Сюжети за раждането и земния живот на Исус Христос в литературата на XX век

 Публикувано в:

Във времето на всеобщата грамотност и възтържествувалото научно мислене бяха подложени на нови интерпретации редица сюжети, свързани със земния живот на приелия човешка плът Божий Син - Иисус Христос. И ако преди подобни самоволни тълкувания на Евангелските текстове в битността си на апокрифи биха били свързани с налагане на най-строги санкции на техните автори от страна на църквата и светските власти, понастоящем - дори и когато са най-злонамерена фалшификация, книги с библейско и псевдобиблейско съдържание се издават в завидни тиражи и носят значителни приходи, а и немалка слава на писатели и издатели.

Обикновено, авторите на такива четива, използвайки като творчески подход добре описаното в психоаналитичните трактати комплексарско мислене, което междудругото е залегнало и в основата на сектантството, са избрали някаква произволна идея, в която просто присъстват думите Иисус Христос и около тях са развили понякога толкова абсурдни, фантастични тези, че се поставят под съмнение не само същината на безсмъртието и вярата, но и естеството на така ревностно прокламираната от науката уж обективна истина.

По начало, наличието и разпространението на апокрифи винаги е било, е, а и навярно ще бъде свързано с публично разказване на някаква – в повечето случаи - нелепа измислица, отнасяща се до Христос, която бива представяна за най-строго пазена тайна. И ако за осъзнаването на дълбокия смисъл на Боговдъхновеното слово на светите книги на Вехтия завет и Евангелията е абсолютно необходимо тяхното цялостно прочитане, осмисляне, разбиране ... , за да може така всеки търсещ човек да се докосне до разгадаването на великата Християнска истина, че за Спасението на човека - постигането на крайната цел на стремежа към безсмъртие - възстановяването на изгубената връзка с Бога, вече не е необходима кръвнородствената принадлежност към претендиращия за богоизбраност, но вечно противопоставящ се на Божия промисъл еврейски народ, а просто трябва да приеме и то единствено и само за себе си спазването на Божия завет, превъплътен в Христовото Слово, апологетите на такива превъзнасяни за най-строго пазени тайни, с охота ги разгласяват за да създават в съзнанията на всички повярвали в съответната неистина представата за нов вид групова богоизбраност...

През изтеклия ХХ век - епохата на триумф на пазарните взаимоотношения, на невижданата грамотност, на научното мислене, на свободата на словото..., немалко подобни апокрифни, касаещи така строго пазените от „просветени стражи” тайни бяха превърнати в литературни бестселъри и твърде евтино продадени на милиарди човешки същества в името на печалбите от десетки милиарди...

Комунизъм, диалектически материализъм и атеизъм. "Има човек, има проблем. Няма човек, няма проблем." "Има Бог, има проблем. Няма Бог, има проблем." Михаил Булгаков - "Майстора и Маргарита". Христос като тайна

Началото на ХХ век. Колективната мисъл на благочестивия, православен, голям, дълготърпелив и славен руски народ, е оставена да бъде обсебена от злите сили на криещите се зад маската на научния комунизъм бесове. И понеже марксистките научни догми гласят, че "религията е опиум за народа", взелите властта в необятната страна техни радетели полагат титанични усилия да я изкоренят от народната душа. За постигането на тази цел са позволени всякакви средства:

- смелите, силни, храбри, твърди, „стоманени”, калени, всеотдайни, безкомпромисни... революционери избиват безжалостно добродушните, беззащитни свещенослужители, набедени в един, единствен, но пък непростим от революционна гледна точка грях – „носители на старото мислене”;

- олицетворяващите стремежа на вярващите за постигане на единение с Бога православни храмове биват разрушавани или превръщани в селскостопански постройки;

- боговдъхновените книги и икони биват просто изгаряни;

- съхранилите своята вяра обикновени граждани биват изпращани за превъзпитание в специално създадени земни подобия на преизподнята чрез обявения за единствено възможен за постигане на социалистическия земен рай „съзидателен физически труд”, а ако случайно оцелеят и то не биват „превъзпитани” – в санаториуми за „инакомислещи”;

- зорката комунистическа цензура не само се грижи за недопускането на слово или образ, отнасящи се към Христовата вяра до общественото съзнание на „социалистическите народни маси на трудещите се”, но и подлага на всеобхватно отрицание всичко, свързано с Иисус Христос...

