Ноосферата – граници или безграничност...

Що е то „ноосфера”?

Някъде в края на Студената война, след чернобилския взрив, като своеобразна форма на дисидентство и в съветската географска наука, бе възкресена хипотезата на големия руски учен В.И. Вернадски за ноосферата...

И така: Що е ноосфера? (От гръцки noos – разум и sphaira – сфера, топка), или с други думи: новото състояние на биосферата, при което разумната дейност на човека става главният определящ фактор на нейното развитие.

Самият термин „ноосфера” е предложен през 1927 г. от френските учени Е. Лероа и П. Тейлър де Шарденом, които се запознават с хипотезата на Вернадски по време на неговите лекции в Париж (1922-23 г.) Според тях ноосферата е специфичен надбиологичен „мисловен слой”, който обкръжава планетата, като неговото формиране е породено от възникването и развитието на човешкото съзнание.

През 30 – 40-те години на 20 век В.И. Вернадски прави широкомащабен опит да приспособи своята хипотеза за ноосферата към господстващата в СССР диалектикоматериалистическата идеология. Той разглежда ноосферата като качествено нова форма на организираност, която възниква при взаимодействието на биосферата и обществото – своеобразно ново състояние на еволюция на биосферата, осъществявано в интерес на мислещото човечество. Така, според него ноосферата се явява като висш тип на управление на целостта, за който е характерна тясна взаимовръзка на природните закони със закономерностите на човешкото мислене. Отделните структурно-функционални елементи на ноосферата вече се проявяват осезаемо при съвременния етап на общественото развитие. Опознавайки природните закони и усъвършенствайки непрекъснато техниката, човекът започна да оказва все по-голямо влияние върху хода на природните процеси, а обхватът на неговото въздействие върху Земната сфера непрекъснато се увеличава от неговата дейност. Процесът на прехода от биосферата към ноосферата ще се развива в тясна зависимост от обединените усилия на човечеството за решаване на общите, глобални проблеми на развитието.

Ноосферата – граници или безграничност...

Понастоящем, в условията на глобалното затопляне, на грандиозния експеримент на „големия андронен колайдер”, на междупланетните космически изследвания, на ядрената криза във Фукушима, проблемът за границите на въздействието на човешкото съзнание върху природата, отново е твърде актуален.

Ако се приеме, че човешкото съзнание, макар и условно има две основни мисии – да опознае закономерностите, които са присъщи на материята за да ги използва за оцеляването на индивидуалния живот в плътта – в Аза, тук и сега, и за намиране на бленувания Път на живота към вечността, то тогава разумното човечество трябва да отговори на и двата основни въпроса: 1. Трябва ли да има граници човешката мисъл в своя стремеж да удовлетворява потребностите на битието в плътта? 2. Само неясни повеи ли са интуитивните стремления на индивидуалното битие в плътта към духовността, видяна като нещо безсмъртно, цялостно, свързващо живота в единно и неделимо цяло, на фона на което Азът на Егото бледнее при всичките му неистови усилия да концентрира в себе си силите на разума...