Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2021 21:29 - ЗА КОНКУРСА "КРАЛИЦА ЕЛЕИЗАБЕТ" И ИЗВЪН НЕГО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1971 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
   

ЗАВЪРШИ ПРЕСТИЖНИЯТ КОНКУРС ЗА ПИАНИСТИ „КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ” В БРЮКСЕЛ

 

     ВЪВДЕНИЕ: 

Дано някой да не изчезне и този постинг от блога ми, както последните два. Положил съм труд, имам мнение, излагам позиция. Не е красива такава постъпка.

   Мисля, че имам дори  принос в популярността на Блог. бг с моите 3 475 публикации в много широк спектър и над 8 220 000 влизания в блога ми от читатели.
   Предварително казвам, че статията, която ще поместя сега не може да бъде написана дори от музикален кореспондент, защото спектърът отново е доста широк и излиза далеч извън музиката.

   Следва по същество:

 

   Конкурсът стана причина да се замисля за пореден път колко е труден животът на музикантите, като ще изкажа и мнението си на кои от тях е най-трудно:

   Най-труден е животът на пианистите!

   Които са запознати с музиката знаят, че най-подготвените музиканти са диригентите. Те четат партитури, учат ги, чуват музиката с вътрешния си слух, някои от тях дори запомнят партитурите и могат да дирижират наизуст. Огромен труд полагат и пианистите, защото пианото по природа е многогласен инструмент, нотните страници с музиката за него са гъсто изписани. Не само защото са на два реда, а защото и музиката на страниците е много сложна за изпълнение както по отношение на изискването за клавирно майстроство, така и на музикалния текст. Давам за ппимер една „гъсто изписана партитура” от Бах поради многогласието на музиката му, но така са изписани и партитурите на Шопен, на Брамс, на Бетховен, на Шуман и др. Има моменти, кагато и десетте пръста на пианиста за заети, когато едната ръка свири напр. триоли, другата – шестнадесетини, това е полиритмия, ръцете може и да се кръстосват. В този ред на мисли ще посоча, че една партитура за соната от Моцарт е доста по-рядко изисана, но при него законите са други – с малко ноти той казва много, а които са музиканти или просветени любители чуват в изпълнението на пианиста цял оркестър. В клавирните произведения на Брамс пък се чуват тимпани, орган.

   Колко труд тряблва да положи едно дете, за да се научи да борави с пианото, след това да запомче да разбира от музика, след което следва развитието му. Това изисква лишаване от детството, много труд и много напрежение през целия живот. Може ли да си представи някой какъв труд е необходим на един пианист да научи концерт, какъвто е напр. Трети на Рахманинов, Втори на Брамс? Посочвам тези двата, защото те като да са на двата полюса на музиката. Не, че единият полюс е по-добър от другия, самите композитори са съвсем различни. Има обаче пианисти, които свирят превъзходно и двата концерта. Това е един показател за качествата им като музикнати, но има и други изисквания към тях - доколко те могат да проведат отделните гласове в произведението.

   Дали някой може да си представи какъв труд е положил изпълнителя, в случая пианист, за да научи един такъв концерт? Концертът трябва да навлезе в главата и в пръстите му. Този труд е доста по-сложен от труда да един изпълнител на /по природа/ едногласен инструмент като цигулката, флейтата. Там за да има добра интерпретация изпълнителят трябва да бъде музикант, което е степен, по-висока от тази,  виртуоз на инструмента си. Нотите, които трябва да запомни един цигулар напр. са пет пъти по-малско от тези, които е запомнил пианиста. С това сранение не умаловоажавам труда на изпълнителите-музиканти на едногласните инструменти. Давам пример със големия ни цигулар и диригент, Саша Попов, с контрабасиста Емил Табаков, прочули се като диригенти.  Уважавам безгранично всички дейци от тази сфера.

   Мисля си понякога, пианистите вероятно имат мозъци, по-различни от тези на нормалнте хора. Този въпрос винаги ми минава през главата, когато гледам изпълнението на разкошния италиански пианист, мой любимец, Маурицио Полини или пък на Баренбойм. Такова напрежение излъчват те докато изпълняват творбите, че ме обзема страх да не се спука кръвоносен съд на мозъка им. Вайсенберг имаше друго излъчване от пианото, т.  н. каменна стойка. Но макар не извършващ движения както тези двамата, ако камерата покаже лицето му се вижда страхотното напрежение, в което той се намира.

    Казах специална глава като да имат тези хора и ще дам пример. Вайсенберг е изпълнявал 60 концерта с оркестър и многобройни камерни произведения. Оромен репертоар! Ререптоарът на Рихтер е много по-голям. Същото важи и за репертоара на Баренбойм. Ще спомена и един гений в запомнянето на музикални произведения, Йсиф Хофман. Той никога преди концерта си не е знаел какво ще изпълнява, защото помни всичко, а вечерта преди да излезе на сцената е питал импресариото си какво ще изпълнява.

   Като стана въпрос за главите на тези хора, с мозъци от най-висш тип, ще спомена Бетховен, за чиито произведения от последния си период той трява да е имал мозък-вселена. Цитирам последните му Клавирни сонати и Квартети, като въвеждам и два тага, опусите 106 и 133 - най-сложното нещо, сътворено от творец. При това глух. В момента ми прозвучава темата с децимата от оп. 133.

