Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05 16:26 - Абсурдна северномакедонска случка
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1134 Коментари: 12 Гласове:
4

Последна промяна: 16.06 08:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Абсурдна северномакедонска случка

 

 

 image

Чудно нещо е абсурдът! Нещо, което уж е подвластно на логиката и може да бъде осмислено и разбрано, но същевременно е толкова далеч от основополагащите начала на нормалното човешко мислене и поведение, че твърде често не може да бъде причислено дори и към цялата гама на смешното - от безобидната шегичка, до гротеската.

Ако приемем достоверността на твърдението на някои екзистенциални писатели, изразена в безчет изписани страници, че същността на абсурда е да не бъде приеман (поне като нормалност), както и надеждността на тяхното средство за отхвърляне - а именно – словото, то тогава тук ще бъде направен опит точно за това – за съпротива срещу едно от проявленията на абсурд, касаещ словото, чрез ползване на възможностите на самото слово.                       

*******

Безспорно живеем в абсурдни виртуални времена, които едновременно сближават хората – поне като споделяне на мисли чрез игнориране на “класическите” бариери именувани време, разстояние, език, произход…, но и създават нови бариери, отнасящи се до превръщането на разменяните идеи в споделени действия. Лично аз ползвам възможностите на виртуалността най-пълноценно може би над четвърт век и май съм правил почти всичко, което предлага този модерен абсурд…

Навярно затова, когато случайно видях във фейсбук, че някакви ентусиасти събирали книги за да ги даряват на българи в днешната Република Северна Македония, като любител на изящната и фина игра със Словото, читател и притежател на колекция от няколко хиляди “истински” хубави книги на хартия,(за виртуалните тук не иде реч), както и автор и съавтор на още няколко, реших да изпратя на посочения адрес специално закупени книги, за които прецених, че са подходящи, а и две от моите. И го направих. А после направих и скромно парично дарение – просто за идеята.

И ето – един ден случайно разбрах, че на 4 май, същите ентусиасти, но вече създали и НПО, организирали посещение в черквата „Свети Спас” в Скопие, където са положени костите на великия български революционер Гоце Делчев, убит на този ден през 1903 година в село Баница при тежко сражение с турците, след като българските комунисти начело с тогавашния свои лидер Георги Димитров решили през 1944 г. да ги предадат на ръководителите на преименуваната окупирана сръбска област Вардарска бановина, на Народна република Македония в границите на Социалистическа федеративна република Югославия.

*******

След проведени няколко разговора с помощта на модерните виртуални програми за вербален и видео обмен, както и изписани поне няколко стотин думички, в крайна сметка с организатора Виктор се уточняваме на 4 май да отида на Централна гара и да взема двама души. Разбирам, че той щял да тръгне предишния ден за да подготви събитието в Скопие. Аз разбира се, каня и един мой приятел – Николай от Самоков – може би най-големият националист, северномакедонофил и интелектуалец сред многобройните ми познати, а също и потомък на истински герой на Илинденско – Преображенското въстание – Питу Гули. Обаждам се и на очарователната Галя – собственичка на цветарски магазин, с която след като уточняваме естеството на събитието, както и възможностите на скромния ми бюджет, формиран от лични средства, решаваме да подготвим букет с благодарствен надпис „За безсмъртния революционер Гоце Делчев от гражданите на Община Самоков.” В късния следобед на 3 май тя ми го донася, виждам огромното старание и естетически вкус, които е вложила в едно истинско красиво произведение на изкуството, (а и добре разбирам, че ми прави огромна отстъпка от реалната цена в името на идеята.)

Поклонението е насрочено от 11 часа местно време и на другия ден тръгваме…

*******

Към 6 часа вземам Николай от блока му и продължаваме към Централна гара. С него и разни познати, роднини и приятели сме били няколко пъти в Република Северна Македония, като сме пресичали границата и през Гюешево, и през Логодаж, и през Златарево, но винаги сме минавали през Дупница. Настоящият маршрут удължава пътя към Скопие поне с 200 километра.

На Централна гара се запознаваме с Никола – студент във Варна, който е от Сливен и със Стойко от София, който всъщност е от Пловдив, те се качват и тръгваме по магистралите Люлин и Струма.

