Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2010 01:31 - Американският модел на социална политика
Автор: georgihadjiyski Категория: Политика   
Прочетен: 4990 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 10.06.2011 18:49


 НЯКОИ СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА АМЕРИКАНСКАТА СИСТЕМА ЗА СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ /СОЦИАЛНИ ГРИЖИ/ В КОНТЕКСТА НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА АМЕРИКАНСКАТА ДЪРЖАВА

 

Георги Хаджийски

Всяко човешко общество в своето историческо развитие и в съзвучие с доминиращите в него ценности, изгражда функциониращи системи за оказване на социална подкрепа на определени категории лица и семейства, които изпитват по-големи, или по-малки трудности при задоволяването на своите ежедневни жизнени потребности. Въпреки всеобхватният процес на глобализация понастоящем, проявяващ се в налагане на все по-унифициращи се системи от ценности и обществено устройство върху все по-големи територии, в различните общества и организираните от тях държави и днес продължават да съществуват различни модели за оказване на социална помощ. Рухването на световната социалистическа система под ударите на студената война в края на ХХ век нагледно доказа предимствата на англо-саксонският социално-икономически модел, в това число и на организираната от него социално-защитна мрежа и затова всяко едно модернизиращо се общество, както доказва и опитът на редица страни, има от какво да се поучи от него. . . Понастоящем, този модел функционира в най-чист вид в Съединените американски щати.

1. Ценностната система на американското общество и нейното влияние върху организацията и дейността на системите за социална помощ

Една от най-висшите ценности на съвременното американско общество е свързана с индивидуалистичната вяра, че всеки носи сам отговорност за своята съдба. Като своеобразна проява на тази ценностна ориентация може да се приеме изключителното значение, което отдават американците на своята трудова дейност. Бидейки иманентно присъщ белег на народо-психологията на съвременният американец - бил той бял, негър, или “латинос”, този факт е забелязан не само от американските наблюдатели и  изследователи, но и от такива, които не само че не принадлежат към американското общество, но и в никакъв случай не могат да бъдат причислени към групата на почитателите на съвременния американски начин на живот.

Така например, по думите на големият американски социолог Дейвид Най: “Работата дава на американеца смисъл на съществуването му. Не случайно един от първите въпроси, който се задава на непознат, е: “Какво работите?” Професионалните дейности не само дават определен статут в обществото и осигуряват средствата за живот, те дават на американците и тяхната социална идентичност. Тези, които са останали без работа, често се чувстват притеснени и вместо да признаят, че в дадения момент са безработни предпочитат да заобикалят темата, както например: “Сега си сменям работата”, “В момента съм на преквалификация” или “В момента съм на свободна практика”. Тези отговори не само отричат факта на безработицата, но подсказват, че даденият индивид владее положението. Срамът да получаващ помощ за безработни е толкова голям, че мнозина първоначално се отказват да ги изискват.” (1)

За верифициране на изложеното мнение, ще бъде изложено и становището на двама от противниците на американския начин на живот от епохата на студената война - съветските журналисти и общественици В. Песков и Б. Стрелников, посетили през 70-те години на ХХ век САЩ и описали отделни страни на американската действителност. Според тях: “треньорската школа” на американският начин на живот непрекъснато внушава: “Умей да се трудиш, обичай труда.” Още от детска възраст на американеца му внушават: всеки труд е достоен за уважение, всеки труд се поощрява.”(2)

Тази индивидуалистична вяра в собствените възможности, която между другото е част от изповядваната от болшинството американци протестантска етика, позволява на американската държава да реализира една сравнително “евтина социална политика”, насочена към оказване на социална помощ най-вече към онези социални прослойки, които не могат да се грижат сами за себе си - например за слепите, децата, или немощните старци. Безспорно, значението на такъв вид идеология за общественото развитие е несъмнено, което разбира се, се и осъзнава много добре от американските научни и политически среди и целенасочено, или пък непреднамерено се пропагандира с всички възможни средства на модерната държава - от сапунените сериали, бълващи непрекъснато образи на преуспели с труда си герои и героини по многобройните телевизионни програми и гледани както от безработната негърка, така и от преуспелият финансист, до разработването и реализирането на модерни концепции по управление на човешките ресурси от високо квалифицирани специалисти...

