Блогрол
1. За мен
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Постинг
23.04 22:09 -
Денят на книгата и авторската право
Автор: georgihadjiyski
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1670 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.04 22:11

Прочетен: 1670 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 23.04 22:11

23 април символично е определен от ЮНЕСКО за Световния ден на книгата и авторското право.
И понеже обичам да чета и да пиша откакто се помня като - разбира се, винаги, (дори и понастоящем), съм чел доста повече, (поне като отделено лично време), отколкото съм писал, ще се опитам да почета този празничен ден за четящите и пишещите хора с fb постинг. За четене, за писане, за книги…
*******
А безспорно виртуалността промени много изискванията не само към четенето и писането, но и към авторското право. В момента, чрез едно от приложенията на таблета, чета “Стаята на Джейкъб” на Вирджиния Улф, изтеглена безплатно от специализиран литературен сайт и - признавам - ако трябваше да купя и да чета точно тази книга по “класическия начин”, едва ли бих го направил. И не, че не ми харесва - книгата е много хубава и интересна, но както се знае, твърде често изборът на книга в реалността - особено от “класическа” библиотека или книжарница, е основан на малко или повече по-различни мотиви и правила от този във виртуалността…
*******
Предишната книга, която прочетох, (чрез друго приложение на таблета), беше “Ако презреш робството” на Луций Аней Сенека, купена чрез съответния виртуален превод по сметката на съответното издателство, защото исках я да прочета отдавна, но сумата, която трябваше да заплатя за хартиения вариант и доставката беше около три пъти по-висока от виртуалната, а все пак фундаменталните правила на пазарната икономика - и особено - всепризнатият стопански принцип на икономичността гласящ, че всяко нещо, (та било то и закупено познание от книга), следва да бъде придобивано с минимален разход на психофизиологична енергия, трябва да бъде водещ за всеки нормално мислещ и действащ човек дори и в модерните виртуални времена…
*******
Когато човек чете повече отколкото пише, просто няма как да не престане да бъде прост човек и да не възлюби изящната игра със словото, превръщайки се в библиоман - ценител на съхраненото тайнство в думите, и дори понякога - в истински колекционер на уникални книги нещо, което е едва ли не непосилно за “само пишещите”, но избягващи четенето графомани, твърде често запратени завинаги от следването на тази си страст в лоното на простотията…
*******
Отдавна търсех българския превод на есето на Стефан Цвайг “Фридрих Ницше” и макар, че бях чел виртуални издания, (разбира се - с помощта на виртуални преводачи
), на немски и на руски, когато го видях включено в сборника “Европейската мисъл” на този изтъкнат общоевропейски и световен мислител, веднага реших да купя и тази книга. Открих я да се предлага в специализиран сайт за антикварна литература в десетки бройки, немалка част от които бяха на символичната цена от … 1,50 лв, (да, един лев и петдесет стотинки!) или - над три пъти по-евтино от стойността на самата доставка, с която и да е куриерска фирма. И се замислих…
Колекционерството - възможно само за произведения на изкуството, били те във вид на образ, слово или звук, само по себе си е специфично творчество, като цената на неговия обект в никакъв случай не би могла да бъде приравнена към вложения ресурс в неговото изготвяне, та бил той и отредено за живот време на дори и най-гениалния създател, защото създаденото в битността си на проява на човешкия стремеж към безсмъртие винаги е насочено към човека и неговия свят - с други думи - към своето оценяване от Другия. А самото оценяване винаги се получава чрез общуване между предлагащ и търсещ нещото, посредством разговори, диалози, комуникации, пазарлъци, надлъгвания дори…
С други думи с размяна не толкова на разум, колкото със страсти. Купувал съм, купувам и ще купувам книги, част от които са събрани в колекция от български преводи на творчеството на Фридрих Ницше, а друга част - от книги, посветени на него.
И като истински колекционер съм купувал някои от тези книги след продължителни кореспонденции с търговците на многократно по-ниски цени. Когато видях обаче цената от 1,50 лева ми се прииска да тръгна по обратния търговски път и на пук на общовалидните принципи на пазарната икономика да предложа малко по-висока сума - все пак съм и ценител на книгата, но до какво ли щеше да доведе един подобен дружески жест при условие, че същата книга се предлага на същата цена от още толкова много продавачи? Вместо това просто я поръчах.
*******
А каква е поуката за пишещи и четящи, за продавачи и купувачи на Слово? Така както онези, които искат думите им да бъдат четени трябва да умеят повече да четат отколкото да пишат, защото четенето е четене, а не е писане, така и тези, които искат да търгуват със Слово, трябва първо да се научат да го купуват на истинската му цена, а не да печелят, експлоатирайки графоманските страсти.
*******
Който разбрал - разбрал.
Честит празник!
.jpg)
.jpg)
И понеже обичам да чета и да пиша откакто се помня като - разбира се, винаги, (дори и понастоящем), съм чел доста повече, (поне като отделено лично време), отколкото съм писал, ще се опитам да почета този празничен ден за четящите и пишещите хора с fb постинг. За четене, за писане, за книги…
*******
А безспорно виртуалността промени много изискванията не само към четенето и писането, но и към авторското право. В момента, чрез едно от приложенията на таблета, чета “Стаята на Джейкъб” на Вирджиния Улф, изтеглена безплатно от специализиран литературен сайт и - признавам - ако трябваше да купя и да чета точно тази книга по “класическия начин”, едва ли бих го направил. И не, че не ми харесва - книгата е много хубава и интересна, но както се знае, твърде често изборът на книга в реалността - особено от “класическа” библиотека или книжарница, е основан на малко или повече по-различни мотиви и правила от този във виртуалността…
*******
Предишната книга, която прочетох, (чрез друго приложение на таблета), беше “Ако презреш робството” на Луций Аней Сенека, купена чрез съответния виртуален превод по сметката на съответното издателство, защото исках я да прочета отдавна, но сумата, която трябваше да заплатя за хартиения вариант и доставката беше около три пъти по-висока от виртуалната, а все пак фундаменталните правила на пазарната икономика - и особено - всепризнатият стопански принцип на икономичността гласящ, че всяко нещо, (та било то и закупено познание от книга), следва да бъде придобивано с минимален разход на психофизиологична енергия, трябва да бъде водещ за всеки нормално мислещ и действащ човек дори и в модерните виртуални времена…
*******
Когато човек чете повече отколкото пише, просто няма как да не престане да бъде прост човек и да не възлюби изящната игра със словото, превръщайки се в библиоман - ценител на съхраненото тайнство в думите, и дори понякога - в истински колекционер на уникални книги нещо, което е едва ли не непосилно за “само пишещите”, но избягващи четенето графомани, твърде често запратени завинаги от следването на тази си страст в лоното на простотията…
*******
Отдавна търсех българския превод на есето на Стефан Цвайг “Фридрих Ницше” и макар, че бях чел виртуални издания, (разбира се - с помощта на виртуални преводачи