Пристигаме в Гюешево към 9,30 часа наше време, където ни чака Виктор и разбираме, че предишния ден се опитал да премине през граничния пропускателен пункт, но не бил допуснат на територията на Република Северна Македония, защото бил заплаха за националната сигурност на тази държава. Цяла нощ бил чакал разрешение, но не получил такова. Проявявам интерес към причините и той ми показва протокол за принудително изземване на стикери и брошури. Стикерите представляват преливащи едно в друго българско и северномакедонско знамена с надпис „Еден народ сме”, а брошурата е във вид на стилизиран портрет на Гоце Делчев със заветните му думи „Што да правиме кога сме бугари?” (Доста по-късно – чак след около ден разбирам, че цяло Скопие било осъмнало с разлепени стикери навсякъде и, че лично тамошният шеф на полицията в телевизионно предаване казал, че бил разпоредил разследване за да се разбере кой разпространява стикерите и дали са били отпечатвани в Република Северна Македония или не.)

Качва се и Виктор и тръгваме да преминаваме границата.

Северномакедонските гранични служители дълго и старателно разглеждат нашите документи и накрая казват да отбием и да почакаме. На въпроса „защо” уточняват, че с нас нямало проблем, а само с Виктор, за който чакали указания „от горе”. Влизат в административната сграда. След малко излизат една дама и един господин и питат какви сме и къде сме тръгнали. А ние сме лекар, адвокат, студент по медицина и аз. Отварям багажника на колата – букетът и надписът са страхотни и говорят сами по себе си. Обяснявам, че сме тръгнали да почетем паметта на Гоце Делчев в черквата „Свети Спас” в Скопие, защото на днешния ден се навършват 119 години от гибелта му в село Баница. И използвам възможността, че ми е дадена думата да им изнеса една краеведска лекция за връзката на Гоце Делчев със Самоков и по-точно със съществувалото железарско училище в града в края на ХІХ и началото на ХХ век; за ролята на Самоков в подготовката и изпращането на революционери и чети в поробените български земи, останали в границите на Отоманския халифат; за Пейо Яворов и Лора, а и подхващам любимата ми тема за Гоце Делчев и Яне Сандански и отвличането на преподавателката в американския девически колеж в Самоков, американката мадам Елън Стоун, за освобождаването на която не само е даден огромен откуп от американското правителство, но и която развива типичен Стокхолмски синдром и се явява апологет на делото на ВМОРО след като се завръща в Родината си… А северномакедонските гранични служители ме слушат с по-голям интерес дори и от учениците от най-добрите класове, на които на времето съм преподавал история. Най-накрая млъквам, отивам до колата вземам едно цвете от букета и го давам на митническата служителка. Постъпвам като европеец. И изглежда, че са се почувствали гузни, защото колегата ѝ казва, че това било само работа и не се интересували от политика. „Та това не е политика, а история. – заявявам аз. – Когато политиката е подвластна на уроците на историята се твори истината и доброто на народа, а когато историята се пише под диктовката на политическата конюнктура се създава единствено лъжа, която дори и не е смешна.”

И в този миг усещам отново абсурда.

*******

И макар, че точно тази форма на абсурда ми е добре позната от идеите в книгата „1984” на Оруел, съотнесена към реалностите на днешната виртуална епоха, в която информацията мигновено и без никаква цензура би могла да бъде създавана и ползвана от всяка точка на планетата, ми изглежда доста странна.

Замислям се…

За основополагащите ценности за свободно движение на идеи, на стоки, на капитал, на хора в Обединена Европа, трудно съвместими с демонстрираната в случая странна цензура, сякаш атавистичен остатък от комунистическото време на Титова Югославия.

Върху това, че може би този абсурден страх от силата на писаното слово е нагледно доказателство, че немалка част от гражданите на Република Северна Македония имат ако не неизградена идентичност, то поне криза на идентичността, просто защото ако имаха твърда и ясна представа кои са, от къде идват и накъде отиват, с други думи – национална идентичност, не би трябвало да има никакво значение дали някой – та бил той и Гоце Делчев или дори Виктор твърди, че са един народ с нас или с който и да е другиго.

А също и по обстоятелството, че всъщност никой от тукашните служители, а и нашите гранични власти, дори и не са поглеждали книгите на съвременните северномакедонски автори, които съм купувал и внасял толкова често.

