Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2022 14:44 - Думите като материал за политически градежи
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2603 Коментари: 10 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Думите като материал за политически градежи

 

 
image


 

Става дума за книга, която – подобно на всяка книга, купувана, заемана, изтегляна и прочитана от мен, има своята история, придаваща ѝ уникален смисъл – както за мен, така навярно и за много други…

А първоначално съдържанието на тази книга беше публикувано във фейсбук – и в един момент, след поредната размяна на коментари по някакъв постинг от него, с авторката разменихме приятелски покани и станахме виртуални приятели, макар и твърде скоро след това да се отприятелихме. Самите текстове – издържани съзнантелно или подсъзнателно в синхрон с читателските вкусове на потребителите на виртуалността, бяха относително кратки – можещи да бъдат обгърнати с един поглед върху дисплея и затова не отблъскващи с количество; написани с ясни и прости изречения, което ги правеше разбираеми от всички; а темите бяха злободневки, свързани с управлението на бившия министър - председател Бойко Борисов, с правителството на ГЕРБ, и членовете на тази партия. С други думи – критика. А вербалното съдържание на критиката беше яростно, злобно, постоянно, всеобхватно, нецензурирано, npu това – до маниакалност. Някои текстове ми харесваха, други – не, с някои разсъждения бях съгласен, а с други не бях, някои постинги коментирах, повечето – не, но не това беше причината за отприятеляването, защото в крайна сметка виртуалността е свобода на изявата на мисълта – чрез слово, чрез образ, чрез звук и всякаква форма, освобождаваща нещото, което тормози някак си човешкото същество…

 

******

В един момент авторката написа, че е издала книга. 

Преди много време, когато блогърството се появи като алтернатива на класическото списвателство – на вестници, на списания, на книги, на модерната цензура, на огромната бюрокрация, а и не малките лични разходи по издаването на книга върху хартия от пишещите събратя, възникна и едно неписано правило – съблогърите да купуваме издавани книги от блогъри – независимо от съдържанието, разходите по доставка и цената им. Затова поръчах книгата и я закупих. Предложих ѝ и току що излязлата моя книга – доста по-евтина, а и с непубликувано във виртуалността съдържание. Нямала интерес, но не това беше причината за отприятеляването – в крайна сметка смисълът на неписаното правило е да бъде желана цел, а не стриктно спазвано задължение. А и всяка книга се пише не да бъде продадена (или дори – подарена), а да бъде прочетена.

 

*******

Прегледах книгата, в която постингите бяха облечени и в хартиено тяло и превърнати в отделни глави – някои не бях чел, (но не ги прочетох пак), други бях чел и затова едва ли вече биха ми били интересни, дори някои от тях – по няколко пъти, просто защото за да се напише що годе смислен коментар, коментираното трябва да бъде добре познато. И с оглед на това, ако се придържаме към добре познатата пазарна логика, че човек купува една книга за да я прочете и обогати своя разум с ново познание, то тогава би могъл да бъде направен изводът, че покупката е била напълно излишна – чиста проба загуба – и на пари, и на енергия, и на време, но не това беше причината за отприятеляванетоЗащото една книга освен съдържание има и форма, в която то е поднесено; и корица със заглавие, предназначени да грабнат вниманието още в първия миг; а понякога – посвещение – саморъчно написано от автора за потенциалния читател, като всичко това я прави уникално и самобитно произведение на изкуството. 

А книгата имаше ярка корица, на която беше изобразена добре познатата снимка на младата и красива руса дама от аватарите на фейсбук профили, фейсбук страници, фейсбук блогове, фейсбук групи, имаше и кратка биографична справка за авторката, от която ставаше ясно, че е завършила престижен университет както и, че е работила в администрация, от където е била  освободена чрез добре познатотно за тази обществена сфера мърляво кадруване, а заглавието правеше типичното за определени наши интелектуални среди внушение на чувство за вина в нашия народ – че не е такъв, какъвто им се иска да е, а е такъв, какъвто си е. В книгата имаше и посвещение, интерпретиращо идеята за истината и то в същия смисъл. 

 

*******

Отприятелихме се защото за някакъв празник ѝ изпратих специално направена от мен с помощта на Фотошоп виртуална картичка, а тя не само се възмути, че съм я поздравил не с думи, а със снимка, но и изля в чата огромно количество от типичната епистоларна помия, добре позната ми от нейните обилни постинги.

В крайна сметка, всяко докосване до негативизма, ако не е продиктувано от упражнявана професия, си е чист мазохизъм.

 

*******

Доста по-късно чух, че била избрана за народен представител от листата на някаква националистическа партия. Първоначално изобщо не я познах. Едва после разбрах за огромното несъответствие между аватарната снимка на младата руса красавица и грозноватата, възпълничка народна представителка. Всъщност – престоят ѝ в съответната парламентарна група се оказа по-кратък и от виртуалното ни сприятеляване – разбрах, че била влязла в остър конфликт със своя партиен лидер и станала независима народна представителка. 

