2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 6328 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2018 11:47
За хистеричните самоубийци и хистеричната демокрация
Хистерия и хистерични самоубийци
В психоанализата отдавна битува становището, че хистерията е „велика симулантка” – страдащите от нея, предимно жени, проявяват симптоми, свойствени на широка гама от заболявания, а когато биват подложени на психотерапия, сравнително лесно се освобождават от тях и „оздравяват”. Тя се проявява главно сред художествения тип личности, при поява на пропаст между желано и действително, като хистериците са егоцентрици, демонстративни, показни, с добре изразена мания за величие.
От своя страна мислите за самоубийство са присъщи на всеки човек. За щастие нормалното човешко същество намира относително лесни и надеждни психични механизми за справяне с тяхното безспорно негативно влияние. При определени психопатогенни състояния, свързани с влияние на негативни екзогенни и най-вече – ендогенни фактори, при определени личности мислите за самоубийство водят до суицидно поведение с фатален край – а предпочитаните методи са чрез обесване, чрез застрелване, чрез скачане от високо място, чрез самозапалване.
Не така стоят нещата при хистеричните самоубийци – при техните опити водеща е показността на псевдосуицидния акт, неговото свързване с конкретно лице, което в абсурдния параноичен кръг на мисли на хистеричния самоубиец е виновно за състоянието му и трябва да бъде изобличено и наказано пред обществото за причиненото зло. По една или друга причина, хистеричните самоубийства много рядко имат фатален край, а предпочитаните методи са чрез лекарства, които се вземат в безвредни минимални дози, а съдържанието на демонстративно разхвърляните опаковки, (за да се видят от околните), обикновено бива изхвърляно в тоалетните чинии, мивки и прозорци, както и чрез демонстративно гладуване.
При условие, че лицето, проявяващо симптоми на хистеричен самоубиец бъде подложено на психотерапия, то сравнително лесно се връща към обичайния си психофизиологичен статус и се освобождава от суицидните мисли и псевдосуицидните поведенчески актове. Нещо повече – дори и когато на пръв поглед демонстрира голяма решителност да изпълни самоубийствените си намерения, обикновено лесно се отказва – особено при намесата на лекар, с чийто съвети с охота се оправдава пред околните.
*******
Хистеричната българска демокрация
По времето на комунизма имаше една твърде интересна българска социална група – на така наречените „дисиденти” – дори и през непромокаемата „Желязна завеса”, разделяща „Свободния западен демократичен свят” от „Диктаторските комунистически режими”, те долавяха всеки усилващ се полъх на свободата и го разпространяваха, колкото им стигаха силите и възможностите. И понеже дори и в „Свободния западен демократичен свят”, стремежът към пълна свобода беше паритет на крайно леви социални движения, немалка част от българските дисиденти и по външен вид, и по обществено поведение, а навярно и по начин на мислене, се явяваха част от световната общност на хипитата, зелените, пацифистите, рокерите, анархистите…
Преследвани, затваряни, репресирани, а част от тях и вербувани за нуждите на мръсната работа на ДС, след 10 ноември 1989 г. немалка част от тях се включиха в изграждането на десницата на новата българска демокрация – без да имат ясни идеи какво трябва да се направи, как трябва да се направи, защо трябва да се направи, водени единствено от поривите към свободата и желанието да се разруши напълно всичко комунистическо. И така – срещу брадатите, смешно обличащи се, слабички, дългокоси, крещящи, незнаещи какво искат…, вече бивши български дисиденти, променилата единствено името си българска комунистическа партия изправи своя строен легион от добре подготвени и имащи широки наблюдения над действителността във вече бившия „капиталистически враг” кадри.
Така за първите остана съграждането на свободата – а за вторите – личното усвояване на държавния капитал.
В крайна сметка, дори и след приемането на България в Европейския съюз, полученият хибрид на новото социално-икономическо устройство у нас, дефинирано с неясния термин „олигархия”, по своята патогенна същност е твърде интересен вид на социална хистерия – симулантка на демокрацията.
