Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05 19:39 - Опит за авторско ревю на романа „Андъкът”
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1047 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 04.07 09:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Опит за авторско ревю на романа „Андъкът”


image





 

Книгата

Книгата „Андъкът”, ISBN: 978-619-7660-34-0, е издадена през 2024 година от ИК „Виделина”, София. Страниците са 156, форматът 16/60/84. Съдържа 13 глави. Редактор е Силвия Кавданска, художник на корицата е Стефания Иванова.

Коричната цена на книгата е 15 лева.

Това е деветата книга на автора Георги Хаджийски и първият роман, който пише и издава.

Издаването на книгата е изцяло финансирано от автора.

Книгата може да бъде закупена от автора, от виртуалните книжарници на сайта Сторе.бг, на сайта Книжен пазар, от книжарница Български книжици в София и от книжарница Нике в Самоков.

 

Заглавие

Думата „андък” означава дълбока яма, дупка, дол, откъдето се излиза много трудно.

В романа е метафора на личностни психофизиологични състояния, на социални явления и процеси, и на природо-географски обекти.

 

Жанр

Роман, в който са ползвани похватите на екзистенциална лирична изповед чрез разказ в първо лице и динамиката и непримиримостта към социалните недъзи на типичен криминален “черен роман.”

 

Сюжет

В сюжета на романа са преплетени два разказа – екзистенциално - философски и криминален, насочени към търсене на причините за смъртта на главния герой чрез разказ в първо лице, единствено число на негов приятел от детинство, и описание на дейностите по разследване на смъртта от полицай:

„В типичен български провинциален град, под терасата на жилищната кооперация, в която е живял, е намерен мъртъв главният герой – Йордан Костадинов – Данчо. Неговият приятел от детинство – психиатър в местната поликлиника разказва за своите оказали се безрезултатни опити да предотврати неизбежното, а случаят по установяването на причините за смъртта е възложен на опитния полицай Стоян Стойчев.

В сюжета са вписани литературни образи от българския преход, носители на вечни архетипи, които имат различни взаимоотношения с действието и съдбата на главния герой.”

 

Герои

Йордан Костадинов – Данчо, безработен компютърен инженер, студент по счетоводство /второ висше образование/, председател на фондация, разработила европейски проект за терапия на алкохолно-зависими, към момента на действието в романа – безработен и безпаричен, непрекъснато говорещ за самоубийство пияница.

Милена Петрова – старша медицинска сестра, която се е върнала след развода си в родния град. Изключително красива, стилна, обичаща лукса фатална жена, твърдяща, че Данчо е бил нейната първа и единствена истинска любов.

Докторът – психиатър в местната поликлиника, приятел от детинство на Данчо, разказващ в първо лице, единствено число за своите безрезултатни опити да помогне на Данчо да се справи с тежката личностна криза, в която е изпаднал.

Стоян Стойчев – полицай, на който е възложено разследването.

Габриела Цолова или Антония Вълчева – млада, красива жена, страдаща от шизофрения, която влиза в различни взаимоотношения с главните герои на романа.

Петър Сребрев – фелдшер, ползващ отпуск от местната поликлиника, защото няколко мандата е избиран за народен представител, на чието място в поликлиниката по заместване работи разказващият в първо лице психиатър.

Елеонора Зарева – доцент по счетоводство, преподавателка на Данчо в университета и разработила и управлявала заедно с него европейския проект.

Валентина и Костадин Костадинови – родители на Данчо…

 

Език, стил, изказ

Изказът е изтъкан от присъщите на българския език сложни глаголни времена, целящи създаването на динамичен текст, казващ много и то сложни неща, но по разбираем начин и същевременно каращ читателя да се замисли над тяхната същност.

Редуват се сложни съставни с кратки изречения, понякога от една, единствена дума, което активно ангажира вниманието на читателя с действието и просто недопуска скуката.

В текста са вплетени твърде специфични, запомнящи се афоризми.

Широка гама на ползван хумор в повествованието – от шеговити реплики, до ирония и дори – сарказъм.

 

Замисъл

Текст, който да кара читателят да мисли – от първите изречения, чак до след затварянето на последната страница.

