2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 2977 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2016 12:01
Преди много години, когато още нямаше нито селфита, правени с мобилни телефони или таблети, нито дори цифрови фотоапарати, а и лентовите бяха твърде дефицитни, но пък когато всяка педя от одържавената земя се обработваше, и баба ми и дядо ми разбираха незнайно как, че събраното сено няма да стигне през зимата за изхранване на кравите, коня и овцете, стягахме каруцата, впрягахме коня и ходехме до Авала да купуваме сено. А Авала беше далеч – чак на другия бряг на язовира и след всяко отиване до там конят задължително почиваше поне два – три дни и то на усилена диета. По-късно, когато върнаха нашите си ливади и ниви, но вече ги нямаше нито баба ми и дядо ми, нито многобройните домашни животни, а имаше мобилни телефони с камери, таблети и селфита, с баща ми ходехме до там само за дърва. С камион.
А мястото – макар и „изкуствено” създадено по време на комунизма като ловно стопанство за да удовлетворява абсурдни човешки инстинкти и примитивни ловни страсти на „високопоставени” люде, е наистина изключително красиво и живописно. Понастоящем е наречено „Ловно стопанство „Искър”.
Както пише в справочната литература Ловно стопанство „Искър” е разположено в седловина, свързваща софийската планина Лозен с Черни рид на Ихтиманска средна гора върху площ от около 4000 ха. Най-близкото селище до него е Венковец, София се намира на около 75 километра, Самоков – на 25 километра, а Ихтиман – на около 15 километра. Релефът е силно пресечен, брегът на язовир Искър е на 770 метра надморска височина, а най-високият връх е на 1150 метра надморска височина. Климатът е умерено континентален с добре изразено планинско влияние, зимата – сравнително студена, лятото – прохладно. Растителността е представена от черен и бял бор, благун, цер, бук и зимен дъб. Територията на ловното стопанството се обитава от: 100 муфлона, 420 благородни елена, 450 елена лопатар, 115 сърни и над 200 диви свине. От хищниците се срещат: видра, златка, язовец, вълк, лисица и дива котка.
Понастоящем освен лов, Ловното стопанство предлага и редица други туристически услуги: фотосафари, езда, турове по маршрути извън ловното стопанство.
При всички случаи обаче е едно удивително място, което си заслужава да бъде посетено.