Що се отнася до волно носената от ултралиберални течения съвременна българска политика, в която всяка новопоявила се вълна и вълничка се самоопределя като „дясна”, а домогванията до властта на всевъзможните партийни функционери са мотивирани преимуществено от удовлетворяване на личната изгода, нейният основен проблем, предопределен от потребностите на гражданите на най-бедната държава в Европейския съюз, е не наличието на такова пъстро множество от десни политически субекти и тяхната перманентна вражда, а липсата на истинска, автентична лява партия – дори и идеологически оцветена в нюансите на националния социализъм – с други думи – отстояваща практико-приложни концепции, че богатите в България, взели огромния дял от обществения капитал, трябва да понесат своя дан пред българската нация, като си платят – с гарантирано и работещо равенство пред закона, с ясно разделение на властите, с отказ от политически привилегии, със съответните данъци, социални осигуровки, работни заплати, ако щете…
Ако не бъде сторено това, рисковете българската макар и хистерична демокрация да приеме белезите на друг вид социално заболяване, не са никак малко.
*******
И за поредната гладна стачка на Николай Колев – Босия
Вече няколко седмици почти без прекъсване, определена част от българското виртуално пространство е заето с информация за поредната гладна стачка на дисидента Николай Колев – Босия, както и негоните искания за оставка на министъра на транспорта Ивайло Московски, за незабавна среща с председателя на народното събрание Цвета Караянчева и за изпълнение на исканията на протестиращите майки на деца с увреждания.
Чел съм доста неща от Николай Колев – Босия от различните периоди на творческата му дейност – при това като почитател, а не като аналитик. Някои ми харесват – други – не, но това е друга тема. Бих искал да го призова да прекрати гладната стачка – обяснимо е, че общественият актив на поета и писателя е славата, но тя е базирана върху Словото, което достига до читателите и носи посланията на своя автор, ето защо личната саможертва с глад е напълно ненужна – и то в новите виртуални условия, при които границата между читатели и писатели се размива, а и самите писатели стават напълно излишни за света на проблясващите и изчезващи символи върху дисплеи и монитори.
Ще си позволя да завърша перифразирайки думите на Иван Вазов в едно от култовите му произведения: „Бедний, ми бедний Босия, защо не емигрира в свободния демократичен свят още по времето на комунизма? (Навярно щеше да имаш съвсем друга житейска съдба – я като на философа – литератор Цветан Тодоров, я като на лингвиста – философ Юлия Кръстева, я като на журналиста – критик Петър Увалиев…)”
Но може ли човек да избяга от собствената си орисия?
Бърни Сандърс помете Хилъри Клинтън с 83...
Измамата Демокрация
Намалете бройката на хора, които не прои...
Да попитам нещо русофилистика Пламен Пас...
От онези дни писах нещо подобно по отношение на самоубийствената стратегия на Босия, но смятам, че е безполезно. Този път май прекалено много му харесва да изиграе играта си на умиращ лебед по Чайковски. Спор няма, че е романтично да умреш, смятайки се за герой... Но и вече не е на онези години, когато организмът се е възстановявал от стреса сравнително лесно.
Намерих части от самурайския кодекс, но смятам, че не са му попадали до сега, понеже по една или друга причина е прекратявал гладните си стачки. А и все още не е изпълнил дълга си ;)
" ... Събери смелост и действай. Ако вярваме на някои, да умреш, без да си изпълнил дълга си, ще бъде напразна саможертва. Тя противоречи на самурайската етика и издава пресметливия дух на арогантните търговци..."
" Няма нищо по- естествено от това да потърсиш причина да живееш. Но избереш ли да живееш, след като си се провалил в мисията си, ще си навлечеш презрението, което заслужават страхливците и нещастниците."
От онези дни писах нещо подобно...
Вие твърдите, че опитът за самоубийство не е дълг, и не е мисия...
аз твърдя, че животът е най-висшата ценност, която ни е дадена от Бога, а всеки кандидат - самоубиец трябва да получи адекватна терапевтична помощ от обществото, към което принадлежи - дори и когато самото то има типичните белези на социалната хистерия.
