Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02 18:28 - Защо олигархизацията означава циганизация на България?
Автор: georgihadjiyski Категория: Политика   
Прочетен: 1446 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Защо олигархизацията означава циганизация на България?

Публикувано в:

https://www.segabg.com/category-observer/oligarhiyata-vodi-ciganizaciya

image


Публикувано и в:
https://fakti.bg/mnenia/358324-oligarhiata-vodi-do-ciganizacia
image

 


Идеалният електорат

Ако приемем като начало, че в някаква по-голяма или по-малка степен, законите на пазарната икономика са валидни и за политиката, а властта и свързаните с нея ресурси в модерните общества, бива получавана чрез вота на избирателите, то тогава би могло да се предположи, че всички свързани с властта политически субекти биха имали огромен интерес от нейното получаване с минимални разходи на средства – т.е. управляващите елити имат „чисто“ финансов интерес от съществуването на беден електорат, защото ще ползват властта с минимални разходи.

През последните 30 години от нашата история наблюдавахме класическото развитие на този абсурден социален процес, реализиран със завидните усилия на българския посткомунистически елит, чиито представители обогатиха световния политически речник с наситения с твърде интересно съдържание термин „йес-менство“. Понеже беше много по-лесно да се ликвидират хилядите стопански предприятия, отколкото да бъдат адаптирани към новите условия, средната класа на социализма – класата на образованите и квалифицирани работници, бе унищожена, немалка част от нейните представители потърсиха достоен и нормален начин на живот в чужбина, а останалите в България бяха принудени да водят толкова жестока борба за лично оцеляване, че изобщо не им оставаше и възможност да мислят за деца. И понеже в природата празни места не съществуват, абсолютната и относителна демографска тежест на циганите, наричани още роми, в българското общество нарасна неимоверно, а те със своите психосоциални особености – нисък жизнен стандарт, не особено големи претенции към държавата, ниско образователно ниво, лесна манипулативност, се превърнаха в идеалния електорат на олигархията. Разбира се, ромите не се появиха от нищото...

Генезис на ромския проблем в България

Ромите живеят по българските земи от векове. И макар, че в някои от по-големите градове да имало и уседнали цигани, бидейки номади, представителите на техните общности обикаляли градовете и селата, препитавайки се с традиционните си дейности, а за демографското им възпроизводство били характерни висока раждаемост, но и висока смъртност и така общият брой от около 30 хиляди души у нас оставал непроменен няколко столетия. За социалните взаимоотношения между представителите на техните общности и всички други, били характерни голяма етническа затвореност, силно придържане към общностните регулаторни норми, в т.ч. и чрез близкородствени бракове, агресивно недоверие и отхвърляне на всичко, възприемано като „чуждо.“

По времето на социализма обаче започват грандиозни опити за тяхното интегриране в „новото общество на победилата работническо-селска власт.“ През 1958 г. с Постановление 258 на Министерския съвет, е премахнато скитничеството, а десетки хиляди роми са принудени да се заселят в съществуващите села и градове на България и да се включат в редиците на трудовия пролетариат и селяните–колхозници – в заводите и селскостопанските кооперации. По този начин поселническата организация на ромския катун бива привнесена в българската селищна мрежа и се залагат основите на бързо разрастващите се ромски гета през последващото историческо време – с всички възможни проблеми. Включването на представителите на ромските общности в създадените социалистически системи на социални дейности, на образование, на здравеопазване, на рационално хранене, в крайна сметка довежда до увеличаване на броя на ромите в България над 6 пъти за периода от 1944 г. до 1989 г., както и ги превръща в основни потребители на разходите на редица социални фондове, пълнени от вноските на подложените на невероятен обществен натиск работещи българи.

Така например, смесването на социалните с „чисто“ човешки, физиологични функции, които биват заложени в Указа за насърчаване на раждаемостта от 1968 г. и Правилника за неговото прилагане, както и в Закона за пенсиите от 1957 г. и Правилника за неговото прилагане, позволяват на десетки хиляди лесно ориентирали се в нормативните „тънкости“ ромки да започват работа за по няколко дни в някое социалистическо предприятие, да излязат по майчинство и почти веднага да получават съответните обезщетения за перманентно ражданите от тях деца, както и да се пенсионират като многодетни майки на 45 години с формиран трудов стаж главно от самото майчинство.

На фона на тежката демографска криза, в която изпадна българската нация по време на прехода, ромите запазиха популационното си поведение, заложено в предходния период и не само не намалиха своя брой като етническите българи, но и динамично го увеличаваха. За това спомогнаха и новоприетите социални закони, които уж синхронизирани със своите аналози в страните от Европейския съюз и изготвени с експертната помощ на европейски специалисти, в крайна сметка целяха едно, единствено нещо – ромите да останат в България, за да бъдат избегни рисковете от нова „Голяма калдарашка инвазия“, (калдарашката инвазия е масова емиграция на цигански маси от Влашко и Молдова в средата на 19 век след премахването на робството на циганите в тях към държавите от Централна и Западна Европа и последващо сблъскване на институциите и гражданите на тези страни с идентични на днешните проблеми, генерирани от битуването на ромите).

