2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 2882 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2011 21:17
Разговор за естеството на душата Copyright © Георги Хаджийски „Казват, че душата не боли.
В модерното общество истинският социален работник осъществява своята дейност дори и във виртуалността. И именно в умението да се обнадеждават безнадеждните се крие изкуството на майсторлъка на социалната работа. А това е един твърде специфичен психоаналитичен диалог от един друг сайт...
Тя:
Болката в мен.
Мене ме боли.
Боли от злобата, от завистта, от глупостта на хората,
които с лекота разкъсват себеподобните.
Ръфат плът, тече кръвта...
Нима те имат нужда от това?
Силният изяжда слабия.
Законите на джунглата, които властват над света.
Боли ме за откъснати цветя.
Трупове, грижливо подредени в кристална ваза.
Обърка се светът, приятелю.
И бързо полудява.
Боли ме! Тук! Кое боли?
Тихичко ще си поплача,
след като не мога АЗ да променя това.
Казват, че душата не боли...
Казват, ала не доказват.”
Душата не боли.
Наистина. Ако повярваш в това. Тя е безсмъртна, необятна, вечна, свързваща Живота в единно цяло през времето, пространството и отделното битие... и неподвластна на законите на материалното, които подчиняват на себе си видимия свят - извинявай, но лично мен нищо не може да ме убеди в противното - просто зная това и То ми помага да оцелявам. И обитавам ада, наречен България - въпреки жестоката си и неизлечима болест; въпреки семейните си неблагополучия с онези две прекрасни дами, които уж копнеейки за любов, нито знаеха какво е тя, нито как да я дават, нито пък дори и как да я получават; въпреки честата безработица и всичко останало...
Според мен боли Егото, което съсредоточава присъщото безсмъртие на Душата в индивидуалния живот в собствената плът и придава на физическата болка, осезаема единствено от тялото, усещане за вечност. А това е страшно! И не за друго, а защото Великото Тайнство на Живота, можещо да бъде описано единствено с една думичка - Душа, бива принизено до болката, която в крайна сметка не е нищо друго, освен прост психо-физиологичен механизъм, напомнящ на собствената плът нейната тленност.
Аз съм български селянин - което, макар и обременявано с презрение и присмех от многото граждани, ме изпълва винаги с гордост - защото ми е дало възможност да се докосна и се опитам да опозная естеството на Живия Живот - не само на себеподобните, които пъплят около мен, стремейки се много често към нещо, чието естество не знаят и самите те, но и на Живи Твари, които бидейки не хора, са и лишени от оковите на Егото.
Имал съм уникалната възможност да гледам как се пръкват всевъзможни Живи Същества - тревички, дървета, животни, птици. Да ги отглеждам. И да виждам как душата напуска телата им - за да даде възможност искрицата на живота да пламти в безкрая на времето прескачайки и в Другите.
Когато физическата болка е кратковременна, страданието не е страшно, защото не е безнадеждно - то си остава съсредоточено в отлитащия миг, обитаван от плътта и именно затова, според мен, и ние хората трябва да се поучим от Тях - и да мислим не за болката в нас си, а за хармонията на Вечността.
А това е напълно постижимо - стига да го желаем. И осъзнаем ли го веднъж - няма как да не променим и себе си, и Живота си, изпълвайки го не с болежки и страданица, а с Хармония...
Пожелавам ти Вечност.