Вие твърдите, че сте чели самурайския кодекс. Аз също съм запознат, поне от части, с т.нар. "Доктрина Бушидо", но по една или друга причина навярно съм я осмислил като християнин и европеец - един вид като литературна екзотика. Много повече обаче са ми присърце идеите на руската класическа литература - до 1905 г. Що се отнася до поривите към "саможертвата в името на някакво благо за другите", във великолепния роман "Бесове" на Ф. Достоевски има един епизодичен герой - Кирилов, който твърди, че "животът е болка и страх и човекът е нещастен...", а "който победи болката и страха, той ще живее вечно..." И както пише неговият създател - великият руски писател Достоевски, Кирилов побеждава болката и страха - с револверен изстрел и така постига "свободата, която ще я имаш, когато ти е все едно живееш или не живееш." От психофизиологична гледна точка обаче гладуването е нещо съвсем различно от куршума - преди всичко в неговия процес има огромен заряд осъзната или подсъзнателна надежда, че ще се случи бленуваното чудо и краят ще се отложи някак си. А ако ли случайно не стане това, "чисто" физиологически, организмът започва да усвоява резервните енергийни запаси от мазнини, в организма започва отделянето на все по-голямо количество кетонови тела, (ацетон), количеството кръвна захар пода критично, мозъкът, който е инсулинонезависим орган и се захранва директно чрез кръвната захар, значително намалява своята активност, съзнанието се замъглява, мисленето става инкохерентно, тялото все повече губи контрол върху живота и краят идва от отравяне - естествено, ако не се намеси някой външен човек. А това в този случай е задължително!
аз също подкрепям безрезервно едно подобно искане.
22.07.2018 10:49
Блогъри, които никой дори не е допускал, че съществуват, паразитират върху тая тема.
Добре хапнали си, те размишляват надълго и нашироко колко лошо е да си в гладна стачка.
"Пазете се от прославени мъдреци, те ви мразят, защото са безплодни."
Явно и Вие сте от тях, нали?
22.07.2018 11:09
Актът на босия показва, че и тогава, и сега е еднакво гнусно.Изминаха толкова години, а е същото.Няма бай Тошо, има Тиквата и КУрнелия. Уж има демокрация, а е пак същата гадост.
Аз така тълкувам стачката на Босия.
И тогава, и днес, тук, в тая кочина, унищожена през времето от 1944 до 1989, е отвратително.
същото пиша и аз, но с друми, групирани по малко по-различен начин. А всъщност и тогава, и сега, хора като Колев са вечните жертви на социалната несправедливост и затова не е необходимо да се поддават на суицидните мисли за гладуване.
борбата със системата понякога изглежда безнадеждна, но винаги има смисъл - и той най-добре е представен в простите думи на рицарската етика: "В името на Бога, доброто и любовта." ;)
22.07.2018 12:06
същото пиша и аз, но с друми, групирани по малко по-различен начин. А всъщност и тогава, и сега, хора като Колев са вечните жертви на социалната несправедливост и затова не е необходимо да се поддават на суицидните мисли за гладуване.
22.07.2018 13:15
Но това в крайна сметка си е негово решение и трябва да се приеме.
Христос защо е пратен на замята. Да посее Бога. Нищо повече. Няма тука ниви, фермери няма.
Богомилите също.
Човек с появяването си на този свят не знае каква душа е слезнала с и в него. Не знае плана на Господ за никого и нищо. Да отнемеш живот, който не си дал, е Божи грях.
С глад, хапче, нож, няма значение. Прошка няма. Партии, каузи, все едно.
Неколкократно съм писал в блога на Босия, че и с протести не става. Преди месец два пъти говорих с него по телефона. Не засегнаха горното, по други теми, тъй като бе твърдо убеден.
Нещата ще станат, когато повечето си променят ”това под шапката”. А това го няма. Колко го последваха, на площада няма и Ботевата чета. Значи сме си със същото ”под шапката”.
Променяй себе си и света ще се промени.
Не съветвам и не каня никой да мисли това,
което споделих.
според Вас, самоубийството е непростим грях, но нещата се подреждат.
Съгласен съм с тази теза.
Пишете си. Няма лошо.
но да не бъркаме все пак симптомите - в т.ч. и на анорексията с хистеричното самоубийство с гладуване.
Лично на мен обаче повече ми харесва да следя диалога Ви с другия юзър - иносказателен, но явно с дълга предистория и при всички случаи - говорещ сам за себе си...
Би ли могло да се тълкува, че някакъв диалог с "другото Аз", (може би криещо се зад маската на udrus22), вече е претърпял метаморфоза във вид на разговор със самото себе си - geridi? ;)
А много властен ли беше бащата на geridi , когато то беше малко дете?
(Всъщност - пише доста грамотно дори и тук, което показва, че родителите му са държали на доброто класическо образование.)
почна да ръси май спам? ;)
какво е "шеф Ангелов"?