Септемврийска разходка


И няколко афоризма от планините:

“И най-голямото плямпало млъква след достатъчно дълга разходка в планината.”

*******

"Така, както един андък изглежда различно от два планински върха, така и гледищата на двама планинари не могат да бъдат уеднаквени."

*******

“За да почувстваш духа на планината, трябва да бъдеш в нея сам.”

*******

“Когато си в планината не е необходимо непременно да стигнеш върха, нито дори да вървиш неотклонно към поставената цел - обикновено е достатъчно просто да чувстваш нейния дух.”

*******
"Истинският планинар не се оставя да го обсеби дори и най-прекрасната планина."

*******

"Ако човек съумее да отвори душата си към планината, няма как да не я почувства."

*******

“Колкото по-високо се изкачваш в планината, толкова по-ясно се виждат и положителните, (а и отрицателните) качества на хората около теб - явно причината е в разреждащия се въздух, освобождаващ отражението на светлината.”

*******

“Най-добрият планинар е живият планинар.”

*******

И разбира се - и от великия Ницше:

"Един час планински преход превръща негодника и светеца в що-годе еднакви същества. Умората е най-краткият път към равенството, към братството."

"Туристите изкачват планините като животни - безсъзнателни и облени в пот. Някой е пропуснал да им каже, че нагоре има красиви гледки." Фридрих Ницше, из "За човека и свръхчовека"

*******

_{Галерия:}

Преди време, казвах на едно малко момиченце, че всяка планина има своя собствена приказка. Но за да можем да я чуем, трябва да се научим да мълчим. Поздрави!

Благодаря. Много хубаво сте го казали.