Въпреки описаните до тук предимства и осезаемото проникване на определени елементи от американската култура в българското общество и за разлика от повишаващата се консумация на хамбургери, кока-кола, американски филми, музика и джинси след 1989 г., точно тази част от американската действителност трудно ще намери почва у нас - близо половин вековното тоталитарно управление формира в нашето обществено съзнание една изключително силна нагласа да се разчита на държавата за всичко - от осигуряването на работа, до построяването на жилище. Именно и за това след 10 ноември 1989 година, в условията на лавинообразно нарастване на инфлацията, безработицата и бедността, социалният натиск върху системата “Социални грижи” беше и си остава изключително силен - социални помощи желаеха и желаят да получават членове на социални прослойки, простиращи се в изключително широк спектър - от формално безработни лица в прекрасна физическа кондиция, припечелващи сезонно, или постоянно, при това твърде често не малко от работа в т. нар. “сива”, или “сенчеста” икономика, до възрастни лица с ниски пенсии, но за сметка на това получили значителни по количество реституирани имоти. Българското общество обаче има огромен интерес от разработването и практическото приложение на цялостна научно - издържана стратегия за възвръщане на вярата на неговите членове в собствените им възможности не само за задоволяването на елементарни жизнени потребности, но и за реализиране на житейски просперитет. 

Иначе американската държава, въпреки съществуващата в нея широка децентрализация, е изградила една изключително добра и перфектно функционираща социално-защитна мрежа, включваща в себе си и повечето от познатите на останалите т. нар. “силно развити” страни форми на социално подпомагане. Така например, по данни на вестник “Ню Йорк таймс” едно четири членно (базово) американско семейство придобива достъп до отпускането на социални помощи, ако неговия общ годишен доход е под 16 600 долара.(3) Това прави гарантиран месечен доход на член на семейството от 345,83 долара. На фона на гарантираният доход на член от българското базово четиричленно семейство в размер, приблизително равен на 18 долара месечно, тази сума изглежда внушително. “За американската психика обаче е неморално да се живее от държавни субсидии.”(4)

 Самата история на социалната политика на американската държава от своя страна, е нагледно доказателство за последователност при следването на особеностите на ценностната система на американците.

 

2. Кратки бележки върху историческото развитие на социалната политика на американската държава

До “Голямата депресия” от 30-те години на ХХ век идеята за преразпределителната роля на държавата на общественото богатство от по-заможните социални групи към по-бедните такива, е била отхвърляна от болшинството американци. Именно “Голямата депресия” внася редица нови елементи в класическата либерална американска икономическа система, като при това успява да ги вгради почти безболезнено.(5)

За да преодолее отрицателното й влияние върху силно снижения жизнен стандарт на близо една четвърт от останалите без работа американци, американското правителство начело с президента Рузвелт, предприема множество реформи в социално-осигурителната мрежа на американците. В духа на традициите на англо-саксонското право, поделящо бедните на:

  •   “достойни бедни” - в лицето на тези, които искат да се трудят, но не могат да си намерят работа,

и

  • “недостойни бедни” - в лицето на тези, които не искат да работят, а само да получават,

се предприема т. нар. “Нов курс” на Рузвелт. Съгласно този “Нов курс”: “всички, които желаят да работят, но не могат да си намерят място в частния сектор, заслужават работно място и такова им се предлага от правителствените учреждения. За тази цел Рузвелт създава Гражданският корпус за опазване на природата, който да извършва грубата работа в националните паркове и гори, и Управлението за обществени услуги, което се занимава с ремонта на пътища, изграждането на паркове, с поддръжката на любителски театри, както и с други дейности в градовете. Тези програми се основават на ясни идеи: По-добре е да имаш работа, отколкото да получаваш социални помощи; хората, които биха приели дадена работа, заслужават да я получат, а онези, които не я желаят, не заслужават нищо.”(6)

