Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2021 19:53 - Нещо като трактат за четенето
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1198 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 18.12.2021 13:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Нещо като трактат за четенето (и нечетенето)



image




Случайно попадам на постинг, който е подхванал добре познания рефрен от писъците на всевъзможните издатели, безбройните списватели, вечно разоряващите се книгоразпространители, а дори и печатари, (и може би и дървосекачи, които обаче слава Богу не ползват интернет и навярно затова воплите им от грозящия ги глад остават единствено и само в душите им), за това, че видите ли българите не четели, за разлика от другите цивилизовани народи, което по презумпция ги превръщало в твърде малоценни същества в сравнение с “другите”, в невежи простаци, в малограмотни и некултурни глупаци, в жалки полуидиоти и направо “цели” идиоти, и то не за друго, а просто защото не купуват техните щедро предлагани възвишени продукти.
И се замислям… Не толкова върху ярко демонститаната неспособност или просто нежелание за приспособяване към даденостите на съвременната виртуална среда - сама по себе си предлагаща огромни възможности и в сферата на “чистата” епистоларност, а върху самото четене и най-вече - моето лично нежелание за прочитане на точно определена книга от точно определен автор. Странно е и затова се опитвам да го вместя в някаква логическа рамка. Като начало ще се опитам да формулилирам нещо като работна хипотеза…

*******

Хипотезата: “Ако приемем, че смисълът на писането, а и на издаването на една книга е тя да бъде прочетена, (дори и от един, единствен читател), то тогава и най-отрицателната реакция по отношение на нейното съдържание - била тя във вид на ярка критична студия или даже изгаряне на приютилата го хартия, е за предпочитане пред нежеланието за прочитането ѝ.”

*******

Лично аз обичам да чета книги. А самото четене (на книги) е като любовта - когато се постигне определено количество, вече не се помни нито първата, нито бройката, а само последната – може би защото е съзнателно избрана поради някакво нейно уникално качество, което си заслужава даряването на най-ценното нещо, което ни е отредил Творецът в земния живот – нашето време.

*******

Великият Фридрих Ницше твърди, че “на много хора преставаш да вярваш, когато ги опознаеш лично.” А това се отнася и за писателите, които колкото и да се опитват да се освободят чрез творческия процес от мъчещото ги неясно нещо, загнездено в душите им, обективизирайки го във вид на книга, просто пренасят своите същности и в своите писмовни продукти. И така става видно, (особено у нас), че умните пишат умно, глупавите пишат глупаво, талантливите пишат талантливо, простите пишат просто, неграмотните пишат неграмотно, а богатите, които искат да пишат - могат да си позволят и да издават написаното - каквото и да е то - в огромни тиражи, вместо примерно - както е било и, е навсякъде в така бленувания цивилизован свят - да издържат издателства или да подкрепят други списватели. Но - това е то! Манталитет…  
Та, когато опознаеш лично един писател, няма как да не пренесеш отношението си и към неговите книги – колкото и обективен да се опитваш да бъдеш – и към човека, и към неговото творчество. А за съжаление нашият човешки опит красноречиво сочи, че рядко, много рядко – а може би – никога, един богат егоцентрик, изживяващ се като писател, може да създаде и богата книга в “чисто” литературна стойност. Колкото и да му се иска.

*******

Чудно нещо е архетипът на българския неочорбаджия. Винаги ме е изумявал. (Най-вече в огромния спектър на избиване на личностни комплекси с помощта на търговията - и по-точно - купуването на абсурдности от рода на дипломи и научни титли, църковни санове и звания, благороднически титли и родови измислици, а дори и писателски призвания.)
Наистина да се окичиш с титлата “писател” не е същото като това пред името ти да има някоя от думите “граф, архонт, доктор”, но желанието да “бъдеш” си е чиста проба същото - егоистичен пренос на бушуващи в душата комплекси за малоценност да не бъдеш това, което си, а да се представяш за онова, което не си, защото един граф си е граф по рождение, а един писател си е писател по призвание - нещо, в което е вградена душата му още преди да се е пръкнал на земята.
Защо обаче един неочорбаджия, (дори и когато заменим тази дума с доста по- престижната чуждица “бизнесмен”), не може да бъде писател, (дори и когато щедро купува издаването на книгите си от престижни издателства в големи тиражи?)

*******

Ако приемем, че за да бъде успешна всяка човешка дейност изисква пълно отдаване на мисъл, тяло и душа, то тогава приемането на бизнеса за нещо много по-важно от писането, само по себе си дава ясен отговор, а и превръща писането в абсурден егоцентричен импулс.

