Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2020 20:45 - До Ситняково в късната есен
Автор: georgihadjiyski Категория: Туризъм   
Прочетен: 438 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 20.12.2020 21:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

До Ситняково в късната есен



Бях ходил до двореца в Ситняково преди доста години, когато беше почивна станция на Съюза на българските писатели, но по маршрута през хижа “Марица” и хижа “Чакър войвода.” И макар, че в онези детски години да мечтаех, (макар и тайно) да стана “истински писател”, а не само обикновен блогър – думичка, която по онова време още не съществуваше – поне в нашия прекрасен български език, тогава не ни пуснаха да разгледаме интериора на красивата сграда с интересна дървена конструкция.

И може би защото новите обществени условия бяха променили мястото на писателите и от високоуважавани творци на Словото, те попаднаха на дъното на света, издигнал частната собственост и претежанието на парите във вид на свръхценности, не успях да го разгледам и този път – при все, че имам и издадени няколко книги – навярно достатъчни да се наредя в писателските редици, а и упорито списван личен блог…

В първите години на XXI век, по време на управлението на създадената политическа партия от внука на Фердинанд Сакскобурготски и тогавашен министър – председател на Република България Симеон Сакскобурготски, областният управител на Софийска област и член на същата партия – Национално движение Симеон Втори – Олимпи Кътев, предоставя собствеността и на този имот на ексцарската фамилия и макар, че в последващите години държавата оспорва собствеността и води няколко съдебни дела, понастоящем надписи, че това е частна собственост са поставени навсякъде.

Впрочем, едва ли би трябвало да съжалявам точно за това – че не съм успял да разгледам някои от ловните трофеи на цар Фердинанд или колекции от препарираните трупове на гръбначни и безгръбначни животински видове, грижливо събирани и подреждани от този може би най-голям перверзен любител на смъртта в нашата история, на чиято съвест лежат близо четвърт милион безсмислено убити български войници…

Дворецът в Ситняково, е построен между 1912 – 1914 г. (в разгара на Балканската и Междусъюзническата войни) като ловна хижа – всъщност – летен дворец на цар Фердинанд и се състои от основна сграда за него и свитата му и помощни помещения, предназначени за многобройната прислуга. Сградите са с дървена конструкция, а в по-ново време са поставени и малка метеорологична станция, както и барака за СОТ. Разположен е в живописен дол сред вековни иглолистни гори, съставени главно от смърч и ела.

 

*******

В Боровец паркираме до хотел “Олимп” и тръгваме в следване на указанията на Гугъл мапс. Декемврийският ден е студен, но слънчев, а искрящобелият сняг скърца под обувките. Времето за планински разходки е чудесно. Пътеката, като се вие по склоновете на Ситняковския рид на Рила, пресича ски пистите на няколко места, както и трасето на лифта. Добре поддържана е и човек не би могъл да се изгуби дори и без указанията на Гугъл мапс. След около четири километра и половина или около два часа не особено бързо ходене пристигаме в местността, където е изграден дворецът. Според неособено достоверни ловджийски предания някога тук е имало вонящо на сяра блато, което пресъхнало и изчезнало, а наблизо – в местността “Солени дол” почвата била солена на вкус и затова дивите животни от цялата планина се събирали да я  ближат, което било причината твърде напълнелият и трудно подвижен цар Фердинанд да построи ловния си дворец точно тук – където трябва само да си се седи с пушката и да се чакат дивите твари.

Тук снегът е доста повече отколкото в Боровец, а слънцето – някак си по-ярко. Макар и почти на билото, мястото е закътано и от склоновете на дола, и от високите смърчови дървета, които го обграждат отвсякъде и го изпълват с особена топлина. И подобно на някои от онези уникални ландшафти, съчетаващи в себе си естествена природа и одухотворило я човешко присъствие, предразполага към размисъл и творчество – или поне онези измежду людете, които обичат да мислят и да творят.

Минаваме край сградите, разговаряме за история, краезнание и география и правим снимки и селфита. Хубаво е. И после просто си тръгваме.

 

*******

На връщане вървим по коловозите, оставени от високопроходим автомобил до мястото, където свършват и разговаряме за интересните места в Рила, които биха могли да бъдат посетени и за Пътя. Защото в крайна сметка целта на всяка разходка в планината е като целта на живота – не е важно да стигнеш до някъде, а просто да вървиш…

Решаваме, че някой път бихме могли да се върнем отново и до тук – до Ситняково – може би през лятото и може би от към хижа “Марица” и хижа “Чакър войвода.”

 

*******

Галерия:


 
image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image





Тагове:   Боровец,   Рила,   Ситняково,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1708012
Постинги: 313
Коментари: 474
Гласове: 2854
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031