След Втората световна война, делът на брутният национален продукт на САЩ, отделян за социални грижи непрекъснато се увеличава и през 1981 г. достига 20%. Създават се и редица нови програми за оказване на социална помощ на бедните. Тенденцията за насърчаване преди всичко на трудовата заетост обаче се запазва. В рамките на програмата за борба с бедността на президента Л. Джонсън, водеща роля имат действията за стимулиране на образованието, професионалната подготовка и регионалното икономическо развитие. Целта на тези действия е не да създадат гарантиран доход, а да отворят вратите на бедните, така че те да станат членове на средната класа и да се справят без чужда помощ.

През 80-те години на ХХ век, по време на управлението на президента Р. Рейгън, в условията на своеобразно възстановяване на действието на основните принципи на класическата англо-саксонска пазарна икономика, без почти никакви социални сътресения, бяха ограничени помощите за редица трудоспособни социални групи, в това число и за работещите самотни майки, които до тогава получават помощи за отглеждане на своите деца в размер от 60 до 361 долара за различните щати.(7)

Политиката на ограничаване на разходите за социално подпомагане от страна на американската държава бе продължена до края на ХХ век. Въпреки това, при наличието на ускорена концентрация на обществено богатство и задълбочаващо се социално неравенство, социалната политика на президента Б. Клинтън се ползва от всеобщо одобрение - при едно от неговите обръщения към американската нация, в което той отчита като свой успех намаляването наполовина на броя на получаващите социални помощи, социологическите проучвания отчитат, че 76% от американците одобряват неговата реч.

От гледна точка на доминиращата в повечето от европейските страни социал-демократическа идеология, подобно отношение към многобройните проблеми на бедните изглежда най-меко казано коравосърдечно. Това разбира се е забелязано и от редица американски интелектуалци. Така например по думите на изтъкнатият апологет на съвременната американска макроикономическа и социологическа мисъл З Бжежински, един от основните недъзи на съвременното американско общество е свързан с: “култивиране на социална безнадеждност, която става нормална гледна точка”,(8) при това най-вече за най-силно уязвимите социални групи. И въпреки всичко, американското общество не може да бъде упрекнато, че е по-малко хуманно от всяко друго - доказателство са многобройните институции, които се занимават с оказването на социална помощ на най-силно уязвимите обществени групи.

 

3. Институции с предмет на дейност “Социални грижи” в САЩ

 Институцията, която упражнява контрол върху управлението и дейността на програмите за социална помощ в САЩ, както и при подготовката на отделни законопроекти в социалната сфера, е Департаментът на здравеопазването и социалните грижи. Той е част от изпълнителната власт на САЩ, а неговата структура условно може да бъде представена във вид на следната схема: (9)

 

 

ДЕПАРТАМЕНТ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ

 

 

 

 

СЕКРЕТАР

 


 

 

 

 

 

 

ПОМОЩНИК СЕКРЕТАР ПО ПЛАНИРАНЕТО И ОЦЕНКИТЕ


АДМИНИСТРАЦИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА СТАРИТЕ ХОРА


image



 


СЛУЖБИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

АДМИНИСТРАЦИЯ ПО ФИНАНСИРАНЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


АДМИНИСТРАЦИЯ ПО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

АДМИНИСТРАЦИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВАТА

                         

От тази схема нагледно се виждат приоритетите на американската социална политика понастоящем, които са обект на въздействие от страна на системата “Социални грижи”, както и подпомаганите категории американски граждани. А това са главно:

  • децата в риск, независимо дали причините се крият в семейна бедност, или липса на родител(и),
  • лицата с психически или физически проблеми (болни или инвалиди),
  • възрастните хора,
  • маргинални социални групи, най-вече със здравословни проблеми: наркомани, алкохолици, емигранти, проститутки...