 

История на написването

Файлът на Първа глава е създаден през 2007 година. Книгата е завършена през 2024 година.


image

*******

Още първата седмица след излизането от печат през месец май 2024 година, бяха продадени над 40 броя, при това без изобщо да се ползват мрежите на големите национални книжарници.

 

Извадки от книгата

«…хуморът – във всичките му разновидности не е нищо друго освен защитна реакция срещу понесена обида…»

«И за андъка мислех, че беше истинско олицетворение на живота, просто защото, за да излезеш от него, трябва да вървиш непрекъснато.»

«Живеем в абсурдни времена. Времена, в които средството се превръща в самоцел.»

«…човек трябва винаги да може да си поставя ограничения, които да не прекрачва – при цялата бушуваща страст...»

«…няма нищо по-хубаво от истината, колкото и налудностно да изглежда понякога...»

*******

«В крайна сметка това е животът – движение на материята, превръщаща се в енергия, в светлина, към антиматерията, към невидимото и неосезаемото, към нещото, наричано някога „душа“, което е част от самия живот и за което сме в пълно неведение до края на дните си… А краят е един – и за самоубийците, и за всички други. Колкото и силно разумът да се опитва да го отложи в измисленото от него време.»

«…все се каня да те попитам достигала ли си някога в секса до бялата светлина? Едно такова, неземно усещане. Не е оргазъм, много по-хубаво е. По-хубаво е и от екстаза. Знам, че дотук разбираш за какво ти говоря, но... Бялата светлина е нещо... Просто се появява отнякъде – незнайно откъде – дали от връхчетата на пръстите или от глъбините на съзнанието... Обгръща и изпълва и двамата. Превръща ги в едно цяло – и тях, и всичко около тях – в ослепителна бяла светлина. Как да ти го кажа? Не може да бъде описано и обяснено – просто трябва да бъде изпитано и почувствано... Става много рядко обаче и само с някой много специален човек…»

 

Отзиви за книгата

Около две седмици след издаването на книгата и началото на нейното разпространение, за огромно мое учудване и радост, бяха споделени – във фейсбук, в месинджър, в сайтове и в електронния бюлетин на БТА, редица отзиви и мнения на читатели:

„Здравейте, приятели! Излезе от печат романът на колегата Георги Хаджийски ,,Андъкът”. Издание на ИК ,,Виделина”, с обем 165 страници. ,,Андъкът” е израз на голямата авторова идея - алегория на времето и живота, който сме принудени да живеем. Андъкът е голямата дупка, от която, за да излезем трябва да вървим непрекъснато, убеден е Георги Хаджийски.

Романът, бих го определил като добър, сполучлив и откровен представител на НЕО КРИТИЧЕСКИЯ РЕАЛИЗЪМ. Не знам дали съм съвсем прав, но не мога да го определя по друг начин. Сюжетът започва с неуспешния опит да се спаси едно младо момиче, прерязало си вените. Един от трагичните последици от андъка, в който много млади хора са отчаяни и обречени. През цялото време по-нататък се търси причината за друга смърт - на Данчо - най-положителният, но и най-трагичен образ в романа.

Самоубийство, убийство или нещастен случай. Разбира се чак в края. В този смисъл романът, в известна степен, е криминален. Но - не съвсем. Има корупция, в немалки размери, има вземане на изпити със столевова банкнота в студентската книжка, има фелдшер, който при съответни политически обстоятелства става доцент, дори доктор, има психиатрична клиника, на която се отпускат средства за лечение на болните, но те отиват другаде по друг фиктивен списък от измислени имена. Но има и ,,хубаво”, тоест онова ,,хубаво”, от което всеки се нуждае и възползва, дори и ,,хубавците” да не са от свои типове. Има и ,,бяла светлина”. Чудесно поетично авторово хрумване, която може да се усети само, ако наистина ,,хубавото” е било ,,хубаво”!

Героите в ,,Андъкът” са реални наши съвременници, виждаме ги всеки ден, с някои дори се познаваме. И да има някой измислен, той напълно е правдоподобен. Повествованието е в първо лице, единствено число, а разказвачът е и участник в сюжетното развитие, дори е главно действащо лице. В него, в образа на лекар психиатър, психоаналитик, в голяма степен виждам самият автор - Георги Хаджийски. А той, както го познавам, е високо ерудиран специалист в сродни области, притежаващ и широка историческа, географска и философска култура. И за другите образи, вероятно писателят има своите прототипи, подсказани от живота.

