Новелата “Плагиатът” през погледа на писателя Христо Христов

/Текстът е публикуван във фейсбук-групата “Сдружение на писателите - Самоков” –  https://www.facebook.com/groups/1945231108870293/?ref=share_group_link/

Здравейте, приятели! Колегата Георги Хаджийски издаде поредната си творба –  новелата “Плагиатът” /ИК “Виделина” София/, първа за настоящата 2026 година. Както и с догегашните си творби, така и с тази, Георги Хаджийски прави своеобразна дисекция на един уродлив, псевдотворчески феномен, бивал той, май във всички  човешки артепохи. И стреля, без заобикалки и намеквания, не и във феномена – плагиатството, а точно в сърцето, в морала или по-точно в липсата му – в ПЛАГИАТЪТ!

В малката творба по обем, определена от автора ката повест /новела, бел. Г.Х./, са представени няколко типични герои за непочтено литературно творение, които имат своите първообрази – прототипи. И те могат да се открият или разконспирират едва ли не във всеки град. Особено в материалистическото, печалбарско време, в което живеем. Разбира се, те не са документално представени, а събирателно, обобщено претворени. Винаги – по правило, нечестни. Търсейки само печалба, защото знаят добре, че всичко е пари, героите на Георги Хаджийски, струва ми се, все пак, че изживявят своите творчески комплекси.

Като не могат да сътворят нещо свое, те се принуждават да присвояват чуждо.

Главният герой, нека не споменавам литературното му име, което е доста оригинално ироническо, както и другите имена в новелата, който движи действието, но не е най-важният, а истинският творец е принуден да живее и твори в особено непочтена среда. Движещият герой е продукт на едно  време, в което е изграден и израсъл до доста високи обществени позиции, заради друг тип умения. Но заради отрицанието на това време, в настоящето, главният герой се опитва да създаде за себе си друг тип амплоа. Например литературно или историческо, или... Както той, така и други образи в новелата на Георги Хаджийски, не са точни копия на своите първообрази, но в тях могат да се открият различни подобия навсякъде в милата ни родина. И то, не  само в литературата.

Новелата  “Плагиатът” на Георги Хаджийски е донякъде и криминална по смисъл. Като самата същност на плагиатството.

Целта обаче е и измамна – да се представи плагиатът, който в никакъв случай не се смята за такъв, а за по-добър, загрижен за доброто в обществото. Дали за това е помогнал истинският творец  в новелата, който също би могъл да бъде разпознаваем, който е помъдрял достатъчно, за да може да прощава?!

И накрая, независимо, че “творението” на плагиата се представя  хубаво пред публика, макар и малка, и която никой, никога не прочете. Така успокоително завършва новелата си Георги Хаджийски.

Желая най-искрено успех, не на плагиатите, а на техния разобличител Георги Хаджийски в неговите творчески начинания.

Христо Христов