През 1973 г. в САЩ е проведен експеримент, който поставя под съмнение надеждността на цялата психиатрична диагностика. Инициатор на изследването бил американският психолог Дейвид Розенхан. Впоследствие резултатите от експеримента били публикувани в списание Science под формата на статия, озаглавена „Психически здрави на мястото на лудите хора“.

Експериментът по същество се провеждал тайно. Осем души, сред които и самият Розенхан, се обърнали към различни психиатрични болници в страната с оплаквания от слухови халюцинации. Разбира се, всъщност такива нямали, но лекарите все пак приемали „пациентите“. След приемите псевдоболните били диагностицирани като психично болни и хоспитализирани.

След хоспитализация всички участници в експеримента отново започвали да се държат адекватно и естествено. Нещо повече, „пациентите“ започвали да уверяват лекарите, че са добре и че вече не чуват гласове.

Персоналът на болниците обаче не вярвал на „пациентите“ и настоявал да продължават да приемат лекарствата. Изненадващ бил фактът, че целият персонал не разпознавал симулаторите, както и фактът, че други наистина болни пациенти от болниците уверено обвинявали симулаторите в симулации.

След като участниците в проучването напуснали стените на психиатричните болници, експериментът беше възобновен. Още дванадесет болници в цялата страна били избрани и адресирани от следващата група псевдопациенти. Всички те бяха обявени за луди и, разбира се, били хоспитализирани с различни диагнози: от депресивна психоза до шизофрения.

След хоспитализацията „пациентите“, както и предишния път, започвали да се държат като нормални здрави хора. Те обаче не били освободени толкова скоро. И на всички участници в експеримента впоследствие в медицински карти били въведени фалшиви диагнози.

По-късно, когато обществеността научава за експеримента и неговите резултати, възниква буквална шокова буря. Веднага увереността във всички постижения на психиатрията изчезва.

Тази реакция води до това, че една от най-престижните психиатрични болници убеждава Росенхан да повтори експеримента зад стените ѝ. Розенхан постига договореност с персонала, че в рамките на три месеца един или повече псевдоболни ще се опитат да влязат в психиатрична болница. На практика това означава, че оценката на всеки пристигащ пациент трябва да бъде направена, като се вземе предвид вероятността той да е симулатор.

В резултат на това сред 193 пациенти лекарите на тази болница идентифицират 41 симулатори, а други 42 души погрешно са заподозрени в това. Всъщност Розенхан не изпратил нито един псевдопациент в тази болница, а всички които били заподозрени в симулация от служителите на болницата, били болни.

Този експеримент бил най-големият удар за цялата психиатрия. Професионализмът на най-добрите психиатри бил поставен под въпрос. Затова от време на време се правят изявления: "Очевидно е, че в психиатричните болници не можем да различим здрави и нездрави."

Източник: http://www.zerkaloo.info/2019/12/blog-post_758.html?m=1&fbclid=IwAR3iM0wAdP_xP9EJFXDVp4_Ssud6N2ivS1iNZPTDWo-27Seegv1S-ZJ5X4c