Романът ,,Андъкът” се чете увлекателно, но не е за забавление, а за размисъл. Интересът не спира с последната страница. Научните пояснения, иронията, малко е да спомена имена като Сократ Говедаров или Ван Дер Любен, жаргоните, диалектните изрази на героите освежават възприятието на голямата авторова идея. Такъв е литературният изказ на колегата Георги Хаджийски - богат на точности и емоции.

,,Андъкът” трябва да бъде прочетен и оценен от четящата и мислеща българска публика,защото заслужава в най-голяма степен...”

Христо Весел. Христов, поет и писател, литературен критик, Председател на сдружението на Самоковските писатели, учител по български език и литература и музикален педагог

 

*******

„ПРОЧЕТОХ КНИГАТА НА ГЕОРГИ ХАДЖИЙСКИ – “АНДЪКЪТ” И ОСТАНАХ БЕЗКРАЙНО ИЗНЕНАДАН!

ОСВЕН ДЪЛБОКИЯ ПСИХОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ГЕРОИТЕ И НА СЪЗДАДЕНАТА ОТ ТЯХ СИТУАЦИЯ (НЕЩО ПРИСЪЩО И НА ДРУГИТЕ МУ РОМАНИ), ТОЗИ РОМАН ПРОТИЧА КАТО ВЪЛНУВАЩ КРИМИНАЛЕН ТРИЛЪР, ЧИИТО РАЗВОЙ И НАПРЕЖЕНИЕ ТЕ ДЪРЖИ ДО САМИЯ КРАЙ С ИЗНЕНАДВАЩИЯ СИ ФИНАЛ!

В МНОГО ОТ ГЕРОИТЕ ПРЕОТКРИХ ПОЗНАТИ НА МЕН ПРОТОТИПИ ИЛИ СБОРЕН ОБРАЗ ОТ ПРОТОТИПИ, ПОЗНАТА СРЕДА, ПОЗНАТИ СЪБИТИЯ, ПОЗНАТИ БИТОВИ И ПРИРОДНИ МЕСТНОСТИ!

ДРУГАТА ЕКСТРА ЗА МЕН Е, ЧЕ ЗВЪННАХ НА АВТОРА ДА ГО ПОПИТАМ “ДАЛИ БЕЛЕЖКАТА БЕШЕ ПОДХВЪРЛЕНА ОТ МЛАДОТО АМБИЦИОЗНО ЧЕНГЕ?”

СЪЩОТО НЕ МОГА ДА НАПРАВЯ С КОНАН ДОЙЛ НАПРИМЕР!

НО, ЧЕТЕТЕ РОМАНА!”

Доктор Николай Кабрански, лекар кардиолог, началник кардиологично отделение към МБАЛ - Самоков

 

********

„Георги Хаджийски ще представи своя роман „Андакът“ на 14 май /вторник/ от 17.30 часа в Библиотеката.

Започнал да пише книгата през 2007 година. На въпроса ни какво означава „андък“, той отговори така: „Андък е много дълбока дупка, от която няма излизане. В романа това е метафора на депресията, която е присъща за всеки човек в определен период от живота му. Също така и на прехода, на прехода на българското общество, който така и не свършва. Българите не можем да се измъкнем от андъка“.

А дали героите от романа се измъкват? „Всеки от моите герои търси собствен начин за излизане от андъка. Някои се самоубват, други, като психиатърът, излизат от андъка и се прехвърлят от другата страна на планината. Всеки намира свой начин да излезе от андъка. Образите са синкретични, архетипи, взаимствани от литературата, описани са от психологията, това са събирателни образи, няма конкретни личности от Самоков и откъдето и да е“ – сподели пред „Самоков инфо“ Георги Хаджийски.

Георги Хаджийски е роден на 2 април 1967 г. в Самоков, има богата биография. Работеше като учител, помощник-директор, блогър е, автор е на множество книги и научни публикации, които изследват българската култура и духовност, сред които „Затворените самоковски училища“, „За нашето минало и нашата вечност“, “Етнопсихопедагагика на детето”, “Въведение в душевността на българските цигани“ и други.