Докъде обаче може да достигне в човешката вяра провъзгласеният от диалектическия материализъм, от марксизма–ленинизма, за универсален, общовалиден  „закон за отрицание на отрицанието”? И защо трябва да съществува такова едно неистово социално желание за насищане с отрицателни краски на представата за Някой, за когото уверено се твърди, че изобщо не е съществувал - та нали и от "чисто формално - логическа, строго научна гледна точка" отрицанието на нещо лошо е добро, отрицанието на нещо добро е лошо, а отрицанието нищото – ако не просто безумна безсмислица, то поне наличие на нещо? Какви сили крепят обществения ред в социалния строй, напълно отричащ смисъла от необходимостта от всеобща любов между хората, превъплътена в земния живот на Христос? И може ли провъзгласената за научна диалектико-материаристическа вяра в "светлото комунистическо бъдеще на човечеството", при което материалите блага ще засипят като манна небесна пролетариата, да замени ирационалната вяра в безсмъртието на душата, направляваща изконния човешки стремеж към божественото начало? А що за същество би бил „новият, социалистически човек”, формиран в тези условия, който е обременен с историческата мисия да бъде гробокопач на заробилия пролетариата капитализъм и да е нещо коренно различно от "стария човек" - човекът, който повече или по-малко силно вярва, че и самият той е едно повече или по-малко удачно превъплъщение на Божия промисъл, призвано да се стреми през повече или по-малко кратките си земни дни към следване на Христовото съвършенство в името на спасението на най-ценното нещо в своята същност - безсмъртната душа, която неминуемо в някакво повече или по-малко близко мигновение ще трябва да застане пред Страшния съд, за да пренесе и във вечността отговорността и за делата приживе на обитаваното тяло, а и за помислите на твърде несъвършеното човешко съзнание?

И ако търсенето на отговори на подобни въпроси остава твърде чуждо на логиката на домогналите се до съветската власт революционни труженици, които с присъщото елементарно, нагледно-образно мислене на своето съсловие, съставено от обожавани лумпенпролетарии, притежаващи кръгозор, достигащ до там, че да се осигури обличането, нахранването и по възможност и то колкото се може по-често - напояване с алкохол на тялото, (за да се притъпи влиянието на затормозяващия го разум), достигнат до "революционния, качествено нов, диалектико-материалистически" извод, че ако се отрече съществуването на Иисус Христос като реална историческа личност, ще бъдат премахнати и всякакви основания на вярата в необяснимо сложната Божия същност, то те не убягват на един образован, интелигентен и мислещ съветски психиатър - Михаил Булгаков, (който съвременните татарски научни работници така обичат да причисляват към изписания от тях дълъг списък с имена на обогатилите руската култура потомци на Куберовите българи...)

И той сътворява своята изпълнена с иносказателен смисъл, сложна и многопластова по съдържание книга "Майстора и Маргарита", в която успява да преплете с несравнимо литературно майсторство няколко много различни, но пък - увлекателно пресъздадени разкази - сами по себе си романи в романа:

- за Човека, живял някога някъде, като че ли подобно на всички други хора - със своите блянове и разочарования, със своите изкушения и изкупления, със своите любови и несподелености, със своите приятели и предатели, със своите подтисници и освободители..., чийто възкресяван в душите и съзнанията на безброй човешки същества образ ги изпълва и с вяра, и с надежда, и с любов по доброто, а и ги вдъхновява да се стремят към сякаш достижимия съвършен облик на едно от Божиите проявления;

