Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2015 13:20 - Сблъсък на цивилизациите или крах на екзистенциализма?
Автор: georgihadjiyski Категория: Политика   
Прочетен: 3405 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.03.2015 13:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Жестокостта в днешните дни: Сблъсък на цивилизациите или крах на екзистенциализма?

 

Има една книга на френския писател Жорж Перек, озаглавена „Животът. Начин на употреба”, в която авторът е представил във вид на абсурдна гротеска наложилата се като висша ценност консуматорска нагласа в Западния свят, свеждаща живота на човека до купуването на вещи и удоволствия. Друг един френски писател – екзистенциалист – Албер Камю в своята хубава книга „Чужденецът” талантливо е описал грандиозното, жестоко отчуждаване на човека, съхранил духа си, от модерното, консуматорско, материалистично, екзистенциално общество. Отказалият Нобелова награда за литература френски писател, също екзистенциалист Жан – Пол Сартр в своята книга „Призракът на Сталин” разкрива по изумителен начин надвисналия над обитателите на модерния Западен свят невероятен, ирационален, екзистенциален страх от нещо толкова фантастично като олицетворението на комунистическата опасност в годините на Студената война – призракът на Сталин.

Самият екзистенциализъм, макар че не бе сътворен в годините на Студената война, именно тогава бе превърнат от Западния интелектуален елит в идеологическа противоположност на господстващия в „Социалистическия лагер” диалектически материализъм, марксизъм – ленинизъм. И понеже комунистическата идеология – диалектическият материализъм, марксизмът – ленинизъм, в съзвучие с каноните на която се реализираше общественото развитие на социалистическите страни подчиняваше изцяло живота на „социалистическия тип човек” на преследването на някакво утопично, съвършено в своето обществено устройство бъдеще без каквато и да е експлоатация на човек от човека, при което произвежданите материални блага трябваше да завалят и залеят подобно на „Манна небесна” съграденото комунистическо общество и да бъдат получавани в неограничено количество, при това безплатно, от всеки негов представител, екзистенциализмът като идеологическа основа на демократичния западен свят с присъщата му свободна пазарна икономика, постави акцента в живота на човека не върху абстрактното всеобщо добруване и не върху неясното бъдеще, а върху концепцията за битуване „аз, тук и сега.” Икономическите измерения на тази идеология бяха базирани върху развитието на свободната пазарна икономика и стимулирането на активността на гражданина на демократичния свят в битността му на производител и потребител на максимално количество стоки и услуги. Именно страхът от „призрака на Сталин” обаче до голяма степен мотивира необходимостта от промяната и залегна в основата на реформирането на демократичния свят и в крайна сметка доведе до огромни отстъпки от страна на богатите, имащите власт, управляващите съсловия, по отношение на достъпа на стоки и услуги до широките граждански маси.

Така конкуренцията между двата враждуващи лагера по време на Студената война, бе едно от най-големите предимства на „Двуполюсния свят.”

След рухването на комунизма, в условията на безспорното господство на „Еднополюсния свят”, самата екзистенциална философия, лишена от стимулиращата я идеологическа конкуренция, изпадна в твърде интересна идейна криза: Акцентът върху „аза” и стимулирането на удовлетворяването на „принципа на удоволствието”, доведе до грандиозна консумация на удоволствия, превърната в самоцел, но откъсваща модерния човек от връзката с неговата здрава природа; стремежът към  битуване „тук и сега”, макар и стимулиращ и производството, и потреблението на нови и нови продукти и услуги, бе свързан с появата на немалко глобални проблеми – екологични, икономически, социални, демографски..., а и с твърде своеобразна липса на реална преценка за мястото на човека в неговия пространствено – времеви свят; и не на последно място – превръщането на инфантилното по своя дълбок психосоциален произход желание за все повече и повече материални придобивки в смисъл на живота, безспорно задоволява някакви, приети за първични и базови потребности на човека, но пък задържа – при това мощно, духовното израстване на човечеството...

Ето защо понастоящем самият екзистенциализъм има нужда не от обновление, обогатяване, допълване, интерпретиране, а от стимулиращото влияние на нова и различна от него философска доктрина – и то не само по отношение на неговите проекции, ориентирани към Човека, но и към развитието на човечеството.


*******

Измежду всички сътворени през последния половин век футурологични практико – приложни или изцяло теоретични; „строго” социологически или психо – социални; „чисто” литературни или претендиращи за някаква по-различна научност... концепции за бъдещото развитие на обществата и света, може би най-близки до действителността се оказаха идеите на Самюъл Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите”. И наистина на фона на перманентно възникващите огнища на кървави междуцивилизационни конфликти по периферията на „религиозно разграничаващите се области” в Европа, Азия и Африка, като твърде своеобразна „Пета колона” в самото сърце на Западната евроатлантическа цивилизация се явяват страховитите ислямски терористи.