Всеизвестно е, че който веднъж е предал, пак ще предаде, а който веднъж се е отприятелил – пак ще се отприятели – независимо дали в политиката, в живота или във виртуалността.

И се замислих – а аз понякога обичам да правя това – за хората и политиките…

 

******

- Ако приемем, че политиката е мястото, където общосподелените въжделения на хората за социално добруване се превръщат в реалност, какво би могло да направи лице, което владее единствено умението бясно да хули и обругава другите? И в състояние ли е изобщо да преобрази дори и само мисленето си в нещо съзидателно – било то изготвяне на законопроект или просто аргументирано, лишено от лична злоба и неприязън изказване по актуална тема?

- Ако приемем, че не верността към партийния лидер, а споделените идеи за общественото развитие, са в основата на партийните структури, защо и у нас, а и навсякъде по света, партийният вождизъм си шества така триумфално и неотклонно?

- Ако приемем, че поради двойствената природа на живота и смъртта, човекът е призван да търси толкова трудно постижимото равновесие между разрухата и съзиданието, между позитивното и негативното, между критиката и възхвалата…, защо толкова лесно се превръщат в политици телевизионни и радио журналисти, списвачи във вестници и списания, и дори модерните блогъри, умеещи единствено и само да критикарстват и нищо друго? 

- Ако приемем, че развитието на всяко едно общество е подвластно на баланса на силите, които са в самото него и на силите, които идват отвън, защо точно национализмът се превръща в притегателен център за всички недоволстващи критикари – независимо дали критиките са свързани с повече или по-малко явно желание за увеличаване на собственото богатство или към проблеми на общественото неравенство?

И защо при това огромно количество високообразовани, умни, начетени хора понастоящем в света, както и грандиозната налична разполагаема информация, не може да бъде сътворена някаква примамлива алтернатива на съществуващия обществен ред, а единственото средство за отхвърлянето му е абсурдната критика?

 

*******

Въпроси…

  



Гласувай:
6



1. panazea - Разликата между виртуала и реала ! Ха ха ! Тя се е стремяла към власт , а статийките й са били поръчка.
14.10.2022 15:25
Турила си е снимка на руса хубавелка , за да събира поклонници , пък ти си й казал истината! На такива фалшиви хубавици сега им викат Инфлуенсерки. Те са като мисирките .
https://zabylgarite/drugi/2022/10/14/kazano-ot-mihail-jvanecki.1838352
Отговорът е в постинга на zabylgarite
Преди светът се управляваше от умните.
И това беше много жестоко.
Умните принуждаваха простите да учат.
На простите им беше тежко.
Сега светът се управлява от простите.
Това е честно, защото простите са значително повече.
Сега простите принуждават умните да говорят така, че да е разбираемо за простите.
Ако простият не е разбрал нещо, това е проблем на умния.
Преди страдаха простите.
Сега страдат умните.
Но пък страданията станаха значително по-малко.
Защото умните стават все по-малко и по-малко.
Михаил Жванецки

цитирай
2. georgihadjiyski - panazea - Разликата между …
14.10.2022 15:45
Да, много абсурдна история.
цитирай
3. zemela - Болното его не прощава, основно на ...
14.10.2022 19:16
Болното его не прощава, основно на носителя си. Много ме развесели неписаното правило за книгите. Добре, че не ми е хрумнало да издавам, току виж всички се втурнали да купуват, защото е прието :) :) :)
цитирай
4. georgihadjiyski - zemela - Болното его…
14.10.2022 19:44
Безспорно, болното его не прощава. ;) А най-хубавото нещо на неписаното правило е, че може никой да не го спазва. Но пък - защо да не издадеш книга? :)
цитирай
5. angeligdb - Ангел Грънчаров
15.10.2022 05:22
Ще отговоря на предпоследния въпрос с три цитата:

"Патриотизмът е последното убежище на негодника." (Самюел Джонсън)

"Национализмът е последното убежище на комунизма" (Збигнев Бжежински)

„Когато в Русия започват да говорят за патриотизъм, знай: някъде нещо са откраднали...” (Салтиков-Щедрин)

Към последната мисъл ще добавя само това, че не само в Русия тия, които са наумили нещо да крадат, почват да се бият в гърдите, че са големи патриоти (с оглед да приспят публиката, та да не разбере, че искат да крадат!); у нас е съвсем същото. У нас, за жалост, най-крадливи се оказват именно "патриотите", кичещите се с патриотизма си, сиреч - националистите.

