенията на българските светци Свети Иван Рилски, Свети Йоаким Осоговски и Свети Прохор Пчински.

По всяка вероятност, стенописите от средата на ХІХ век са изпълнени от представителя на Самоковската художествена школа през Възраждането Коста Вальов. Останки от тях  са запазени върху западната фасада на черквата.

Оригиналният иконостас, датиран също от средата на ХІХ век, който е бил с позлатена резба, както и самите икони са били направени пак от представители на Самоковската художествена школа.

*******

Ктитори и дарители

Според запазените надписи, ктитори в тежкото време на 1626 година били кир поп Златан, поп Стойко, поп Вълко и двама йеромонаси от Алино. А дарители през „лето Господне 1850 – мая 20 ден” били: „егумен господин Доситей – монах Рилского и приложници от село Халино хаджи Стамен и чадо его Стоица, Никола, Спас, хаджи Боне.”

Понастоящем Алинският манастир „Свети Спас” е обявен за паметник на културата.

*******

Безспорно, Алинският манастир „Свети Спас” е едно уникално място, което си заслужава да бъде посетено.