Към днешна дата е кмет на село Драгушиново.”

Десислава Стоянова, журналист, филолог, учител

 

*******

 

„Току що затворих книгата. Разкази с неочакван край. Прочетох я с интерес и останах удовлетворена от срещата с нея. Показвате завидно познание на народопсихологията на съвремието, както и социалната, икономическа и политическа ситуация в момента – с всички истини за фалшивите проекти, за това кой и как се назначава, и защо всъщност трудът не е песен, а досадно задължение. Поздравления и за умението да боравите с психиатрична терминология. С много малки забележки, по-скоро плод на моята професионална деформация – „Реагила” не изписваме на бедни роми, а имобилизирани пациенти с усмирителна риза вече няма, или лекарят ходи при тях, а не те при него.

Но това е подробност от моето ежедневие, а това в книгата – художествена измислица. Описвате чудесно природните феномени, които допълват основния сюжет. Книгата е увлекателно написана с динамична смяна на разказа от различните герои с техните различни гледни точки, но всички те следват основната линия на сюжета. Направи ми впечатление използването на сравнително старомоден похват на писане в съчетание с модерния поглед към света и хората, стил, който наистина ми напомня на Павел Вежинов и Богомил Райнов.

Моят извод – всеки си има свой Андък, от който или намира сили да излезе, или затъва в него и там угасват всичките му мечти и илюзии. Андъкът на собствената самота, на битката със самия себе си, на вечния стремеж да оцелееш, ако може с подкрепата на нечия добра протегната ръка. Или да се приспособиш, защото иначе Андъкът е непоносим – точно както и адът вътре в нас.

Това е от мен. Така я почувствах, така описвам преживяванията си с нея. Поздравления. Ще чакам още истории. Харесва ми. Пишете, пишете, пишете.

Съжалявам, ако имам правописни грешки, написах всичко на един дъх, нека и писането да е истинско като споделеното.”

Доктор Теодора Абаджиева, психиатър

 

 

*******

„Здравейте, започнах книгата. Впечатлена съм. Благодаря Ви. Много ми харесва.”

Гергана Божкова, директор на училище, филолог

 

*******

„Книгата е много хубаво написана – просто е завладяваща, краят изобщо не ми харесва – можеше Данчо, трябваше да се влюби и да е щастлив… Начинът на писане… Стилът ми напомня много на някой български автор – може би Богомил Райнов… Не помня кой беше, но съм чела нещо много сходно и ми хареса това, че някак ме увлича… Направо е завладяващо за мен. Аз очаквах психология на отношенията, а не криминалистика и я четох в момент, в който бях в много лошо психическо състояние… Та и това повлия на впечатленията ми.

Прочетох я за два часа, след като я взех от Спиди.”

Галя Йорданова, икономист

 

*******

 

„Жоро, книгата е много хубава.”

Красимира Костадинова, административен служител, директор на дирекция

 

*******

 

„Браво! Поздравления. Романът ти е много добър, отличен. Снощи го прочетох на един дъх. Написан с голяма вещина и познание за човешката душа и дух и въобще за живота. Словото ти е живо, владееш го до съвършенство. Добър похват с преплетени две сюжетни линии. Философски-екзистенциален и криминален сюжет. Като обикновен читател поставям оценка 6.

Рядко чета художествена литература вече и то от български автор. Така че, продължавай да пишеш, хубаво пишеш. Картините в романа оживяват. Леко се стеле словото ти.

И още, много ми допадна мистиката,  вградена в образа на шизофреничката. Казваш чрез този образ нещо много съкровено и важно, което малцина биха разбрали, а и може би за това си решил най-важното послание да бъде предадено чрез този образ на болната от шизофрения. Но пък то си е съвсем истинско и реално и малко читатели биха го разбрали.

Въобще доста многопластов  образ на шизофреничката. В един образ няколко измерения. Абе, хубав, хубав роман.

Много може да се разсъждава.”

