2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 5745 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2013 18:20
Има един хубав разказ на големия американски писател Уилям Фокнър със заглавие „Слез на земята Моисей”, чиято интерпретация ще бъде използвана в настоящите размисли за отправна точка и то не толкова, защото всички представители на българската десница неистово се стремят в своите домогвания до властта да имат покровители и благодетели от Америка, а просто понеже архетипът на един от неговите герои в своите мисловно – поведенчески изяви удивително се вписва в психопрофила на същите тези български политически деятели – става дума за Гейвин Стивънз, околийски прокурор, възпитаник на Харвард, с докторат по философски науки от Хайделберг, за когото прокурорските трудови задължения са само любим начин за убиване на времето и изкарване на препитанието, докато истинското призвание на живота му е „започнатият от двадесет и две години и недовършен...” превод на Стария завет от английски обратно на старогръцки.
Погледнато в ретроспекция, през цялото време на прехода представителите на българската десница ползваха една подобна ретроградна политическа риторика, която противопоставяше по-далечното предкомунистическо на по-близкото комунистическо минало, вместо да представи ясна и приемлива за нацията визия за бъдещето. Нещо повече. Ловко манипулирани от олигархията и криейки се зад общосподелената идея за необходимостта от присъединяването на България към Европейския съюз, представителите на българската десница бяха използвани за опитни мишки в грандиозното източване и последваща разруха на българските стопански предприятия и свързаното с този процес унищожаване на опората, на гръбнака на демократичното обществено устройство навсякъде по света – средната класа, класата на работещите и живеещи добре от своя труд граждани на съответната държава. Днес средната класа на България – образованите и трудолюбиви българи са нискоквалифицирани работници в Европа, просто защото ги няма заводите, в които работеха инженерите, модерните селскостопански предприятия, в които работеха агрономите и дори хубавите български училища, в които учеха нашите чудесни деца преди да доживеем до демографския колапс.
ИЛЮЗИЯ Е ДА СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ МОЖЕ ДА ИМА ДЕМОКРАЦИЯ БЕЗ СРЕДНА КЛАСА!
Ето защо, ако представителите на „реформаторския блок” искат наистина да реформират изстрадалото българско общество, а не да подменят някой и друг представител на олигархията със „свой човек” и / или „уредят” със съответната длъжност в администрацията някой и друг свои съпартиец, трябва да осъществят цялостна икономическа реформа, свързана с възстановяване на българското стопанство. А в тази насока все още европейските структурни фондове предлагат немалко възможности, които ако не бъдат използвани за обогатяване на гравитиращите около политическите партии олигархични кръгове, а бъдат насочени с подходяща икономическа политика към обикновените български граждани, биха могли да доведат до търсения резултат. Само по този начин – чрез създаване на средна класа навсякъде, където живеят българи, би могъл да бъде преодолян перманентният политически проблем на българската десница – преодоляването на 4%-ната изборна бариера.
Друг основен проблем, появил се по време на прехода и тясно свързан с българската десница е абсолютната неконкурентноспособност на дясната политическа идея в хилядите малки български градчета и села, в които десните политици, за разлика от своите политически опоненти от левицата и центъра, просто са неспособни да решават каквито и да са реални проблеми на обикновените хора. И наистина, абсурдът е в това, че в условията на грандиозна бедност и безработица, търсещият елементарни средства за съществуване български гражданин, когато се обърне към низовите партийни лидери на БСП или ДПС, обикновено получава и социални помощи и включване във временни програми за заетост, а и пари за себе си и за членовете на своето семейство по време на избори, докато лидерите на десницата не могат да му предложат дори и надежда.
А ДА СЕ ПРАВИ НЯКАКВА, КАКВАТО И ДА Е ПОЛИТИКА, БЕЗ ДА СЕ ДЪРЖИ СМЕТКА ЗА РЕАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ХОРАТА, Е АБСУРДНО!
Заслужава да се изтъкне и още един парадокс, който е твърде присъщ на представителите на българската десница и който също помогна за отблъскването на огромна част от българите, които през 90-те години на ХХ век даваха със своя вот властта на същите тези роящи се десни партии. И той е свързан с абсолютното неумение на десните лидери за общуване с обикновените хора – били те партийни членове или само граждани. И наистина, надяването на ролеви йерархични маски, може би видени от партийни лидери на други „братски партии” пред личности, с които членуват в една и съща низова партийна организация, и / или живеят на една улица, и / или са учили в едни и същи учебни заведения, или дори пред непознати хора, с които просто споделят сходни политически виждания и които имат своите отговори как се прави партийна кариера и каква е целта на участието в политиката, няма как да не ги постави в очите на едните във вид на смешници, а в очите на другите – във вид на отблъскващи странници. Безспорно отчасти успехът на Борисов сред българските десни избиратели – последните представители на изчезващата средна класа у нас, работещи в по чудо съхранените все още стопански предприятия у нас – фабрики и мини, се дължи и на умението му да общува на разбираем език и да се държи достъпно за всеки.
ОБЩУВАНЕТО Е В ОСНОВАТА И НА ПОЛИТИКАТА, А ВИСОКОМЕРИЕТО Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ОТБЛЪСНЕ ДОРИ И ХРАНЕЩИТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИМПАТИИ!
Накрая заслужава да се спомене и най-важното нещо в политиката при правенето на избори у нас – купуването на гласове. При всички опити за криминализиране на това патогенно обществено явление у нас, все още действащото законодателство предлага редица напълно законни форми за подобни дейности и затова то ще продължава да играе важна роля в тази област. Проблемът е в това, че е крайно време партийните каси и на десните партии да се отворят не толкова за скъпоструващи „обучения” на партийни функционери, и / или събрания и конгреси, и / или разпечатване на луксозна партийна просветна литература, и / или медийни публикации и пр., а към ЛУМПЕНИЗИРАНИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ, при условие, че има такива, които разсъждават по различен начин от този: „За тия няма да гласувам, дори и да ми дадете сто пъти повече пари.”
РИПАЙ, ШОПЕ, ПАК КОМУНИЗИН ИДЕ ДА ТЕ ГАЗ...
Без избори до края на годината
"Писах преди време на кратункоФците...
Една нова книги за Самоков
пълния текст тук;
http://demografi.org/forum/viewtopic.php?f=4&t=1277