Ето защо, в новоприетите Закон за социално подпомагане и Правилник за неговото прилагане, Закон за семейните помощи за деца и Правилник за неговото прилагане, Закон за закрила на детето и Правилник за неговото прилагане, Кодекс за социално осигуряване и Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, както и в десетки други социални нормативи, беше заложен духът на пълното съответствие с очакванията на ромите от българското общество и те продължиха да бъдат основни ползватели на разходната част на все по-трудно пълнещите се социални фондове. Но не това се оказа най-страшното.

Абсурдът беше във възпроизводството в ромските общности на новоизградения олигархичен модел в България – и както можеше да се очаква – в още по-уродливия вид на образ в криво огледало. По неведомите социални пътища, направлявани от тъмните сили на всемогъщите в предходния период БКП и нейната вярна слугиня ДС, преразпределителните механизми на общественото богатство в посттоталитарното българско общество достигнаха в известна по-голяма или по-малка степен и до някои от така наречените „ромски лидери“, част от които макар и нискообразовани, криминално проявени, с липсващи елементарни хигиенни навици, но тясно свързани със своите тайнствени покровители от ДС, не само се сдобиха със завидно материално богатство и се превърнаха в пълновластни посредници на все по-плътно затварящите се в себе си ромски общности и околния свят, а и станаха примери за подражание на своите хора.

И ако гръбнакът на модерната демокрация навсякъде по света е върховенството на закона, олицетворявано от волята за нормален начин на живот на средната класа – класата на работещите и живеещи добре от труда си граждани, то в условията на българския преход, той бе рано пречупен и преобразен в твърде гъвкава формална законност, позволяваща „изхлузването“ от правните норми и на представителите на олигархията, и на нейните лумпени. А това е същността на циганизацията.

За някои от основните проблеми на ромските общности в България

По начало, когато случайно обществото внимание бива привлечено към някои от проблемите на умишлено или непреднамерено капселованите и сякаш „невидими“ ромски общности, представителите на призвания да търси решения български политически елит по традиция от десетилетия ползва лексика, базирана върху словосъчетанията „липса на образование и ограмотяване“; „спиране на социалните помощи“; „обвързване на семейните помощи с посещаване на училище“; „задължителна трудова повинност за безработните“; „облекчен режим при ползване на оръжие за самозащита“… Твърде рядко обаче се тръгва към някакви реални законотворчески действия, които дори и да бъдат извършени, почти никога нямат търсения обществен ефект, защото винаги се намесват значимите фактори, ориентирани към баланса, а не към крайностите. Още по-рядко се стига до така жадуваното от изстрадалото българско общество безапелационно практическо прилагане на закона, като събарянето на иначе безспорно незаконно построените ромски къщи като във Войводиново, или в Пловдив, или в Стара Загора, или в Белица, или в Кюстендил, или в Благоевград.

Пределно ясно е, че комплексният характер на генерираните от ромските общности значителни социални проблеми, изисква и търсенето на някакви в по-голяма или по-малка степен цялостни решения, но с оглед наложилата се традиция през последните десетилетия у нас, ще бъде направен пореден опит за припомняне на някои от основните от тях.

Жилищна политика и незаконни постройки

По традиция, собственият дом – бил той къща или апартамент, е една от най-висшите ценности за нашия народ. Въвеждането на ромите в състояние на принудителна уседналост по времето на социализма, наличието на „ничия“ земя, ниските жилищни претенции, както и снизходителността на властите по отношение на нарушенията на редица нормативи, регулиращи териториалното селищно устройство, довеждат до възникването и бързото разрастване на ромските гета с присъщите им проблеми – липса на улична инфраструктура, водоснабдяване и канализация, електрически мрежи, системи за сметосъбиране и сметоизвозване, което ги превръща в уникални образувания със свой, специфичен начин на живот, обикновено – чужд на българската законност.

Същевременно, динамичното увеличаване на ромските общности и превръщането на огромен брой български села и градове в истински ромски махали, налагат българските общини и българската държава да разработят нов модел на дългосрочна жилищна политика – от построяване на общински жилища за социално-слаби, до стриктно придържане към прилагането на закона по отношение на незаконните строежи. В противен случай твърде скоро европейският вид – поне дотолкова, доколкото все още съществува в редица български градове и села, ще претърпи абсурдна метаморфоза в нещо друго...