Лора Георгиева, криминалист

*******

„Вчера в присъствието на приятели и членове на сдружението на самоковските писатели беше представен романът "Андъкът" на Георги Хаджийски! Увлекателен анализ на романа направи Христо Христов, председателят на сдружението. Всъщност книгата засяга днешното време - "Андъкът", време на разделение, омраза, завист и невъзможност за оцеляване! За последните тридесет и няколко години демокрация, обществото ни малко или повече влиза в дупка, от която няма измъкване! Да пожелаем на Георги Хаджийски успех на "Андъкът" и вдъхновение за нов роман!

Васил Софин, писател 

*******

"Добър ден, Жоро! На обедната почивка "потънах" в "Андъкът". Поздравления! Увлекателна и завладяваща книга. Колегите ме издирваха."

Магдалена Борисова, поетеса

*******
"Тази книга, на база на публикуваното в блога ви е нещо от типа на "Живот в скалите" на Мария Лалева. Това е най-продаваната книга в последните години изобщо. Т.е. нишата ви е доста щедра откъм читатели. Аз лично обаче не харесвам този жанр. Съвременна психологическа драма с твърде много трагизъм. Малко в стила на руските класици, при които непременно трябва да има голямо страдание. Аз предпочитам оптимистичните четива, особено фантастиката и историята. Лалева я прочетох до средата и се отказах. Въпреки това, тя си остава най-продавания български автор и очевидно мнението на читателите е различно от моето. Надявам се да намерите своята аудитория. Всички тези разсъждения, разбира се, може да са погрешни, защото се базират на съвсем малки откъси, авторецензия и чужди отзиви. Затова се и извинявам ако съм недоразбрал нещо..."

Добри Божилов, политик

*******

Кметът на самоковското село Драгушиново и автор на книги представи пред самоковската публика в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ новия си роман „Андъкът“. Той посочи, че това е деветата му поред книга. 
„Това е един класически съвременен роман. Написан е на модерен български език. Андък означава дупка, от която няма излизане. Идеята на книгата е да се представят различни аспекти на трудното положение, в което се намира нашето общество и отделните представители на средната класа в България в годините на прехода“, обясни авторът. По думите му всеки може да намери в изданието не само свой собствен прототип, но и възможностите човек да се измъкне от ситуация, която му пречи да бъде щастлив. Хаджийски допълни, че андъкът е психично и социално състояние. Той каза, че започнал да пише книгата си още през 2007 година и скоро решава да я завърши. „Основната ми идея е да накарам читателите да мислят. Затова и краят е отворен“.
Официалното представяне на книгата направи председателят на Съюза на самоковските писатели Христо Христов. Той обясни, че андъкът в романа не е просто обикновена дупка. От него може да се излезе, ако се върви непрекъснато – човек да търси и намира непрекъснато решения. „В романа има много символични елементи, които трябва да бъдат анализирани и търсени и да можем да ги разкрием“. 
Христов допълни, че в изданието има много герои, които читателите ще припознаят в заобикалящите ги хора. „Събитията в романа са много“, каза още той.
„В романа има много неща, които можем да открием в миналото, а може би и в бъдещето. В него откриваме моменти неща, което ни кара не да се смеем, а да се замислим. Прочетем ли романа и стигнем до последната страница, продължаваме да размишляваме накъде вървим“, добави още Христо Христов. 

Иван Ласкин, журналист, кореспондент на БТА в Самоков

*******

“Интригуващ криминален сюжет, задълбочено представяне на психологическите и социални особености на героите, обективен поглед към прехода от комунизъм към демокрация и последствията, които оказва този преход върху живота на засегнатите.” 

Светла Бонева, графичен дизайнер


  *******

image



Гласувай:
7



1. katan - Успех на "Андъкът"!
19.05 22:59
С пожелание на целия ни народ да се измъкнем от този андък - с движение, с действие с разум!
Поздрави!
цитирай
2. georgihadjiyski - Успех на
20.05 08:54
katan написа:
С пожелание на целия ни народ да се измъкнем от този андък - с движение, с действие с разум!
Поздрави!

Благодаря!
Няма как да не го направим отново. Правили сме го много пъти - пак ще стане.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2372076
Постинги: 388
Коментари: 555
Гласове: 3449
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031