Към местностите “Кралица” и “Богданица” в Главнио рид




  След като инициативен комитет в състав Любослав Нейчев, Йордан Дитов (и моя милост) решихме да почетем сто и петдесет годишнината от Априлското въстание чрез поставяне на възпоменателна табела в единственото място в Самоковско и в Софийско, където е имало сражение между българи и турци по време на въстанието – а именно в местността “Кралица”, в която честващите празника “Свети Дух” тогавашни жители на Драгушиново разгромили и избили до крак башибозушкия отряд, преследващ ранен въстаник на връх “Еледжик”, като в сражението загинала чудно красивата девойка на име Богдана, а на мястото където паднала, пронизана от турски куршум бликнал кладенец с лековита вода, като начало тръгваме да видим самото място.
  Обичам евристичните разходки.
  Събота е. Денят е априлски – пролетен, слънчев и топъл. По предложение на планинаря Георги Йорданов, който наскоро бил ходил към тези места, аз, той и писателят Христо Весел. Христов – голям любител на самоковските старини, тръгваме по най-прекия път – през т.нар. “Гладнио рид” към билото на “Главнио рид”, зад което се намират търсените местности. Първоначално пътят минава по открит склон на рида, а от него се открояват красиви панорамни гледки към планините Рила, Лакатнишка Рила, Верила, Плана, Витоша и разположената в средата на Самоковската котловина Средна гора. Гледаме естествено промитата от пролетните дъждове желязна руда – магнетит във водороините (ерозионните улеи) и кварцовите камъчета край пътя и говорим – за железодобив, за планини, за легенди и предания, свързани с местности. 
  Поддавам се на естетическото изкушение и си правя снимка на фона на Рила.


  След трасето на електрическия далекопровод пътя навлиза в пострадала от горолом гора, а безразборно падналите дървета затрудняват придвижването, принуждавайки ни да правим почти казармени упражнения по прибежки, пропълзявания и прескачания.  В крайна сметка достигаме до основния път в посока север – юг по билото на Главнио рид, по който е минавал т.нар. “Чамкорийски канал” или по нашему – “Големата вада”, “Корубата”, и установяваме, че и тук гората е пострадала от горолом. Преди две, три години през зимата падна обилен мокър сняг, който в съчетание със силния вятър и рязкото понижаване на температурите изпочупи бързо избуялите борови дървета върху изоставените ниви, наторявани с изкуствени торове и давали рекордни добиви от зърнени култури.




  По една или друга причина този път, започващ от регионалното сметище на Самоков, Костенец, Долна баня и Ихтиман, и свършващ до язовир “Искър”, е доста по-проходим.  Прехвърляме билото на “Главнио рид” и навлизаме в местността “Кралица”. Следва голяма изненада – на живописна поляна в скута на дола, сякаш в поредния пущиняк, някой е сложил нашето национално знаме върху саморъчно направен пилон от отрязано високо дърво! 


  Който и да го е направил заслужава адмирации! 
  Спускаме се по долчинката и стигаме до напукана скала, от която извира лековитата вода на мястото, където според преданието е паднала красивата Богдана, пронизана от турски куршум. Някой е сложил малка тръба и така е каптирал водата от кладенеца. Има и оставен малък стъклен буркан. Дали поради жаждата от умората от изминатите километри или защото кладенчовата вода наистина е лековита, изпивам няколко бурканчета от нея!


  Водата от кладенеца се оказва невероятно вкусна! 
 

Букова вода е. А старите хора твърдяха, че няма по-хубава вода от буковата. На това място, около скалите и извора, има огромни букови дървета. Едно от тях е враснало в скалите като истински японски бонзай – но естествен.


  Правя снимки.  Тръгваме си. Опитвам се да локализирам мястото с Гугъл мапс, но няма покритие на А1. Когато идваме да поставим възпоменателната табелка ще опитам с Виваком и Теленор.  При всички случаи това е място, което си заслужава да бъде посетено от всеки любител на нашата история и на нашата природа! Връщаме се не по пътя, по който дойдохме, а по този край трасето на газопровода и по долината на река Матица – в миналото – една от най-плодородните и добре обработвани зони в Самоковско, а понастоящем – изоставена да пустее и чакаща да бъде облагородена отново от човешки труд…