Колекционерството - възможно само за произведения на изкуството, били те във вид на образ, слово или звук, само по себе си е специфично творчество, като цената на неговия обект в никакъв случай не би могла да бъде приравнена към вложения ресурс в неговото изготвяне, та бил той и отредено за живот време на дори и най-гениалния създател, защото създаденото в битността си на проява на човешкия стремеж към безсмъртие винаги е насочено към човека и неговия свят - с други думи - към своето оценяване от Другия. А самото оценяване винаги се получава чрез общуване между предлагащ и търсещ нещото, посредством разговори, диалози, комуникации, пазарлъци, надлъгвания дори…
С други думи с размяна не толкова на разум, колкото със страсти. Купувал съм, купувам и ще купувам книги, част от които са събрани в колекция от български преводи на творчеството на Фридрих Ницше, а друга част - от книги, посветени на него.
И като истински колекционер съм купувал някои от тези книги след продължителни кореспонденции с търговците на многократно по-ниски цени. Когато видях обаче цената от 1,50 лева ми се прииска да тръгна по обратния търговски път и на пук на общовалидните принципи на пазарната икономика да предложа малко по-висока сума - все пак съм и ценител на книгата, но до какво ли щеше да доведе един подобен дружески жест при условие, че същата книга се предлага на същата цена от още толкова много продавачи? Вместо това просто я поръчах.
*******
А каква е поуката за пишещи и четящи, за продавачи и купувачи на Слово? Така както онези, които искат думите им да бъдат четени трябва да умеят повече да четат отколкото да пишат, защото четенето е четене, а не е писане, така и тези, които искат да търгуват със Слово, трябва първо да се научат да го купуват на истинската му цена, а не да печелят, експлоатирайки графоманските страсти.
*******
Който разбрал - разбрал.

.jpg)
.jpg)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог

Гласове: 3298