Девиантно поведение, агресивност, фрустрация

Трайната склонност към девиантно поведение спрямо нормите на макрообществото и бързото „укриване“ в анонимността, предлагана от катуна или гетото при всеки сблъсък с волята му за законен отпор; агресивността към по-слабите и страхливата сервилност към по-силните; както и ниският праг на фрустрация сред представителите на ромските общности, почти навсякъде, където се намират, са впечатлявали и изследователи, и обикновени наблюдатели от всички народности и социални групи.

Бързото нарастване на броя на ромите в България през последните десетилетия и самоизолирането на техните общности, изискват разработване на цялостна нова, работеща система за възпираща превенция, бързо и надеждно издирване, справедливо правораздаване и действително превъзпитаващо наказание, за справяне с този тип проблеми.

Панацея ли е интегрираното образование?

Темата за образованието е една от най-използваните при търсенето решения на множеството проблеми на ромските общности, а интегрираното образование – образованието, при което ромските ученици учат в едни и същи училища и класове с българските си връстници, обикновено се сочи като изключително успешен модел. И наистина, съвместното обучение на ромските деца с българските, води и до по-добро овладяване на българския език от тях, и до по-висок успех в училище, а дори и до по-ниски нива на склонност към агресия и така присъщото на представителите на ромските общности ранно брачно съжителство. За съжаление, непреднамереният или понякога – съвсем целенасочен формален подход към образованието на учениците от ромски произход, е свързан със стимулиране на добре познатата функционална неграмотност сред тях при всички образователни степени, а непрекъснато увеличаващият се брой на ромските деца ги превръща в мнозинството във все повече наши училища. Затова е необходимо спешното разработване на нова образователна парадигма, ориентирана към началното образование, позволяваща и повтарянето на класове до овладяването базовите образователни стандарти по всички учебни предмети, както и задължителна целодневна организация на учебния процес за срещащите трудности. Иначе, на фона на демографските процеси у нас, мисията на българското образование в модерното общество – да осигурява нужните на икономиката кадри, още дълго време ще бъде обречена на провал.

Социална политика и жизнен стандарт

Абсурдният модел на социална политика, който бе наложен в годините на прехода в нашата страна, целящ макар и лишената от всякаква логика промяна на системата за социална защита и осигуряване на базови доходи на българските граждани от модел, насочен към стимулиране на трудовата заетост, към модел на осигуряване на гарантиран минимален доход, в т.ч. и чрез разработване на сложна и разгърната система на различни видове не особено високи по размер социални помощи, обезщетения, пенсии, съотнесен към трайните житейски нагласи и търсения жизнен стандарт от не малка част от представителите на ромските общности, ги превърна, както е модерно да се пише – в постоянни бенефициенти на предоставяните финансови средства от всички български социални институции. А продължаващото съществуване на този модел на социална политика, ориентиран към преразпределение на публични средства от намаляващите работещи към увеличаващите се неработещи български граждани, е твърде порочен и необходима цялостна реформа на дейността на всички институции в сферата на социалните дейности.

******

Като заключение заслужава да бъде казано, че социалната интеграция в т.ч. и на представителите на ромските общности, е двустранен процес, чието най-важното условие, а и най-лесен начин за постигане, е спазването и налагането на Закона като висша ценност и обществено благо. Ако българското общество – и мнозинство, и малцинства, не намерят сили да сторят това, България е обречена – независимо дали ще има наднационално, свръхбогато, олигархично, затворено в себе си малцинство и бедно мулти- или  моно- етническо мнозинство.


 



Гласувай:
5
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krumbelosvet - Ялови мисли
08.02 00:53
Щом са виновни комите и ДС, и по циганския въпрос ще има само ДЪРЛЯНЕ.
Възродителният процес щеше да реши проблема създаден при соца. Сега, как ЕДНА ДУМА не каза автора, циганският въпрос стана РОМСКИ, и с него се заеха УНИЩОЖИТЕЛИТЕ на България - Шорош, евангелистите и ислямистите.
А съмишлениците на автора, "решават" ВСЕКИ проблем с чесане на седесарската си краста. Колкото от умрял писмо, толкова полза от чесане на усопшия СДС.
цитирай
2. georgihadjiyski - Разбирам, другарю krumbelosvet...
08.02 15:53
Но другарите от БСП по места и досега се обръщат към социално-слабите роми с ДРУГАРЮ. И ако бяхме създали демократична България, а не посткомунистическа, каквато я направиха "те", щеше да има върховенство на закона и много от днешните проблеми нямаше да ги има. А иначе не е СДС - ДСБ е.
цитирай
3. planinitenabulgaria - Когато някой, заразен с брадата спирохета на Маркс опитва да проникне в
18.02 23:30
блога Ви с нещо, което не прави смисъл, изтривайте го...
Светът ще свърши,недоправените - не!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1424935
Постинги: 279
Коментари: 438
Гласове: 2482
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930