Кошмари в страната на розите

Обичам да купувам книги, предлагани от техните автори и разбира се – да ги чета. А книгата “В страната на розите” от Георги Атанасов Заркин (Рилски бор), ми беше предложена от сина на автора Лъчезар Заркин, когото познавам от времето, когато синът му учеше в училището, в което работех.

В жанрово отношение книгата е твърде интересна драма, в която дядо разказва приказка на момче и момиче. Фабулата на приказката е изградена върху вечната борба между доброто и злото. Олицетворение на доброто е образът на Лъчезар, (носещ името на малкия син на автора, озаряващ живота му в комунистическия затвор), а на злото – кошмарното чудовище Крачяма, в чийто метафоричен образ авторът е пресъздал комунистическите демони, поробили красивата страна на розите и дори Хармония – сестрата на Лъчезар. В епична битка, разказана от мъдрия дядо, Лъчезар побеждава чудовището Крачяма и освобождава Хармония и страната на розите.

Книгата е написана е през 1968 година в Старозагорския затвор. И безспорно заслужава както да се прочете от всеки що годе грамотен българин, така и да претърпи своята метаморфоза в театрална пиеса, и то не само защото Георги Заркин е един от най-значимите самоковски и български поети и писатели – от малцината дисиденти в мрачното и за щастие отминало социалистическо време, а понеже е изтъкана от мъдрост и представена с хубав и богат български книжовен език.

С Лъчезар Заркин поговорихме за книги и литература, а той похвали издаването на последния алманах на сдружението на самоковските писатели, (в който отново не бяха включени текстове от неговия баща).

Зарекох се макар и негласно, че ако някога участвам отново в издаването на подобен литературен сборник да се свържа с него и при желание – задължително да бъдат включени стихове и/или проза и от Георги Заркин.