Както и за абсурдната политика на нашето мило Отечество България по отношение на македонските българи, така добре вписваща се в симптомите на биполярна психосоциална патология, лашкаща се между жестоки кръвопролитни войни със съседи и велики сили в името на националното обединение, и подли предателства и отказ от милиони сънародници…

И за чудноватите, граничещи с идиотизма твърдения в годините на прехода на безчет разконспирирани доносници на всемогъщата някогашна ДС у нас, че били работили по „Македонска линия”, което ако би било истинен факт, не би трябвало да има никакви проблеми понастоящем между нас.

С други думи: Мисля си върху конкретиката на абсурда…

*******

Чакаме. А времето напредва… Минава 11 часа наше време, минава и 11 часа тяхно време – ние сме на границата между двете времена. Сещам се и за абсурдността на феномена „време”, така добре пресъздаден в хубавия роман на Умберто Еко „Островът от предишния ден”, но подобно на всеки абсурд това не означава нищо тук. По едно време посещавам тоалетната от тамошната страна на границата. Установявам, че е много по-мръсна в сравнение с тази от нашата страна и извеждам закономерния логически извод, че ако приемем хигиеничността като критерий за европейска ценност, то тогава е видно, че има още много да работят – дори и в сравнение с нас.

Решаваме ние четиримата да отидем до Скопие, а Виктор да остане.

Тръгваме.

*******

Пристигаме в Скопие към 13,30 часа местно време. Черквата „Свети Спас” се намира в горната част на скопската чаршия, малко под новоизградените декоративни стени на старата крепост и се залутваме из Стария град в търсене на място за паркиране. Някакъв тип с вид на кльошар оживено ръкомаха, сочейки входа на подземен гараж. Влизаме в него, намираме място за паркиране и решаваме да посетим тоалетната, която се оказва най-мръсното място, което съм виждал в живота си. Безспорно ако трябва да бъде посочен някой ярко открояващ се белег на цивилизоваността на едно общество, то това е чистата на тоалетните. На излизане от паркинга разбираме, че арендаторите са албанци, при това – от Косово.

Снимаме се в началото на чаршията, изкачваме са по стръмна калдъръмена уличка и влизаме в черквата „Свети Спас”, където поднасям букета на отрупания с цвета гроб на Гоце Делчев, снимаме се с нашето национално знаме и излизаме, почти сблъсквайки се на входа с някакви типове, облечени в смешни жълти тениски и размахващи неидентифицирани знамена, които може би имитират нещо като антични македони или друго подобно нещо…

Решаваме да обядваме преди да си тръгнем. Спускаме се по стръмния сокак, разминавайки се с уж нормално изглеждащи мъже, край които обаче припкат жени, облечени по типичната мохамеданска мода.

Подхвърлям, че е най-добре да потърсим християнски ресторант, защото със сигурност е по-чисто, но спътниците ми вече се настаняват на една изнесена на открито маса. Сервитьорът идва, взема поръчката и разбирайки, че сме българи тържествено обявява „еден народ – две дръжави”, което внася неистова радост в душите на Николай, Никола и Стойко и се превръща в повод за разговор, насочен към затвърждаване на достоверността на изказаното твърдение.

„Ама вие не разбрахте ли, че е албанец? – питам аз. – Тук ние и северномакедонците сме един народ само за албанците.” Настъпва неловко мълчание. Хапваме, плащаме в наши пари и се прибираме в България.

Изминал е един ден, олицетворение на абсурда…

 

*******

Галерия:

 

Конфискуваните стикери и брошури

image


image

image


image




В началото на Скопската чаршия

image



В черквата „Свети Спас” – пред гроба на Гоце Делчев

 
image


image


image


image



image
Поднасяне на цветя на гроба на Гоце Делчев






Гласувай:
4



1. panazea - Да , така ми казаха и македонците , когато им отидох на гости !
24.05 16:32
Оттук и оттам е един народ !
Политиците и журналистите , които живеят от пропаганда , ги е срам да си признаят !
цитирай
2. georgihadjiyski - Да, но
24.05 16:45
panazea написа:
Оттук и оттам е един народ !
Политиците и журналистите , които живеят от пропаганда , ги е срам да си признаят !


