Проектът „Малко – голямо сметище Самоков” и отношението „власт – граждани” в общината ни

Прессъобщение

От инициативен комитет

Публикувано във в-к „Седмица”, бр. 92, 2011 г.

Онези, които са наблюдавали излъчените кадри от разгара на кризата със сметосъбирането, сметоизвозването и сметосъхранението в Италия миналото лято, навярно си спомнят как представителите на местната власт в тази страна – кметове на градове, градчета и села не само твърдо стояха в редиците на протестиращите срещу исканията за изграждане на депа за смет в близост до техните населени места, (при това при всички гаранции за законност в една държава, успяла да наложи общосподелената воля за ред, сигурност и законност дори и над най-силната мафия в света), но и правеха открити и ясни изказвания, че не искат нито парите на Европейския съюз, нито тези на централната власт, ако цената е затрупването на техните земи с боклуците на съседните им общини.

Във връзка с наличието на напълно аналогичен проблем и в Самоков, е твърде интересно да бъде разгледано отношението на политико-административната власт на общината в лицето на кмета А. Николов, общинския съвет и общинската администрация към желанието на гражданите на Самоков да живеят в чиста околна среда, намерило изражение в:

Ш      Събраните около 5000 подписа на дееспособни граждани на общината срещу идейния проект да се прави голямо регионално сметище на територията на община Самоков;

Ш      В множеството протести срещу поредната абсурдна идея на общинските управници;

Ш      В големия митинг, на който се събраха повече граждани дори и от чалга – концертите, които се организират от местните партийни структури по изборно време;

Ш      В десетките други инициативи – от водените съдебни дела, до множеството статии и предавания в местни и централни медии за внасяне на яснота за този, по стара олигархична традиция, дълбоко засекретяван проблем...

При цялата конспиративност, присъща между другото на всяко олигархично управление, тактиката на корифеите на местната власт за реализиране на това абсурдно до налудност намерение е не особено сложна за разгадаване и за описание:

1.      Информационно затъмнение – явно в началото се е разчитало без много, много гласност да бъдат отново измамени и поставени пред свършен факт гражданите на общината – т.е. „видите ли ония – „лошите” от София го направиха, а от нас нищо не зависеше...”

Оказа се обаче, че неистовото желание на местната власт да скрие поредната скандална заменка на общински земи под милионите тонове местен и внасян от съседните общини боклук и тарикатски да се домогне и до милионите евра от съответния Европейски структурен фонд, потвърждавайки за пореден в път в сто и кусур годишното „славно комунистическо управление” на нашето изстрадало градче достоверността на думите на великия руски писател Ф. Достоевски, че „всички тия отчаяни социалисти и комунисти са същевременно и невероятни скъперници; интересчии  и собственици и дори нещо повече, колкото по-голям социалист е, колкото по-далеч отива, толкова повече държи на собствеността си...”, този път не мина! Създаде се повече или по-малко силно гражданско движение, което започна открити и почтени действия срещу абсурдното намерение на местната олигархия и нейните лакеи.

2.      Пълно несъобразяване с общественото мнение – в пословичен за олигархичния модел на управление стил „кучето си лае, керванът си върви.”

Типично по олигархически радетелите за реализирането на абсурдното инвестиционно намерение се опитаха още в началото на започнатата процедура да подминат с хладно безразличие общественото желание за противопоставяне. Нещо повече, колкото повече се засилваха протестните действия, толкова повече усилия влагаха местните властници за подценяване на тези действия. В тази насока отново бяха пуснати в действие всички добре познати средства: 1. Медийно затъмнение. 2. Неравноправност при отразяването на действията на двете страни от местните медии – скъпо заплащане на всяка изява, насочена към внасяне на яснота от гражданското движение против идейния проект и бълване на всевъзможна информация в подкрепа на реализацията му от местните власти. 3. Открити лъжи за всичко, касаещо това инвестиционно намерение. 4. Не съобразяване дори и с действащите закони чрез „чисто психични” способи.

3.      Лобиране...

Макар и скрити зад тази езикова заемка в съвременния български език, механизмите на функциониране на прокарването на определени общностни и чисто лични интереси, са добре познати дори и на неблестящите с особени интелектуални качества представители на местната самоковска олигархия. Те бяха задвижени и при това инвестиционно намерение – лични контакти; партийни връзки; използване на скрита информация; и какво ли още не, можещо да бъде обобщено чрез друга една езикова заемка – турцизма в нашия език „рушветчийство”...

4.      Размиване на отговорността – макар, че демократичното управление има един ясен и открит принцип – лична отговорност на овластеното по силата на избирателния вот лице пред неговите работодатели – гражданите, които са го избрали, и в този случай бе използвана една мърлява система за размиване на отговорността за взетото абсурдно решение за реализиране на инвестиционното намерение за сметището.

