Болестта като средство за оцеляване

14 ноември – Световен ден за профилактика на диабета

Диабетът е заболяване, чиито симптоми обикновено са свързани с високи нива на кръвната захар. Проявява се в два основни типа:

 Инсулинозависим 1 тип, който е тежко автоимунно заболяване, породено от унищожаването на произвеждащите хормона инсулин бета клетки на панкреаса от собствената имунна система на организма, като неговото лечение е свързано с доживотни компенсаторни инсулинови инжекции. Обикновено от него страдат млади хора.

Диабет 2 тип, който е свързан с резистентност на клетките по отношение на допускането в тях на глюкоза с оглед последващото й превръщане в енергия. Лекува се с приемането на периорални препарати, насочени към увеличаване на секрецията на инсулин от бета клетките на панкреаса или с подобряване на чувствителността и пропускливостта на клетъчните рецептори, пропускащи глюкозата или със забавяне на разграждането на погълнатите въглехидрати в стомашно-чревния тракт. Той е характерен за хората с наднормено тегло и лицата над 40 години.

Има различни хипотези за причините и на двата типа диабет, като напоследък все повече популярност добиват изследванията, свързани с търсене на генетични заложби на предразположеността към тяхното отключване.

Една твърде интересна хипотеза за генетичния произход на инсулинозависимия диабет бе разработена и подкрепена със съответните доказателства в началото на XXI век от учени в различни области: американският лекар д-р Moalem; британският географ д-р Gamble; канадският биохимик д-р Storey и др.

Хипотезата приема, че за да оцелеят в условията на настъпилата ледникова епоха преди 12 000 години, обитателите на северните части на Европа са развили твърде специфичен компенсаторен механизъм на изключително ниските температури, свързан със стимулиране на високи стойности на кръвната захар. С други думи – в условията на екстремно ниски температури са оцелявали и оставяли потомство само онези индивиди, в чиито организми високите нива на кръвната захар са пречели на замръзването на телесните течности и клетки. А при средна продължителност на живота на тогавашните хора около 20 – 25 години, наблюдаваните понастоящем усложнения на диабета просто не са можели да се развият и поразят тъканите, органите и системите на човешкото тяло.

В подкрепа на тази хипотеза биват използвани доказателства от различни естество:

• Много по-високите средни стойности на заблелите от диабет 1 тип жители на Скандинавските страни – около 8 – 12 %, в сравнение с жителите на останалата част на Европа – около 3 – 6 %, както и почти пълната липса на това заболяване сред обитателите на Африка, Азия и коренните жители на Америка и Австралия.
• Фактът, че диабет 1 тип възниква обикновено през зимата и увеличаването на нивата на кръвната захар при болните от диабет през зимата, при това независимо от техния хранителен режим.
• Наблюдаваните компенсаторни на студа екстремно високи стойности на глюкоза в организма при някои животински видове като канадската дървесна жаба и др.

Разбира се това все още е само една хипотеза, чиито възможности тепърва ще бъдат проучени и използвани практически.

 
 

Що се отнася до самия диабет първи тип – макар, че е едно изключително сложно и тежко заболяване, все пак след откриването на действието на инсулина през 1922 г. от канадските лекари Бантинг и Бест, вече е болест, която не убива и затова би могла да бъде използвана и за да направи живеещия с нея човек просто по-силен...  

Сър Стивън Редгрейв, петкратен олимпийски шампион по гребане, с диабет 1 тип от детска възраст.



Никол Джонсън, мис Америка 1998 г. с диабет 1 тип

******

И няколко рецепти, подходящи и за хора с диабет, както и за всички, които обичат здравословното природосъобразно хранене.