нали всъщност тези македонци са българи?
цитирай
3. panazea - Да , те са Българи !
24.05 20:15
Както са Българи Добруджанците , Шопите , Торлаците , Тракийците , Северняците и всички останали Българи от Поморавието , Молдова , Западните покрайнини , Българска Морава , Волжските Българи и прочее!
цитирай
4. panazea - Има места в Македония , където още са се запазили истински Българи !
24.05 21:39
Тях срещнахме и сякаш времето беше спряло преди 200 години .
Такова спокойствие и тишина. Там хората ни се зарадваха , че сме Българи.
Няма да кажа мястото , за да не го опорочат удбашите на Тито !
Много е хубав твоят разказ ! Личи , че си писател !
Хубава вечер !
цитирай
5. krumbelosvet - Не може ле
30.05 01:25
да не цуеш ЕДИНСТВЕНИЬО бугарин заслужил световно-исторически триумф? И партията която наааай-после стори МОДЕРНИЗАЦИЯТА на Бългрия? И кво печели Бугария от твойта цувня?
цитирай
6. georgihadjiyski - Истината
31.05 06:52
krumbelosvet написа:
да не цуеш ЕДИНСТВЕНИЬО бугарин заслужил световно-исторически триумф? И партията която наааай-после стори МОДЕРНИЗАЦИЯТА на Бългрия? И кво печели Бугария от твойта цувня?


Печели истината. Но истината не е печалба. Така, както модернизацията някъде е напредък, а другаде - разруха, а и фактът, че единственият българин, заслужил световно-исторически триумф е Христо Стоичков.
цитирай
7. krumbelosvet - А, ти си на равнище футбол
31.05 08:10
Пак е нещо, че сочиш Стоичков, щото бъш-сините не го дишат.
А ИСТИНАТА не е като на Ванчето (дали някой е избил повече българи от него).
На срещата при Сталин по македонския въпрос, се сблъскват нашата делегация и срабската. Сталин е имал особено отношение към Димитров - казал му веднъж публично "Толкова години си в движението, и само провали". Димитров е РОДЕН ТРИБУН, силен характер, и Сталин е внимавал да не направи нещо на своя глава. Чак през 1947-ма година го пуска да се прибере в България. Димитров е знаел, че всеки момент може да бъде елиминиран.
Сталин е бил добре осведомен за историята, и българската в т.ч. Знаел е за КАЧЕСТВАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ, както и че тогва сме НАЙ-МНОГОБРОЙНИ НА ПОЛУОСТРОВА. Знаел е още ИСТИНАТА, че на полуострова всички си имат лоби, еврейско и западно, а на България ЕДИНСТВЕНАТА ОПОРА тогава е той. И е решил сблъсака В ПОЛЗА НА ТИТО - той е евреин и има мощен гръб в лицено на Англия, и чрез него СССР получава ИЗЛАЗ НА АДРИАТИКА. Нашите не могат да кажат копче против решението на Сталин (тогава НИКОЙ в Европа не може). ТОЙ ни е спасил от ТЕРИТОРИАЛНИ ЗАГУБИ, каквито са искали Англия, Гърция и Югославия. Оттам и "предателството" по македонския въпрос.
цитирай
8. georgihadjiyski - Моето равнище е паралелно на твоето и затова - не подлежи на сравнение,
31.05 09:39
krumbelosvet написа:
Пак е нещо, че сочиш Стоичков, щото бъш-сините не го дишат.
А ИСТИНАТА не е като на Ванчето (дали някой е избил повече българи от него).
На срещата при Сталин по македонския въпрос, се сблъскват нашата делегация и срабската. Сталин е имал особено отношение към Димитров - казал му веднъж публично "Толкова години си в движението, и само провали". Димитров е РОДЕН ТРИБУН, силен характер, и Сталин е внимавал да не направи нещо на своя глава. Чак през 1947-ма година го пуска да се прибере в България. Димитров е знаел, че всеки момент може да бъде елиминиран.
Сталин е бил добре осведомен за историята, и българската в т.ч. Знаел е за КАЧЕСТВАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ, както и че тогва сме НАЙ-МНОГОБРОЙНИ НА ПОЛУОСТРОВА. Знаел е още ИСТИНАТА, че на полуострова всички си имат лоби, еврейско и западно, а на България ЕДИНСТВЕНАТА ОПОРА тогава е той. И е решил сблъсака В ПОЛЗА НА ТИТО - той е евреин и има мощен гръб в лицено на Англия, и чрез него СССР получава ИЗЛАЗ НА АДРИАТИКА. Нашите не могат да кажат копче против решението на Сталин (тогава НИКОЙ в Европа не може). ТОЙ ни е спасил от ТЕРИТОРИАЛНИ ЗАГУБИ, каквито са искали Англия, Гърция и Югославия. Оттам и "предателството" по македонския въпрос.