Твърде интересни са програмите за борба с бедността, които бяха разработени и приложени на практика като неотменна част от американската социална политика по времето на управлението на президентите Д. Буш и Б. Клинтън. Тези програми се осъществяваха при наличието на тясна координация на различни правителствени и неправителствени институции. Така например през 90-те години на XX век, в духа на американските традиции в борбата с бедността, свързани с търсене на всевъзможни пътища за стимулирани на трудовата дейност и предприемчивост, бяха създадени редица интересни социални програми с подчертано икономическа насоченост. По известни от тях са програмата за създаване на “Зони за предприемчивост” и програмата “Оплеви и засей”. С оглед типът на бедност в нашата страна, който по своите белези /наличие на сравнително големи малцинствени групи, болшинството от които живее изолирано в градски гета и то бедно, ниско образователно ниво на бедните, много съществуващи сред тях вредни навици - наркомании, алкохолизъм, престъпност, проституция, социална изолираност, високи контрасти при потреблението на доходите и т.н.т./,  е по-близък до американския тип бедност, отколкото до западноевропейския тип, свързан най-вече с проблемите на безработицата, тук ще бъдат разгледани по-важните особености на споменатите програми.

Програмата за създаване на “Зони за предприемчивост” предвижда в бедняшките зони на големите американски градове, където са съсредоточени големи групи на безработни и други маргинални социални слоеве /наркомани, алкохолици, бездомни, престъпници/, да се привлекат солидни фондации със седалища именно тук, като наред с това се намалят данъците върху печалбата на дребните инвеститори в тези райони, въведе се нулев данък върху  дивиденти от инвестиции и т.н.т.

Програмата “Оплеви и засей” също е насочена към преобразяване на бедните общини. Основните социални насоки в нея са свързани с :

  • подпомагане спазването на закона, с цел премахване на страха от насилието и наркоманиите,
  • осигуряване на професионално обучение,
  • лечение на наркоманията и превантивни образователни дейности с цел нейното ограничаване,
  • здравни грижи за всички,
  • транспорт за всички,
  • подобряване на жилищното строителство и инфраструктура в тези зони.

За да може по-ефикасно да работи за постигането на тези общо социални цели, програмата включва използването на някои чисто икономически средства:

  • набиране на средства за семейства с нуждаещи се от социална помощ деца,
  • разширяване на използването на безплатни електронни карти за получаване на храна,
  • разширяване на прилагането на плана за постигане на самозадоволяване,
  • осигуряване на финансова помощ за частни фирми, които работят върху постигането на благосъстояние чрез работа,
  • стимулиране на внасянето на осигурителни вноски за безработица, чрез разкриване на предимствата на осигуряването,
  • подпомагане на семейства с ниски доходи да се изместят от районите с голяма бедност към смесени райони.

Тези специализирани програми се финансират от правителството на САЩ, като имат свой собствен годишен бюджет, определян по подбор от Президента и Конгреса. (9)

Копирането на чужд опит никога не води до постигането на същите цели, но основните идеи на тези програми могат да бъдат използвани, разбира се при отчитане на нашите особености, в разработването на програми за регионално развитие и на редица бедни общини в нашата страна, където единствените работещи държавни институции понастоящем са общинските служби за социално подпомагане. В тези разработки трябва да бъдат включвани и повече практикуващи социални работници, които познават най-добре проблемите на бедните.

Наред с официалната американска социална политика реализирана от американските правителства, със социални грижи се занимават и много други институции,  имащи различен юридически статут - редица от съществуващите заведения за социални грижи - старчески домове, приюти, благотворителни организации, интернати за психично болни са собственост както на държавата, така и на отделните щати, религиозни организации, частни лица. . . Много от тези заведения работят изцяло върху принципите на пазарната икономика и не само че успяват да се издържат от своята дейност, но и често носят солидни дивиденти от инвестираните средства на своите акционери. (11)

