Гръцката параноя за името на Македония

Безспорно националната идентичност е нещо твърде особено – тя е базирана не върху генетика, език, територия, икономика, армия, религия, култура…, а върху вярата – вярата на човека в неговото минало, в неговото настояще и в неговото бъдеще.

Гръцката параноя за името на Македония е с над четвърт вековна давност. От какво се страхуват гърците – имащи държава над пет пъти по-голяма и по територия, и по население от Македония, от днешните обитатели на Вардарско – странна смесица от народи, раси, култури, религии, та реагират така хистерично на всеки опит за тяхна идентификация – или поне на част от тях, базирана върху името „Македония”?

Гръцката национална доктрина, върху която е основана до голяма степен и националната идентичност на днешните гърци – народ, много различен не само от античните елини, но и от т. нар. „средни гърци”, е твърде сходна със старогръцката митология и нейния свят на преплитане на фантазии и полуистини, на страсти и размисли, на измислени богове и герои, на история и илюзии. Възникнала в епохата на европейския култ към разума и възползвала се най-пълноценно от Европейската любов по мъдростта на античната цивилизация – за чието наследство претендира – при това в типичния си парадоксален стил, пръкналата се за пръв път в история на картата на Европа в резултат на поредната Руско-Турска освободителна война от 1828 – 1829 г. миниатюрна Гърция, в следващото столетие успява както да предяви невероятни претенции по отношение на търсеното от нея място в света, така и в значителна степен да ги осъществи – тя увеличава над шест пъти и територията си, а и населението си – и то главно за българска сметка. А срещу България тя разчита освен на могъщите се Европейски покровители, и на „своята православна сестра” – Сърбия.

Странно нещо обаче е модерността – непредвидимо и непредсказуемо. Стратегическият съюз Гърция – Сърбия, довел до три войни срещу България, както и до изравянето от пепелищата на античното небитие на още една, втора след Гърция митологична държава – Македония – в края на ХХ и началото на ХХІ век се оказа вече неработещ атавизъм, могъщият великосръбски шовинизъм, превъплътен в „Голяма Югославия” бе разбит на пух и прах, а икономическите процеси в света и Европа, превърнаха процъфтяващата преди това Гърция в просякинята на Европейския съюз и самите гърци – в глупаците, лумпени на Европа. Гръцкият свят се срина. Гръцката идентичност се пропука. Остана обаче Македония.

Но защо е страшна Македония?

През ІV век преди Христа Филип ІІ Македонски успява да пороби голяма част от полисите на Елада, а древните гърци попадат под македонско робство. И както учените ще дефинират един твърде интересен психосоциален процес като „Стокхолмски синдром” след около две хиляди и триста години, при който жертвите се идентифицират с палачите, древните гърци скоро започват да се отъждествяват с македонците, с които по времето на Александър Велики разнасят общата елинистична цивилизация до границите на ойкумена. След тях обаче гърците попадат и под Римско робство и се идентифицират със своите господари, с които ги свързва цивилизоваността. След Римското робство идва Източноримското – Византийското робство, а след него – Турското робство. И когато с родилната помощ на Русия Гърция е изтръгната от гниещата утроба на разлагащата се Османска империя, гърците отново се идентифицират със своите вече бивши поробители и до такава степен са поразени от патологичния Стокхолмски синдром, че до краха на тяхната Мегали идея, (мечтата за възстановяване на Византия с хегемон – гърците), в резултат на разгрома на огромната гръцка армия от турците в Анадола през 20-те години на ХХ век, те неистово се стремят да бъдат правоприемника на Византия – при това с цената на всичко.

Ето защо, макар и с твърде странен античен привкус, гърците страдат от остра форма на Стокхолмски синдром – митологизираните Македония и древното македонско робство са им нужни – те са част от тяхната идентичност.

А Македония?

И ако идентичността на днешните гърци е базирана върху проантичен македонски Стокхолмски синдром със съвременен антибългарски привкус, то при „модерните македонците” антибългаризмът е водещ, при това – в неговата остра класическа фройдистка патологична форма на един типичен, макар и психосоциален Едипов комплекс, а проантичният македонизъм придава на идентичността им абсурдния, но твърде нужен за самата нея привкус.

Какво би ставало с „модерните македонци” ако бъдат подложени на една съвременна и успешна психосоциална терапия, която би ги освободила от вътрешноприсъщия  антибългарски Едипов комплекс и привнесения от гърците идиотски вирус на античния македонски Стокхолмски синдром? Навярно същото, което според запознатите наблюдатели става с пиячите на ракия в кръчмите на македонските градове и села след втората, третата чашка. Защо е страшна Македония за гърците? Македония е млада държава. Не е подписала нито Букурещкия договор, Ньойския договор, нито Лозанския договор, нито Парижкия договор. Единствената държава в света, която с помощта на своя криптосъюзник България, е печелила война с далавера с танкове. А дори и само по себе си, това е страшно.

Здравей, georgihadjiyski. Струва ми се, че гърците излишно вдигат шум за името на Македония, за да привлекат внимание. Само те са против, а са зле икономически от няколко години. Сигурно имат и други притеснение , като например за населението в областите около България, Беломорска Тракия или нещо, за което не подозирам.
Поздрави!

Безспорно фиксацията на общественото внимание върху реален или измислен външен враг е изпитан механизъм за демагогско измъкване от търсенето на решения на трудни вътрешни проблеми още от древността.