Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2011 10:09 - Българската финансова политика 2000/2010 г. - държавен дълг и отражението на глобалната финансова криза
Автор: georgihadjiyski Категория: Политика   
Прочетен: 3386 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 31.03.2011 11:54


Българската финансова политика 2000/2010 г. - държавен дълг и отражението на глобалната финансова криза  (Курсова работа, изготвена по поръчка 2011 г.)
Струкура:
1.Връзка между изпълнението на фискалната програма и държавния дълг.
2.
Отражение на глобалната финансова криза върху фискалната позиция на страната .
1. Изпълнение на фискалната програма и държавния дълг Държавният дълг възлиза на около 4 850 млн. евро, от който вътрешният е около 1 500 млн. евро, а външният е около 3 351 млн. евро. В номинално изражение дългът бележи нарастване приблизително с 46 млн. евро. В края на отчетния период делът на държавния дълг към БВП възлиза на 13,9%. А) Политиката по обслужване на държавния дълг е важна част от общата фискална политика поради факта, че обслужването на дълга влияе върху съотношението между произведения и използвания БВП. Високият номинален размер на дълга (около 9.5 млрд. долара, 90 % от които е външен дълг) и разходите по обслужването му на практика означава ограничаване на брутния вътрешен продукт, разполагаем за вътрешно използване. В България съотношението дълг/БВП е относително високо-75-80 %, което ограничава възможностите за маневриране при вземане на всички важни решения във връзка с натрупването и потреблението, което в крайна сметка оказва своето отражение върху темповете на растеж на икономиката. Обслужването на дълга предполага и ангажирането на фискални ресурси, които иначе биха могли да се използват за финансирането на публични инвестиционни проекти. От величината на тези бюджетни разходи зависи и евентуалното намаляване на данъците. Б) В областта на управлението на държавния дълг фискалната политика на страната през отчетния период залагаше на "разработване на стратегия за активно управление на дълга", "увеличаване на дела на дълга, деноминиран в евро", "подобряване на лихвената структура на дълга чрез увеличаване на дела на дълга с фиксирани лихви", "подобряване на матуритета на новоемитирания вътрешен дълг и разширяване кръга на новопредлаганите инструменти". Основните въпроси пред политиката по управление на дълга понастоящем са каква е цената на неговото управление, допустимо ли е по-нататъшно му нарастване и има ли опасност от затруднения в обслужването му. Когато се планира управлението на дълга, трябва да се има предвид, че новите кредити увеличават допълнително обслужването, а върху размера на плащанията влияят и колебанията в лихвите на международните кредитни пазари. Основните неясноти от своя страна касаят с какво увеличаването на деноминирания в евро дълг ще облекчи неговото обслужване предвид на това, че валутния риск така или иначе не може да бъде избегнат. Самата презумцията, че от активното управление на дълга само ще се печели, не изключва обаче и обратния сценарий - загуба в резултат на една "по-агресивна" политика. Възможен е и вариант, при който разходите по активното управление да превишават ползите от преструктурирането на дълговия портфейл. В) Принципно и в момента дългът е добре разсрочен, а лихвеното му ниво е относително ниско. Не съществува някакъв проблем с неговото превъртане и разсрочване. Затова и няма някаква обективна причина за активизиране на политиката по неговото управление чрез агресивни и на пръв поглед ефектни, но на практика безсмислени финансови операции. Обратното изкупуване на дълга има смисъл само при наличието на значителен фискален излишък. Такъв поне в средносрочен план не се очертава. Това, което изглежда най-смислено и оправдано сред задачите, които си поставя правителството е "недопускане нарастване на дълга с темпове, изпреварващи растежа на БВП".  
2. Отражението на глобалната финансова криза върху фискалната позиция на страната
Безспорно глобалната финансова криза оказва твърде негативно влияние върху фискалната позиция на всяка страна, в това число и нашата. Този проблем има както своите „чисто” вътрешно-финасови измерения, свързани със „свиващите се” бюджетни приходи вследствие на намаляващите постъпление от преки и косвени данъци и социални осигуровки и съответно – необходимостта от ограничаване на публичните разходи дори и чрез изключително непопулярното замразяване на заплати, пенсии и социални помощи, което се почувства през изтеклата бюджетна година, така и твърде интересните от макроикономическа гледна точка външно-политически финансови измерения, които по силата на логиката на „ефекта на падащите плочки на доминото”, в условията на глобалната икономика достигат до всяка страна, в т.ч. и България. Така например, през изтеклата 2010 бюджетна година за първи път след управлението на правителството на БСП начело с Жан Виденов през 1996-1997 г., се наложи актуализиране на бюджета заради тежката икономическа ситуация в страната, в резултат на което бе налице значително занижаване приходите и в края на годината бюджетният дефицит стигна 3.2 млрд. лв. или малко под 5 на сто от брутния вътрешен продукт. От друга страна, във външно-финансов аспект, за първи път в историята си САЩ са изправени пред опасност да не могат да обслужват държавните облигации, ако Конгресът не увеличи лимита на публичния дълг за тази финансова година. Това става ясно от писмо на финансовия министър Тимъти Гайтнер до лидера на мнозинството в Сената Хари Рейд, цитирано от "Ройтерс". "Дори и краткосрочно или ограничено неизпълнение на задълженията може да има катастрофални икономически последици десетилетия наред", казва Гайтнер. Според финансовия министър е трудно да се определи кога точно ще бъде достигнат таванът от 14.3 трилиона долара публичен дълг, но Гайтнер призова Конгреса да предприеме действия до края на първото тримесечие на 2011г. Той заявява още, че финансовото министерство би могло да се ангажира с необичайни мерки, като например спиране на емитирането на държавни ценни книжа, но би предпочел да не се стига до там. Ако Конгресът не увеличи лимита на публичния дълг, това ще постави САЩ в състояние на фалит по обслужване на облигациите. В писмото си Гайтнер предупреждава, че това може да бъде много по-пагубно от ефектите на последната финансова криза. При условие, че глобалната финансова криза ескалира отново и се задълбочи, ефектът върху фискалната политика на нашата страна би бил твърде негативен, защото това ще наложи не само нови актуализации и на бюджет 2011 г. и продължаване на политиката на «замразяване» на публични разходи, но и би довела до ново «свиване» на българската икономика вследствие на ограничаване на капитоловите разходи на фирмите, освобождаване на работещи, пренасочване на финасови ресурси към «сивата икономика» и последващо ново ограничаване на бюджетните постъпления.



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1660420
Постинги: 306
Коментари: 462
Гласове: 2787
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031