Така например, напълно в духа на американската народо-психология за пълна отговорност на човека за неговото съзнателно битие - от пълнолетието да смъртта, е организирана социалната помощ за определени категории възрастни хора - третичният сектор на американската икономика, (сферата на услугите, която в САЩ както и в повечето от развитите държави се развива с много по-динамични темпове от селското стопанство и индустрията), предлага широка гама от специфични услуги, съобразени с принципите на геронтологията на онези, които могат да си ги позволят. Ето и кратко описание на част от тях: Охолните пенсионери в Съединените щати се настаняват в селища, където младите не се допускат. Всичко в тези селища е направено така, че да бъдат задоволени дори и най-капризните изисквания на заможните възрастни американци - от архитектурните особености на еднофамилните едноетажни къщи с единична цена от около 250 000 долара, в които почти няма стълби за изкачване, а бутоните за осветление са поставени ниско на стените, за да не причинят болка на някое артритно рамо, през услугите, предназначени за техните обитатели, които включват практикуването на скъпи спортове като голф, тенис или пък плуване, посещение на курсове по история на изкуството и идиш, запълване на многото свободно време с игри на щастието от рода на бингото, поддържане на приказно красиви масиви от цветя от специално наети градинари, та чак до разпоредбите на Федералните закони, забраняващи живеенето в селищата на деца под 18 години.(12)

Изобщо, въпреки нашето силно желание да се присъединим към Европейския съюз, има какво да адаптираме към нашите условия и от опита на американците.

  

4. Накратко за евентуалните пътища за приложение на американския опит в сферата на социалната политика и социалните грижи в нашата страна

В годините на прехода в нашата страна, при наличието на невиждано в нашата хилядолетна история увеличаване на бедността, почти липсваха сериозни дискусии за насоките на новата социална политика на държавата. Като неписано право се утвърди следването на доминиращите в Западна Европа т. нар. социал-демократически модели. В съзвучие с тях, при наличието на общосподеляно силно желание за присъединяване към Европейския съюз, бе изградена и действуващата нормативна база, регламентираща отделните дейности в социалната сфера. Социал-демократическата социална политика обаче, въпреки всичките си доказани предимства, е свързана със стимулиране на преразпределителните механизми на държавата. Това е една скъпа социална политика, особено за бедно общество с нарушена инфраструктура, каквото за съжаление е нашето. А човешката история, в това число и нашата хилядолетна история, красноречиво учи че единственото ефективно оръжие в борбата с бедността е трудът. И именно от американците бихме могли да се поучим как да стимулираме неговата градивна роля в новите демократични условия.

ЛИТЕРАТУРА:

1.      Най, Д. - “Съвременното американско общество”, стр. 196/197

2.      Песков, В., Стрелников, Б. - “Земя отвъд океана”, стр. 65

3.      Данните са взети от в. “Труд” от 19.Х. 1998 г.

4.      По подробни - Елиът, В. - “Съединените щати: социалната помощ намалява”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО” от април 1999 г.

5.      По подробно - Джонсън, П. - “Светът от 20-те до 90-те”, стр. 193/217

6.      Най, Д. - “Съвременното американско общество”, стр. 198

7.      Най, Д. - “Съвременното американско общество”, стр. 202/203

8.      Бжежински, З. - “Извън контрол”, стр. 112

9.      По Бюлоу, Д. - лекционен курс по “Мениджмънт на социалните грижи”

10.  Пак там

11.  Най, Д. - “Съвременното американско общество”, стр. 196

12.  Очет, Е. - “Да се забавляваме”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО” от февруари 1999 год.

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pitashtia - Жал ми е
30.12.2010 00:40
Жал ми е за работягите, защото на техен гръб живее една олигархична прислойка , която ограбва трудът им и тласка страната към катастрофа. Освен това бачкането заради самото бачкане е религия, която е саморазрушителна и те скоро ще го разберат. Какъв е смисълът да имаш това и онова, ако от бачкане не можеш да се насладиш на имането си. В момента икономиката на развития Запад буксувт, а икономическите вождове си търсят евтини индианци в развиващите се икономики. Трудът на поколения западняци натрупал капиталите на тези вождове се изнася, а ръста на производителността и технологиите вече не може да компенсира тези загуби. Кото добавим военнопромишленият комплекс и финансовите акули, които късат живо месо, не виждам оптимизмът им и работохолизмът им как ще ги спасят от разорение. Работните добичета с розови капаци на очите според мен са загазили.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2305742
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031