- за повратностите по издаването на една книга, в която е описан този вечен сюжет, в един демоничен свят с всесилна цензура, овластена да не допуска до общественото съзнание какъвто и да е епистоларен продукт, отклоняващ се от абсурдните канони на предопределения за най-висшето достижение в литературното развитие социалистически реализъм, в това число и с помощта на физическото ликвидиране на отклонилия се от вярната линия писател;

- за творческата и личностна съдба на писателя в бездушното общество на победилата социалистическа революция, чийто всеобхватен социален контрол над съставящите го индивиди до такава степен е потиснал техния стремеж към безсмъртие, че е успял да приравни битието им с това на бездиханните твари - подобно на лабораторните кучета на експериментатора Павлов, организмите на които дори и когато са с предвидливо отстранени висши слоеве на мозъчната кора отделяли разграждащи храната ензими при подаване на заучения сигнал от всемогъщата, макар и невидима ръка или се вцепенявали от ужас при съответния друг сигнал и в което (абсурдно общество) самото писане е превърнато от уникална творческа проява на исконния стремеж към безсмъртие в съвсем обикновена, при това нископлатена работа за осигуряване на препитанието;

- за обхваналите и направляващи социалната мисъл и действие бесове, чиито сенки са вградени в повествователната структура с изумителен магичиски реализъм от невероятен професионалист, познаващ глъбините на човешкото съзнание в неговите разумни норми и ирационален патос...

Безспорно "Майстора и Маргарита" е една от най-интересните книги на ХХ век, а авторът й Михаил Булгаков е съумял да пресъздаде с нея един нов вид апокриф в отричащото съществуването на Бога комунистическо общество - за Иисус Христос като реална историческа личност.

Скъпо продадената неистина {или псевдотайна), съхранявана от еретици, рицари и масони. Кои са всъщност чедата на Бога? Плагиатство ли е бестселърът "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун?

ХХ век. В модерните западни общества пазарът на книги е преситен. По англосаксонски модел, насочен към търсене на печалба от по-големия оборот, преимуществено се предлагат епистоларни продукти, отговарящи на изискванията на читатели със средни и по-ниски умствени възможности. Затова придобиват и популярност писатели, които умеят да си служат с максимално опростен в структурно отношение изказ. И понеже науката стимулира мислене, насочено към разгадаване на загадки – били те дело на природата или на човека, се наблюдава нестихващ интерес към криминалните романи. А масовата грамотност и медийният бум стимулират небивал интерес към житейските изяви на всеизвестните личности. Така се създава твърде специфичният публицистичен жанр „жълта преса.” Тя носи огромни приходи от продажби на издания, ориентирани към безогледно обнародване на сензации, клюки, злободневки..., касаещи известните хора.

При тези условия не е за учудване, че с помощта на литературата се възкресяват в общественото съзнание на Християнския свят редица апокрифи. Според един от тях Иисус Христос е имал съпруга на име Мария Магдалена, с която след разпятието са избягали в град Марсилия, а потомци на техните деца са представителите на френската кралска династия на Меровингите. И ако през Средновековието, когато всяка власт е трябвало за бъде богопомазана от църквата, една подобна приказка е можело да послужи за легитимацията на властта на френските крале – често противопоставящи се на римските папи, в новото време тя се превръща в източник на печалби за писатели и издатели. И така, с този сюжет, през 80-те години на ХХ век се появява книгата „Светата кръв и Свещеният Граал. Тайните на тамплиерите и масонската ложа” на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, Хенри Линкълн. Малко по-късно, в началото на XXI век, Дан Браун успява да го превърне в бестселър със своята „Шифърът на Леонардо”. Разбира се, в светлината на Христовото учение не произходът по плът е пътят към съвършенството на битието и човешкото спасение, а приемането на Христовия Дух, на безсмъртните идеи, които Иисус превърна в Слово по време на своя земен живот. Но това изглежда е доста трудно за разбиране от днешните западни хора, толкова обичащи телесните наслади...