а ти сигурно знаеш какво правят нашите родни комунисти в Пиринско с част от българската нация през същия исторически период? Ако случайно не знаеш, но искаш да разбереш - прочети поне биографията на Талев, (бих препоръчал и книгите му, но не знам дали освен да пишеш, обичаш и да четеш истинска българска класическа литература.)
цитирай
9. krumbelosvet - Чедо, чедо,
01.06 00:21
Дедо ти е глътнал Талев на един дъх.
Куриозно, Библията и Капиталът прочетох през 83-4-та, докато скромното ми телевизорче беше на ремонт. Соц услуги, най слабата част на икономиката. Имам, например томовете на Мопасан на руски, защото кой би ги издал на български. Като ученик изгълтах Балзак, а Гьотевия Фауст препрочитах докато накрая повярвах на последната фраза, че това не е книга за младежи...
Накрая да кажа почти като Муканина на Йовков "Боже, колко предразсъдъци има по света, Боже".
Лека нощ и да се събудиш по-мъдър.
цитирай
10. georgihadjiyski - Разбирам,
01.06 10:26
krumbelosvet написа:
Дедо ти е глътнал Талев на един дъх.
Куриозно, Библията и Капиталът прочетох през 83-4-та, докато скромното ми телевизорче беше на ремонт. Соц услуги, най слабата част на икономиката. Имам, например томовете на Мопасан на руски, защото кой би ги издал на български. Като ученик изгълтах Балзак, а Гьотевия Фауст препрочитах докато накрая повярвах на последната фраза, че това не е книга за младежи...
Накрая да кажа почти като Муканина на Йовков "Боже, колко предразсъдъци има по света, Боже".
Лека нощ и да се събудиш по-мъдър.


Твърдите, че сте начетен човек. Но защо тогава ползвате местоимения в единствено число в общуването с човек, когото не познавате, а и така всеотдайно защитавате идеологията на малограмотните лумпенпролетарии и партията, която я прокарва у нас, както и грешни цитати?
цитирай
11. krumbelosvet - Учтивата форма отмира. Защо? Янките не я ползват. И аз свикнах.
03.06 00:34
А иначе, ташак, веднъж преди 10-ти ми се случи да прекарам нощта с непозната лекарка, но след секса, както и преди това, си останахме на ви. Ташак.
Драги колега, чудя ти се, как си представяш неграмотни хора да създадат държава, да я издигнат до една от двете свръхсили, и, между другото, съюзната им България да се трактиризира и индустриализира? Като междувременно увеличи десетократно младежите с висше образование, и на първо място инженери и лекари, а не както сега юристи и икономисти. И ето, няма лекари, няма и индустрия.
цитирай
12. georgihadjiyski - Уважаеми Господине,
03.06 09:59
krumbelosvet написа:
А иначе, ташак, веднъж преди 10-ти ми се случи да прекарам нощта с непозната лекарка, но след секса, както и преди това, си останахме на ви. Ташак.
Драги колега, чудя ти се, как си представяш неграмотни хора да създадат държава, да я издигнат до една от двете свръхсили, и, между другото, съюзната им България да се трактиризира и индустриализира? Като междувременно увеличи десетократно младежите с висше образование, и на първо място инженери и лекари, а не както сега юристи и икономисти. И ето, няма лекари, няма и индустрия.


Отклоняването от темата на дискусията - било то съзнателно или подсъзнателно мотивирано, е един типичен белег, че просто няма какво да се каже по същество. А темата в този постинг е доста добре формулирана и се отнася до отношението на властите в Република Северна Македония към българското слово.
Ето защо колкото и да е хубаво, че сте били с онази лекарка, с която сте останали на “Вие” до края, в случая няма никакво значение. Що се отнася до социализма, той би трябвало да бъде разглеждан единствено и само в контекста на домниращия все още атавизъм в РСМ на Титово - югославската северномакедонистка държавна доктрина, както и на жестоките поражения, които е нанесал на българската възрожденска нация.
Безспорно ХХ век бе векът на социализма в Европа, а и в света, в неговите класически форми:
1. Руският съветски социализъм;
2. Германският националсоциализъм.
И двете форми бяха изкуствени мозъчни творения и затова фактът, че бяха сринати до основи и нищо не остана от тях, е най-ярката нагледно-образна оценка на цялата им история.
Бъдете жив и здрав и си останете в мир.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1954213
Постинги: 348
Коментари: 508
Гласове: 3136
Архив
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930