2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 162 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.12.2025 18:37
ОТРИЦАНИЕ НА ОТРИЦАНИЕТО - тврде общ и именно затова твърде широко действуващ и важен закон за развитието на природата, историята и мисленето; закон, който се проявява в животинското и растително церство, в геологията, математиката, историята и философията". (Енгелс) Законът за отрицание на отрицанието е един от основните закони на диалектиката. Всяко явление, като вътрешно противоречиво, сьдържа в себе си своето собствено отрицание. В него се борят зараждащото се с отмиращото, новото – със старото. Отрицанието на старото не означава обаче безогледно, голо отричане, просто отхърляне на всичко старо, както разбират това метафизиците. В Диалектиката да се отрече не значи просто да се каже „не" или да се обяви нещото за несъществуващо, или да се унищожи по всякакъв начин." (Енгелс) Диалектиката изисква изтъкване на “единството", т е. връзката на отрицателното с положителното, на личността на положителното в отрицателното" (Ленин) Комунизмът, като най-висша обществено икономическа формация, би бил невъзможен без това високо равнище на развитие на производителните сили, което е създадено от цялата предшествуваща история на обществото. Комунизмът е отрицание на капитализма, на той задържа всичко положително, което е било създадено от човечестото под игото на капитализма. Затова процесът на развитието трябва да се разбира не като движение в кръг, а като прогресивно движение, като движение по възходяща линия, преход от старото към новото, от простото към сложното, от нисшето към висшето. За природата и човешкото сбшество е характерно прогресивното развитие. Ленин изъквеше, че във висшия стадий на развитие ние срешаме повторението на някои черти, свойствени на нисшия стадий и привидно връщане към старото. Обача това не е просто повторение на изминатото, а нова висша степен. Пър-вобитно-общинният строй се отрича от клаството експлоататорско общество. На свой ред комунизмът, като нова обществено-икономическа формация, отрича класовото общество. Ясно е, че съвременният комунизъм не е просто връщане към първобитно-общинния строй, той представлява неизмеримо по-висока степен в развитието на обществото. Класовото общество изпъква като отринание на първобитното общество. Комунистическото общество на свой ред е отрицание на класовия експлататорски строй, т. е. отрицание на отрицанисто.
Източник: “Кратък философски речник”, София, 1947 г.