Така например, председателят на регионалното сдружение за управление на отпадъците регион Костенец - кметът на община Самоков А. Николов твърди, че изпълнява волята на един колективен орган – общински съвет Самоков, чиито представители, призвани наред с всичко друго да бъдат и коректив на кметската власт,  пък казват, че били подведени при съответните единодушни гласувания „за” от съответните свои комисии от „висококвалифицирани” специалисти, които пък изтъкват, че били подведени от предоставената им информация от общинската администрация, работещите в която пък казват, че си вършат работата и правят онова, което им наредят гореописаните. С други думи – един типичен Circulus vitiosus, лат. омагьосан кръг, където не е ясно нито кой какво прави, нито каква отговорност носи.

5.      Сплашвания – и този типичен олигархичен управленски прийом не бе подминат.

Първата група от сплашвания са свързани със спекулиране с добре познатата икономическа аксиома, че по начало хората обичат повече да вземат, а не да дават. В този контекст бяха избълвани безброй глупости, че „видите ли, ако не се направело сметището тук – почти в дворовете ни, сме щели да плащаме огромни такси смет поради разходите за извозването на генерирания от нас боклук – представете си, чак в Карлово и дори някъде към Свиленград.” Абсурдното е, че се пренебрегват както разпоредбите на Закона за местните данъци и такси, ясно регламентиращи съответните такси според вида населено място, така и отговорността на местния Общински съвет, оторизиран да взема съответните решения. Нещо повече. Говорейки се, колко много боклук на глава от населението изхвърля средностатистическия самоковец и затова – принуден да плаща сравнително високи такси смет, изобщо не се и споменава за съвсем умишленото изключване на ромската общност, която за последните осем години вече наброява повече от една трета от населението на Самоков, както от съществуващата система на сметосъбиране, така и от системата за заплащане на дължимите по силата на действащите закони от всички български граждани такси смет. Твърде уникални бяха и чисто психичните, абсурдни до крайност заплахи, отправяни към хора от инициативния комитет от „отговорен местен фактор”,  който за пореден път отново доказа, че всеки привнася в дейността си своята същност – дори и комплексите си, а в конкретния случай – използването на предоставената власт за странно изглеждащо от нормална гледна точка реализиране на някакви лични отмъщения.

6.      Изместване на проблема.

Макар, че се подписа в списъка на лицата, които се против изграждането на новото огромно сметище се оказа, че кметът на община Самоков не е бил против, а бил за завод за преработка на боклук. В този смисъл пък изглежда твърде странно защо е отклонено инвестиционното предложение, направено преди 3-4 години за изграждане на такова съоръжение в Самоков? Както и не по-малко странното – подето навярно от местни бивши ОФ деятели тиражиране на махленски слухове, че нямало да се прави сметище, а завод. И тези слухове – макар и абсолютна лъжа, се разпространяваха с охота и се представяха като поредното бъдещо хубаво нещо, което щяло да се направи от местната управа за Самоков – макар, че всички говорещи са свидетели на красноречивия факт, какво направи същата тази управа със съществувалите заводи – „Л. Баръмов”, „Мусала”, месопреработвателен комбинат „Родопа”, „ЗРТ”...

7.      Протакване.

В условията на олигархично управление не е за учудване, че дори и изискването на елементарен документ по силата на задължителните разпоредби на действащото законодателство, е свързано с изразходване на огромно количество време и психо-физиологична енергия, особено, когато изискващите го лица могат да го използват срещу системата. В този аспект местната политико-икономическа олигархия – т. нар. с други думи „лява буржоазия с комунистически възгледи” и нейните административни лакеи отново доказаха огромния си опит и умения. Получаването на всяка справка за „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков” и Доклада за ОВОС по него, бе свързано с невероятни усилия поради умишлени спънки от политико-административната власт на община Самоков.

8.      Подценяване на потенциалната екологична заплаха.

А в този аспект тиражираните умотворения са достойни да бъдат вписани в класиката на човешкото двуличие и дори глупост. Защото да се твърди, че боклукът е хубаво нещо и че, голямото сметище щяло да бъде за предпочитане пред например създаване на някой крайградски парк, или дори пред съществуващото пасище на съответния терен, твърде двулично предназначен за изграждане на луксозно вилно селище в санитарната зона на действащото общинско сметище, при това с издаден подробен устройствен план (ПУП) със съдействието на бившия зам. кмет инж. Хр. Ярловски, преди да му бъде отредено да стане обект на заменка заради намерението да се прави голям регионален боклукчарник, е абсурдно до трагичност.

*****

Безспорно след като за около един век управата на „славния град на първата комуна не само в България, но и на Балканите”, успя да превърне Самоков от най-богатия и процъфтяващ буржоазен град в Европейската част на Отоманската империя в западащо,  изостанало градче, което държи челните класации единствено по бедността на своите обитатели, по безработица и по битова, а и друга недоказана престъпност; след като през последния четвърт век успя да прогони нормалните, млади, жизнени самоковци към по-добре управляваните наши градове, повечето от които в не чак до там далечното минало са били далеч зад Самоков по всякакви класации, днес полага огромни усилия да лумпенизира и последните нормално мислещи самоковци – подписали се против ненормалната идея за изграждането на регионалното сметище. Защото човек трябва да бъде лумпен, за да мисли, че Доброто е лошо, само защото неговият олигарх му е казал така.

А, че сметищата навсякъде по света са лошо нещо не подлежи на никакво съмнение!