2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 3838 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2014 00:15
Дарбата дислексия
Преди време към мен, като дипломиран социален работник и специалист в сферата на клиничната социална работа, се обърна една госпожа с молба да синхронизирам специфичните клинични психосоциални термини в направения от нея превод от английски език на книгата на Роналд Дейвис и Елдън Браун „Дарбата на дислексията” с утвърдените в българския научен език понятия. Така имах възможността да се докосна отново до една от най-изумителните страни на съвременната американска култура – невероятният жизнеутвърждаващ позитивен дух...
*******
По начало, в специализираната българска литература с термина „дислексията” (на гръцки: dys - трудна и lexis – дума) биват дефинирани различни по психофизиологичен и / или психосоциален произход личностни състояния, свързани със затруднения при четенето и разбирането на смисъла както на отделните букви, така и на думи и изречения. Обикновено в онтогенезата на модерния човек за това се узнава още в най-ранна училищна възраст, а в условията на всеобщото ограмотяване тези състояния се превръщат в сериозен образователен проблем за някои дечица (както и за техните родители).
В специализираната литература и у нас, а и по света, при обясняването на причините и намирането на решения на затрудненията при четене и разбирането на смисъла на прочетеното, доскоро доминираха медико–физиологичните хипотези, базирани върху търсене на някакво органично увреждане и последващо изолиране на негативното му въздействие, с оглед коригиране на „нанесените психосоциални поражения върху личността”.
Подходът на Роналд Дейвис и Елдън Браун в тяхната книга „Дарбата на дислексията” обаче е съвсем различен. Теоретичната концепция на тази книга е базирана върху авангардните научни достижения, доказали тясната специализация на двете мозъчни полукълба във възприемането и обработването на достигащата до тях информация – лявото полукълбо, отговарящо за обработване на информация, свързана със символи и образи и дясно полукълбо – специализирало се в обработването на информация от езиково и абстрактно естество главно чрез способите на логиката. Роналд Дейвис, сам дислектик и успял да се „пребори” с някои от постоянните проблеми, с които се сблъскват дислектиците в съвременните образователни системи и общества като цяло, е пресъздал по един изумителен начин не само „чисто” методически своя опит в намиране на трудния път към четенето и разбирането и осмислянето на прочетеното, но и един цялостен светоглед, основаващ се върху виждането и мисленето на света в картини и образи.
Онова, което прави книгата четивна и интересна и за неспециалистите обаче е позитивният дух и заразителната вяра във възможностите на човешкото същество – било то дислектик или не, да използва дори и малко познатото от другите свое състояние (и навярно затова определяно от тях като „сериозен личностен проблем”), за да стане и бъде толкова успял човек и такъв човек, какъвто би искало да бъде.
За съжаление „Дарбата на дислексията” на Роналд Дейвис и Елдън Браун все още не е издадена на български език. А необходимост от едно подобно издание съществува и то би било интересно и полезно не само за децата и хората с дислексия у нас, както и за специалистите – педагози, психолози, социални работници, които работят с тях, но и най-вече – за родителите на децата с дислексия, които имат огромна нужда да се освободят от тягостното усещане на своето чувство за вина и да повярват във възможностите на своите деца.
Психодиагностика в училище. Диагностика ...
Психодиагностика в училище. Диагностика ...