Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2011 22:32 - Преброяването – демография... и глупости
Автор: georgihadjiyski Категория: Политика   
Прочетен: 3464 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 25.05.2011 11:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Преброяването – демография... и глупости

Copyright © Георги Хаджийски

Има един добър филм, направен по екранизация на незабравимата книга на Габриел Гарсия Маркес „Хроника на една предизвестена смърт”, представящ по достъпен начин един архаичен сюжет, съществуващ от вечно време – отколе, свързан с уникалната способност на човешкия разум да разбира и предсказва случващото се около нас...

*****

Повод за написването на това четиво е поредното демографско проучване, неговите до голяма степен предречени резултати и множеството коментари по всички наши медии.

Предварително беше ясно, че нашият български етнос, изключително бързо намалява своята численост по всякакви цифрови статистически показатели, топи се подобно на бучка лед в чашата с качествено малцово уиски на поредния му наш почитател – бил той български политик, учен, журналист, или пък на наблюдавана от простия български овчар високо в планината през летните дни остатъчна пряспа потъмнял сняг.

И макар, че това обществено явление да се появи някъде през онова абсурдно време на т. нар. „развито (или по-скоро не-до-развито) социалистическо общество”, когато българската комунистическа партия и доминираната от нея авторитарната държава успя с невероятни, уникални по своите садо-мазохистични перверзии психо-социални методи да смаже виталността на един от най-старите, жизнени и устойчиви европейски народи – нашият, цялостното говорене (и писане) по получените данни от преброяването, както обикновено, бе свързано предимно с „плъзгане” по проблема без да се навлиза към неговите корени, с изричане (и изписване) на банално звучащи (псевдо-)научни фрази базирани върху сравнителни анализи с други, незнайно защо смятани за „по-развити” народи, с избълването на поредната доза негативна, мрачна, песимистична окраска на българския интелектуален елит към народа, от чиито среди е произлязъл – нашият, български народ. Разбира се, по своето естество и това не е някаква новост, защото има своите традиции още от легендарните времена на първите опити на някои български мислители, страдащи от силен Едипов комплекс, в своя чисто личностен стремеж да го преодолеят с помощта на добре познатите от психоанализата творчески терапевтични средства, не само да създадат уникалния наш синдром „Бай Ганьо” – с най-ярък симптом да бъде внушаван срамът, че си българин, но и да заразят с него огромна част от нашия народ. А и това твърде интересно по своята симптоматика психо-социално патогенно състояние също достигна своя апогей по времето на  т. нар. „развито (или по-скоро не-до-развито) социалистическо общество” - когото българската комунистическа партия и доминираната от нея авторитарна държава, успя умело да го вгради в марксизма-ленинизма - в диалектическия материализъм и да го превърне в партийно-държавна идеология.

И като се започна... То не бяха само предателства спрямо собствения народ чрез отказване от етническата принадлежност на огромни части от него, останали извън „съвършената, доминирана от БКП” държава, но и принудителни, насилствени действия за отказ от националната идентичност на стотици хиляди българи вътре в самата „съвършена, доминирана от БКП” държава... То не беше само тоталитарното внушаване на издигнатата в култ, изтъкана от фалш и лъжи интернационална догматика, предназначена да замени уникалното национално усещане за общност, чувствано от всеки истински българин от глъбините на зова на кръвта, но и изграждането и продължителното функциониране на една могъща психо-социална система за депопулация на нашия народ – и чрез внушаването на абсурдната демографска мода, ориентирана към раждане на не повече от едно дете; и чрез стимулирането на урбанистичната пренаселеност; и чрез превръщането на българката в работничка, получаваща за тази си „престижна социална роля” не повече от необходимото за личното й оцеляване; и в налагането на аборта като легално и основно контрацептивно средство; и в разбиването на българското семейство в битността му на изконна социална институция, върху която се крепи обществения ред и превръщането на живота на обикновените българи в нещо като онези кибритени клечици от незабравимата тъжна Андерсенова приказка, които припламват и изгасват, без да могат да дадат животворящата топлина, необходима за съществуването на всяко общество...