Да се твърди обаче, че се касае за сблъсък между радикален ислям и християнство, внедрен вътре в Западния свят, би било твърде далеч от истината, защото понастоящем този Западен свят просто отдавна не е християнски, а ако бъде потърсен някакъв отговарящ на неговата идеологическа същина термин, може би най-близък до реалността би бил „екзистенциален.” Макар и не само неотричащ категорично християнството, но и вградил в себе си религиозните идеи на всепризнати авторитети от ранга на С. Киркегор и Н. Бердяев, екзистенциализмът с неговата доктрина, основана върху битие „аз, тук и сега”, е твърде далеч от всеобхватната християнска вяра във Вечния живот в името на Бога, а самото акцентуване върху отделния индивид – дори и с оглед предоставянето на пълна свобода да следва своите избори, превръща живота в тялото в самоцел, лишавайки човешките същества от тяхната вяра в нещо толкова велико и значимо като безсмъртието на душата и духа, в името на което всяка лична саможертва е не само оправдана, но е и нещо съвсем естествено – ето защо за днешния западен човек, живеещ за своя „аз” и в своите „тук и сега”, смъртта е най-големият ужас, които може да го споходи, а страхът от нея – господстваща идеология в подреденото екзистенциално материалистично западно общество.

И точно тук се крие силата на ислямския фундаментализъм – в условията на смазващото технологично превъзходство на модерния екзистенциален западен свят, предварително обричащ на провал дори и мисълта за какъвто и да е успех на някаква „свещена война – джихад” срещу „неверниците”, „свещената война” е пренесена от класическите географски фронтови линии в съзнанията и душите – при това и на „неверниците” и на джихадистите, но ако за първите дори и мисълта за смъртта е нещо, което предизвиква ужас и ирационален страх, то за вторите мисълта за смъртта, та била тя и чрез самоубийство, ги изпълва с приятното усещане, че отиват в един несравнимо по-хубав свят.

 

*******

Безспорно социалните процеси в модерния екзистенциален западен свят, чийто проявления са егоизмът и егоцентризмът, съчетан с относително висок жизнен стандарт и ниска раждаемост, с оглед своето поддържане понастоящем изпитват необходимост от приток на имигранти – били те от бившите колонии на съответните метрополии или пък от други държави – и точно това е причината за търпимостта към евентуалното „внедряване” на представители на „Петата колона” – страховитите фундаменталисти - терористи. И ако първата вълна имигранти – новопридошлите, са не само относително устойчиви носители на  базовите психосоциални черти на своите общности, но и – най-вече – в името на едното оцеляване са готови да правят и правят всякакви компромиси без изобщо да се замислят, то техните деца и внуци – второто и третото поколения, сблъсквайки се с всевъзможните скрити или явни предразсъдъци, породени от техния произход и изпитвайки, макар и с различна острота, онова твърде интересно психопатологично състояние, което е дефинирано от американския психиатър и психоаналитик Е. Ериксън като „криза на идентичността”, се превръщат в най-яростните отрицатели на битуването в приелия ги Западен свят. 

Дали защото все още могъщият "зов на кръвта", свързващ миналите, настоящите и бъдещите поколения в единен и безсмъртен род пречи да бъде прегърнат присъщият на западния начин на живот краен индивидуализъм, свеждащ живота на човека до прекрасно описаното битуване на тварите във фермата на Дж. Оруел - добре нахранени и заситени, но ... лишени от даващата илюзорно или истинско безсмъртие човешка душа; или поради сблъскването на осъзнатия или неосъзнаван, но ярък контраст между огромната надежда, мотивирала откъсването от корените и нерадостната действителност в мечтания свят; а може би поради попадането в оковите на субкултурата на гетото, стесняваща и без това твърде ограничения светоглед от множеството скрупули, породени от произхода; или просто поради изплъзването от контрола на по начало добре функциониращите общественозащитни, медицински и социални институции на определени страдащи от различни психосоматични заболявания човешки същества от инороден (на съответното общество) произход, някак си винаги изненадващо се появяват актовете на загадъчни терористи, които изпълват със страх и ужас новинарските емисии. По този начин, бидейки сам по себе си откъслечен, единичен, локален, лишен от своя модерна идеология, психопатологичен..., този тероризъм да носи типичните белези на екзистенциалния западен свят, той се оказва възможно най-абсурдното негово отрицание и крещящ вик срещу модерните ценности, свеждащи смисъла на човешкия живот до плюскане и доставяне на удоволствия за плътта. 


*******

Това ли е алтернативата на „Еднополюсния свят” – атавистичното връщане към познатите от историята религиозни модели, даващи смисъл и опора на човешкия живот, макар и с цената на неизбежните, но пък хитроумно сведени до минимум жертви? А има ли изобщо „Еднополюсният свят” някаква алтернатива? И трябва ли да бъдат задавани абсурдните въпроси за смисъла на живота и бъдещето на човечеството в модерния екзистенциален свят, отдавна опитващ се да изкорени дори и мисълта за Бога, при това с „откриването” на всевъзможни „доказателства” за родството между човека и скота? А защо толкова лесно бе разрушена, отречена, отхвърлена и пратена на бунището на забравата опората на „Социалистическия лагер” в епохата на „Желязната завеса” – претендиращият за единствено вярната научност диалектически материализъм, марксизмът – ленинизъм, а религиозното съзнание – при всички опити да бъде превъзмогнато, не само остава някак си неизкоренимо, но и отново се превръща в ценност сама по себе си, в името на която разграничаването на човешките общности се задълбочава?

Модерни екзистенциални въпроси...





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 882519
Постинги: 218
Коментари: 327
Гласове: 1928
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930