2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 841 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.01 19:38
Още за “Плагиатът”
Да, истинският творец е непримирим към социалните недъзи - във всичките им форми и прояви. Другото е съглашателство със злото, макар и замаскирано като оцеляване.
*******
И понеже започнах с обясненията, което е твърде абсурдно за един автор на книга, защото по начало каквото има да казва би трябвало да го е казал в самата книга, ще споделя и това, че се опитах да пресъздам образи на “живи хора”, с техните положителни и отрицателни черти, разбира се - акцентирани заради самата литература, а не на ангели или на демони.
Не знам доколко съм успял, но поне опитах.
*******
Сюжетът в новелата е свързан с издаването на ръкопис - дневник на изключително успял турски бизнесмен, преведен на български език и старателно преписан на пишеща машина. А чрез образите на главните герои, стремящи се да издадат ръкописа от свое име, съм представил три форми на плагиатството:
- Плагиатът - философ, в лицето на Михаил Буков, искащ да издаде книгата, защото смисълът на словото е не да стои върху страниците по прашни рафтове, а да бъде четено;
- Плагиатът - комарджия, в лицето на Борис Михаилов Буков, искащ да издаде книгата за да “почувства тръпката” от удара, с който ще спечели пари от нея;
- Плагиатът - нарцис-комплексар, в лицето на Харалампи Новоселски, който иска да издаде книгата за да докаже на другите, че не е прост, и понеже той е представител на “висшите социални слоеве”, освен че точно той издава книгата, получава от това и доста средства (както подобава - чрез корупция), които дори укрива от съпругата си.
А иначе всеки е срещал подобен плагиат - например - някой разказва в компанията смешен виц и в един момент се намира друг, който казва: “И аз знам този виц, но по друг начин.” И прекъсвайки безцеремонно разказвача почва да разказва вица той, при това и не толкова смешно. Обаче както може би подсъзнателно е желаел, се е озовал в центъра на вниманието.
При наличието на такива обществени условия и герои, няма как един творец, какъвто в новелата е образът на Спас Спасов, да бъде в различно амплоа, освен това на жертва.
А иначе въпреки цената в евро в размер на 3,58, тази книга, както и всяка друга, заслужава да бъде прочетена. По възможност - с разбиране!
За което разбира се, предварително благодаря!