В крайна сметка големият грях на българския комунизъм, на българската комунистическа партия и на доминираната за продължително време от нея българска държава пред българския народ, навярно не е толкова свързан с лагерите за политически затворници въпреки невероятно жестоките издевателства в тях; навярно не е и в това, че те работеха упорито по предателства на националната доктрина - и чрез тезата за „македонски, добруджански, тракийски, мизийски, помашки и пр.” етноси и чрез неистовото желание за попадане в силните обятия на „Големия брат” във вид на 16 република; може би не е толкова и в твърде двуличното превръщане на лицата от висшия църковен клир – призвани да служат на духовността, олицетворявана от хилядолетната дейност на българската православна църква, в обикновени доносници на могъщата държавна сигурност, опитващи се да помирят непримиримото – така необходимата на всеки българин връзка с вечността чрез христовата вяра и абсурдния комунистически атеизъм, стремящ се да я разкъса..., а може би просто се отнася до макар и невидимото лишаване на българите от правото да вярват в безсмъртието на собствената си душа – индивидуална и национална...

А тази криза на идентичността, можеща да обясни както неистовото желание на младите и дееспособни българи да избягат от „прокълнатата родна земя”, така и определени аспекти на демографската култура на днешните българи, продължава и до днес – умишлено или непреднамерено стимулирана от родната политико-административна олигархия и нейните лакеи.

*****

Но стига за миналото... Нали, както е казал и един велик българин – Стефан Стамболов, то не е наше, а просто принадлежи на вечността?

Лично аз гледам, слушам и чета демографските коментари на нашите „висококвалифицирани” интелектуалци – социолози, демографи, антрополози, статистици – а те ми изглеждат фалшиви до абсурдност и то не толкова, защото по традиция се плъзгат по повърхността на фактологията, без дори и да се опитат да се докоснат до една от основните мисии на науката – да вдъхне надежда, давайки някакви логично изглеждащи решения на съответните проблеми, а просто защото самите демографски коментари на нашите „висококвалифицирани” интелектуалци – социолози, демографи, антрополози, статистици, се правят от индивиди, чиято визия и може би личностно поведение, навяват за аналогии със социални общности на амбициозни, бездетни стари моми, или освободени от брачните окови прекалено свободолюбиви разведени самотни майки на по не повече от едно дете – при това навярно обитаващо чужбина, или пък на пръкналите се и у нас гей групички. (Пиша това при цялото ми уважение към тези социални общности, защото както се казва в онзи хубав сръбски филм: „аз съм толерантен човек – с всеки мога да пия ракия от една сурия”, но е малко странно да ми приказват или пишат за демография лица, които нямат собствен опит в тази сфера, което превръща по начало самите коментари в безсмислено, лишено от връзка с реалността празнодумство.)

*****

Бих искал да завърша това четиво с това, че лично аз НЕ вярвам в песимистичния сценарий за бъдещето на моя народ!!! Защото както казва и една истинска българка от една друга диаспора на нашия древен и велик народ:  да бъдеш „БЪЛГАРИН” означава, че душата е осъзнала вече своята причастност към Божествения свят.” И, че са достатъчни дори и няколко български мъже и жени, които да могат да възкресят националния дух и да продължат нашия етнически род... ВЯРВАМ, че нормалните, обикновени българи – онези, които ценят семейството, обичат децата, имат и искат да имат дори и повече от две дечица, които да възпитат като българи, които да останат тук..., са повече от другите.





Гласувай:
7



1. haralanov - Здрасти!
11.04.2011 15:10
Разбира се,че ,,плъзгането по повърхността" винаги го е имало.Обезпокояващи са нещата наистина.Примерно звучи повече от стряскащо фразата ,,най-бързо топящата се нация в света".Или ,,на всеки осем секунди намаляме с един човек".Беше споменато и това,че дори и Германия след войната(а знаеш,какво е представлявала Германия след войната) не е преживяла подобен демографски колапс.Да,това наистина си е демографска катастрофа!По-лошо и като след война!Това са фактите.Причините също са ясни.Не на всички разбира се!Тъжното е,че по пързалката надолу няма спиране!Няма на практика приложена и национална стратегия за насърчаване на раждаемостта сред българския етнос.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2305053
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031