Централна планинска школа  “Мальовица”

Когато след над 15 годишна проучвателна и епистоларна дейност завърших и издадох книгата “Затворените самоковски училища” изобщо не си и представях, че това ще бъде не само най-тиражираната моя книга, защото след първоначалните 30 бройки бяха отпечатвани още няколко пъти по толкова, но и най-вече – че ще откривам още и още такива уникални учебни заведения, възникнали във времето за да удовлетворяват човешката нужда от познание и закривани по една или друга обективна или “чисто” личностна причина.

А тези учебни заведения са много. Поне в Самоков и неговия обширен географски регион.

Горко на общество, което затваря училища – то е обречено – и не само на простотия!

*******

Централната планинска школа “Христо Проданов” в КК “Мальовица” е поредната закрита Самоковска образователна институция, върху чиято история се позамислих, събрах информация и реших да я вербализирам и представя тук.

*******

Създаване и първоначална дейност на Централната планинска школа

Първите курсове по алпинизъм в нашата страна се организират през 1949 година по немско-австрийско-швейцарски модел. 

През 1952 година в Пирин е създаден Централен алпийски лагер за подготовка на кадри по алпинизъм. През същата година е преместен в Рила, като до закриването му през 1955 година стотици български младежи усвояват алпийски техники. 

През 1958 година е възстановен като Централна планинска школа “Мальовица” – специализирано учебно заведение на Българския туристически съюз за подготовка на обществени и щатни спортно-педагогически, спортно технически и организационни кадри по туризъм, алпинизъм, ориентиране и пещерно дело.

Подготвят се висококвалифицирани инструктори, съдии и водачи, (около 160 – 180 души годишно.) 

През 1966 година е пусната в експлоатация новопостроената сграда, която разполага със 70 места, лекционна зала, методически кабинет, лекарски кабинет, физкултурен салон, (фитнес – център), зала за обща физическа подготовка, сауна. 

Възпитаник на школата е Христо Проданов – първият българин, изкачил Еверест и загинал в тази експедиция. От 1985 година школата носи неговото име. 

Организационна форма и режим на провеждане на обучителните дейности

Основната организационна форма били двуседмични обучителни курсове с откъсване от работа за работещите. Били провеждани и съботно-неделни курсове без откъсване от работа. 

Самото обучение било провеждано при спазване на изключително строг режим, с оглед изграждане на така необходимата колективна и индивидуална дисциплина у курсистите. 

Денят започвал с физзарядка, следвала задължителна закуска за всички, теоретични занимания и практическа подготовка на терен. 

Учебни дисциплини

В своята книга “На среща със Слънцето”, дългогодишният преподавател в тази школа и голям български планинар Младен Катранджиев, е представил следния конспект от теоретични и практически теми на алпиниста, който е трябвало да бъде защитен от всеки курсист:

1.Познания за планинските системи в света. (Планините в света)

2.История на алпинизма в света и в България.

3. Опасности в планината – обективни, субективни. Снежни лавини.

4.Първа медицинска помощ при специфичните планински условия. Травми. Измръзване и изгаряне. Планинска болест.

5.Съоръжения за алпинизъм, динамични характеристики, здравина, приложение. Стареене и износване.

6.Алпийски възли. Групи. Видове. 

7. Екипировка на алпиниста, изисквания.

8. Техника на катерене на скала. 11 принципа.

9. Техника на лед. Ледници.

10. Храна, хранене и воден режим на алпиниста. 

11. Организация на изкачване, траверс, експедиция. Тактика.

12. Физическа подготовка на алпиниста. Методи на тренировка. 

13. Психологическа подготовка. Стрес.

14. Планинска метеорология. Признаци за предсказване на времето.

15. Техника на осигуряване. 

16. Релеф на планината, скален релеф.

17. Биваци – видове и бивачни съоръжения. 

18. Транспортиране на пострадал с импровизирани средства.

19. Ориентиране, работа с карта и GPS.

20. Геология, образуване на планините и скалните масиви.

21. Биоразнообразие, екологично и етично поведение на алпиниста.

Според Младен Катранджиев целта на обучението била да даде базовите знания, здравата теоретико-приложна основа върху която да бъде надграждано придобиваното познание от алпинистите цял живот, но и най-вече – умението да се връщат живи и здрави при всяка експедиция.

От своя страна Румен Дамянов, който е изкарал два курса в Централната планинска школа “Мальовица” – за инструктори по алпинизъм и за спасителни действия след лавинно бедствие, както и специализирано обучение в ЕНСА – Шамони, в книгата си “Алпийски разкази” твърди, че големи разлики в преподаването в двете школи нямало. 

Безспорно качеството на обучение, предоставяно от Централната планинска школа “Мальовица” било изключително високо, доказателство за което са успехите, постигнати от много нейни възпитаници. 

Обучители и обучаеми

Румен Дамянов пише с огромно уважение за преподавателите Иван Кандиларов, Спас Малинов, Младен Катранджиев, Орлин Чичановски.

Младен Катранджиев поставя акцент върху специалната връзка, която се установявала между инструктор и курсист в процеса на обучение и продължавала цял живот. Най-добрите инструктори според него били преминалите обучението курсисти, а уникалните от тях – онези, които придобивали умението да запалят желанието за катерене дори и сред парализирани хора.

Факт е, че повечето от най-добрите бъларски алпинисти и планински спасители от близкото минало са били възпитаници на Централна планинска школа “Мальовица”. 

Закриването

Понастоящем, въпреки крещящата необходимост от квалифицирани кадри в сферата на планинското спасяване, планинското водачество, а и екологията, при наличието на невиждан бум на единични и масови излети в българските планини, Централна планинска школа “Мальовица” е закрита, а сградата ѝ е превърната в хотел. Само в няколко помещения има експозиция на нещо като “Музей на алпинизма”, чиито основни артефакти са снимки на български алпинисти от миналото с представители на БКП.

И понеже природата не търпи празни места и всяка появила се празна ниша се запълва с живот или смърт, не бива да се учудваме от бълваните новини за пострадали любители на разходките в планините. 

Литература 

1.Дамянов, Р. -  “Алпийски разкази”, изд. “Приятел”, Самоков, 2020 г., стр. 120 – 121 

2. Енциклопедия България, изд. БАН, София, 1997 г., стр. 371