цитирай
6. angeligdb - Ангел Грънчаров
15.10.2022 05:53
И сега на последния въпрос (който заслужава много по-голямо внимание!), ще отговоря вкратце следното:

Да, защо не може да бъде сътворена някаква примамлива алтернатива на съществуващия обществен ред, а единственото средство за отхвърлянето му е абсурдната критика? Ами ето защо:

По начало "сътворяването" или изобретяването (в пределите само на самонадеяния ум или разсъдък, а някои дори, съвсем неоснователно говорят: на разума!) на "приемливи алтернативи" на съществуващия обществен ред по пранцип, по начало е „causa perduta“, изгубена кауза. А това е така, защото разсъдъкът (или умът, интелектът) не може да сътвори, да съчини, да изобрети нещо жизнеспособно, а твори общо взето само чудовища, най-уродливи продукти, пораждащи затова само кошмари; комунизмът, примерно, сътвори - и то по "най-научния начин"! - своята чисто разсъдъчна доктрина за "висша справедливост", за "тотално равенство" и "братство"; знаете всички, че се оказа, че измисленият, планираният и наложеният със сила обществен ред на комунистите се оказа подобие на Ада, оказа се страшен кошмар. Този именно пример ни показва, че в човешката история жизнеспособно е само онова, което е сътворено от непосредствения жив опит на човека, което е породено, е сътворено по един ЕСТЕСТВЕН НАЧИН от нуждите на самия живот, по тази причина в него именно е налице оня ЕСТЕСТВЕН РАЗУМ (разумът е нещо много повече от разсъдъка или ума!), които нищо друго не може да изобрети или постигне. Фридрих Август фон Хайек (на немски: Friedrich August von Hayek) именно показа как естествения и спонтанен (свободен) ред на пазара, образуван, породен от милионите индивидуални собственици, превъзхожда всеки друг ред, особено пък разсъдъчния "ред" на разсъдъчното планиране, който именно води до хаоса на "социалистическото ПЛАНОВО СТОПАНСТВО". Затова такива именно ТРАДИЦИОННИ ИЗОБРЕТЕНИЯ НА САМИЯ ЖИВОТ като пазара, частната собственост, СВОБОДАТА, ДЕМОКРАЦИЯТА и пр. носят в себе си ред, който превъзхожда всичко друго, което нищо друго не м
цитирай
7. angeligdb - Ангел Грънчаров
15.10.2022 05:55
... което нищо друго не може да замени. Ето това не се разбира от въпросните критици на съществуващия "тъй несправедлив" ред, който обаче поставя всеки на заслуженото място, нали така; по тази причина неуморно критикуват съществуващия ред тъкмо неудачниците и некадърниците, те именно и постоянно правят планове за подобряване на съществуващото, на които обаче никога не е съдено да се осъществят, да станат реалност и да бъдат приети от живота, да бъдат оправдани разумно, до породят разумност. Георг Вилхелм-Фридрих Хегел пък, както е известно, пише своята велика мисъл "Всичко десйтвително е разумно и всичко разумно е действително", като под разумно следва да разбираме именно онова, което по естествен, свободен, непринуден начин е било сътворено от самия живот, от неговите нужни и от близкия до живота човек, отдаден на свободата. "Съдържание на световната история е осъзнаването на идеята за свобода" пак е негово изказване, обясняващо смисъла на историята, точно съвпадащ и със смисъла и на живота - такъв, какъвто е той за индивидите. Неразбиращите свободата, неумеещите да се ползват от нея, именно некадърните (най-вече мързеливите, инертните!) и по тази причина неудачниците друго не правят, освен да мърморят против съществуващия ред и неуморно да "раждат" своите негодни за нищо "алтернативи на съществуващия обществен ред"; способните да живеят и ползващите се от свободата пък на тази основа непрекъснато творят какви ли не най-удивителни неща и постижения - и преуспяват, без да има нужда да мърморят или да се оплакват.

Толкова от мен. Благодаря за вниманието на тези, които са изчели коментара ми, т.е. тези, които още на втората дума не са направили презрителна гримаса, имам предвид тия, които всичко си знаят и затова не виждат причина да мислят! Хубав ден на всички!
цитирай
8. angeligdb - Ангел Грънчаров
15.10.2022 06:07
https://grancharov.blogspot/2022/10/blog-post_15.html
цитирай
9. angeligdb - Ангел Грънчаров
15.10.2022 06:08
Да запитам: таваришч Гунчева ли е въпросната другарка? :-)
цитирай
10. georgihadjiyski - angeligdb - Ангел Грънчаров
15.10.2022 10:53
angeligdb написа:
https://grancharov/2022/10/blog-post_15.html


Смислен коментар, базиран върху задълбочен анализ на антагонистичната диада “комунизъм - Русия - зло : демокрация - Западен свят - добро”, която е добре позната от времето на Прехода у нас. При условие, че комунизмът е тотално сринат и отречен дори и в самата Русия, а глобализацията в своя заробващ света уродлив олигархичен вид триумфално шества навсякъде - дори и в самата Русия, предлагайки не решения на основните проблеми на днешното човечество, а именно - фрапиращо обществено неравенство; крах на традиционните ценности - пол, семейство, род, религия; грандиозна девалвация на понятия като образование, интелигентност, трудолюбие, почтеност, видяни като обичайно средство за издигане в социалната стратификация; смазващо приковаване на човека към неговия произход…, а задълбочавайки ги непрекъснато, дали точно тази форма на мисловна двоичност е изобщо състоятелна?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2320145
Постинги: 383
Коментари: 551
Гласове: 3368
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930