*******

Известно е, че писането е алтруистична работа и точно затова човеколюбието на един писател си личи дори и когато той се крие зад маската на пълен темерут - за разлика от излъскания бизнесмен, които не само плаща за да издава книгите си в огромни тиражи и да бъдат писани хвалебствени оди за тях, но и най-вече - обича да чете само възхвалите, като същевременно реагира с безконечен гняв на всяка критична дума, отнасяща се към неговата епистоларна продукция. Особено, когато съзнателно или съвсем случайно го е докоснала по “слабото място” – не толкова писането, а парите и тяхното придобиване.
Безспорно с пари може да се направи много и в областта на литературата – и да се издаде книга в огромен тираж, и да се плати на разни “учени” люде да я промотират с позитивни писания, и да се плати за перфектното ѝ редактиране и полиграфия, и дори – да се плати на “вечно гладни” талантливи писачи да я напишат от чудото име, но може ли да бъде накаран някой да я прочете, а и най-вече – да пожелае да прочете, (по възможност – с разбиране) и друга книга от същия автор?
Големият руски класик Николай Чернишевски е казал, че всеки писател пише само една книга – книгата на своя живот, и точно затова е напълно достатъчно човек да   прочете дори и една, единствена негова книга – защото всички други под една или друга форма само повтарят нейното съдържание.
Наистина по своята иманентна същност четенето е твърде специфична форма на пристрастяване и точно това е използвано от модерното книгоиздаване за лансиране на писатели и огромно тиражиране на техните книги. Но какво би било съдържанието на една или всички книги на един или на всички неочорбаджии, решили – винаги – твърде пестеливо, да отдадат частица от паричките си за да издадат своя книга и така да обезсмъртят поне името си и то като писатели, при условие, че писането по един или друг начин е само отражение на самия живот и на творящото слово човешко същество?
Пределно ясно е, че при всички опити за привнасяне на някакъв патос и драматизъм, то не би могло да бъде друго, освен фалшиво припяване на добре познатия мотив от сладникавите сапунени телевизионни сериалки и булевардните розови романчета, обединен под общото название “богатите също плачат”, дори и когато добре платени и високообразовани литературни критици са положили неистови усилия да го замаскират под някаква новоизнамерена псевдофилософия. А естеството на този проблем е в състояние да се превърне от безобидна смешка в истински абсурд, когато подобен списвател така е обсебен от себе си и то като литератор, че не иска нито да чуе, нито да прочете, каквото и да е, което не се вписва в неговата представа са собствената му (макар и често – купена) гениалност.

*******

И абсурдът наистина е пълен, когато единственият запомнящ се афоризъм от обемистото му литературно творчество е остарял комунистически лозунг… 







Гласувай:
5



1. valdor1355 - Здравей. :) Аз съм от онези, които ...
26.09.2021 20:47
Здравей. :)
Аз съм от онези, които ненавиждат четенето. Ненавиждам го поради причина, която си изтъкнал и ти, а тя е, че няма да отделя времето си за четене на повърхностни неща, без стойност и колорит. Напълно си прав, че статистиката на издателствата за книголюбието на българина е апокалиптична, съдейки от собствените си минуси. Това действително си е само техен проблем - такива "писатели" са решили да издават... През времето, в което съм в Блог бг не веднъж съм писала "критични бележки" за съвременните български автори, от които съм крайно отблъсната. А много обичам книжарниците и когато ходя в тях не пропускам щателно да огледам секторите със съвременна българска литература. За жалост нивото е много ниско и например мен няма с какво да ме обогатят точно те. Но аз продължавам да ровя и да разглеждам там с надеждата с удоволствие да оставя парите си за текст на хартиен носител, който да заема място в дома ми. :)
Впрочем този месец изнамерих една книга, написана през 15 век и я прочетох доста възторжено. Тогава изглежда са могли да пишат по - добре, щом задържа вниманието ми от първата до последната страница. (Книгата не ми е препоръчана, сама я открих. :) ) С това искам да кажа, че българинът чете, но те са виновни, че не могат да ни предложат интелектуално неустоими "продукти", които да са далече от посредствения и блудкав тон и в сюжета, и в изразните средства, от който не могат да излязат.
П.п: Но тук, в Блог бг ми се е случвало да чета, макар и не от професионалисти изключителни текстове... :)

Поздрави. :)
цитирай
2. georgihadjiyski - Здравей, Val,
26.09.2021 21:43
Хубав постин във вид на коментар си написала, благодаря. :)
Типично доказателство, че добре поднесеното слово е хубаво не само на хартия, но и върху дисплей - нещо, от което изтръпват от ужас “истинските” издатели и книгоразпространители. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2304072
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031