   На конкурси в НМУ или НМА, но също и по различни градове присъствам често, защото съпругата ми или има ученик, който се явява на конкурса или е в жури. Много се вълнувам когато се изявяват децата. Труд, труд, труд, но с него и възможността поради несполучливо изпълнение поради някакав причина, той да отиде на вятъра...

   Аз слушам редовно и изявите в големите конкурси. Помня изявата на Джон Огдън някога на Конкурса „Чайковски”. Според мен, любителят музиант, до днес не съм слушал по-съвъшрено изпълнение на Концерта на Чайковски и Втори на Рахманинов, имам ги на запис с него.

   С много голямо вълнение слушах и изпълнението на нашия пианист Евгений Божанов, който бе най-доър в едно издание на Конкурса „Шопен”, но руската музикална мафия му отне това място както гръцката спортна мафия на нашия гимнастик Йордан Йовчев медала преди години на Олимпиадата в Гърция.

   Конкурсите „Шопен” и Чайковски” са в голяма степен дискредитирани поради намесата на руската мафия в тях. По едно време дори имаше идея за санкции върху Конкурса „Чайковски”. В него на времето в журито бяха Ойстрах, Ростропович, Шостакович. Вероятно Гертиев, който оглавява руската музикална мафия в сериозната музика, както до скоро Гобзон в развлекателната, разбра това и не се появи на последното издание на конкурса. Той бе спечелен от французин.

    Обидата обаче спрямо нашия пианист Божанов на Конкурса „Шопен” ще му остане завинати, но и има и още нещо – музикантите, печелили първа награда на такави конкурси по-лесно „пробиват” по света. А рускинята, на която натресоха победата на Божанов нито някой я чу след конкурса, нито я видя. Рассппоретина някаква...Моята преценка за нея бе, че не може да свири, като в свирнята й влагам по-комплексно понятиие.

   Тази година се състоя Конкурса „Кралица Елизабет” в Брюксел. В него взе участие големият руски /и български/ музикант Сергей Редкин, който се ожени в България и вече има двойно гражданство. Той е изключителен музикант. Това личи от подготовката му при изпълнение на произведенията. Той дълго чете партитурите без да свири. Като приключи този процес в него, той започва да свири произведението, което вече е в главата му в завършен вид. Сега ръцете, пръстите му трябва да представят с музика това, което е в главата му. Изключителен музикант е Редкин. Преди да замине на Конкурса той изпробва произведенията си тук. Аз слушах две от любимите ми пиеси, Фантазия „Странникът” от Шуберт и Картини от една изложба от Мусоргски. Страхотно изпълнение!!!

   Много ми се искаше той да спечели Конкурса в Брюксел, но не се получи. И отново си зададох въпроса, колко е сложно да работиш в областта на музиката, та дори като жури.

   Редкин изпълни Трети концерт за пиано с оркестър от Рахманинов. Превъзходно изпълнение, напомнящо на това на Могилевский и на Вайсенберг. Борещият се също за първа награда французин Жонатан Фурнел пък изпълни Брамс, Втори концерт. Докато спрямо концерта на Рахманинов към Редкин нямах никакови допълнителни изисквания към изпълнението, при Концерта на Брамс имах. Този концерт наподобява на симфония с пиано, като музика той е много труден, логиката в мисленето има линия, която е желязна. Изпълнението бе страхотно, но не на нивото при представянето му от Цимерман, когато бе на негова възраст и се изявяваше с Бърнстейн.  Останаха промил или два, недостигащи ми да съм напълно доволен, както при изпълнението на Редкин.

   Аз като любител музикант, но доста вътре в музиката не мога да кажа кой от двамата изпълнители е по-добър, те изпълниха съвсем различви произведения. Ако съм жури в конкурса, не мога да посоча нито един от двамата. Ако в живота не съм, в изкуството съм безкрайно честен.

  Същото важи и за една от пиесите, които бяха изпълнени от тях. Редкин изпълни Фантазията „Странникът” на Шуберт  безупречно. Фурнел изпълни Вариациите „Хендел Брамс”. Допусна закачане на чужди тонове, но пиесата той проведе безупречно. Слушал съм я многократно, сега чух нови гласове, които не бях долавял. В това отношение Фантазията е по-лека за изпълнение, защото в едни вариации има много по-щирок спектър. Ако бях член на журито, също нямаше да мога да излъча победител.

   Участниците в Конкурса трябваше за пет дни да научат и изпълнят едно произведение, написано целево, за да се преценят допълнително възможностите им. Тук за мен победител бе Редкин, но произведението не правеше смисъл, за да съм убеден.

   И още един момент около Конкурса, но, извън музиката:

   Освен че свирят, музикантите извършват с другите музиканти и гостите на Конкурса някакави сношения. При тях много важно е излъчването им. А то зависи не само от таланта им, но и от това колко са умни, колко са интелигентни, и още качества трябват. Безспорно в това отношение французинът би трябвало да е преди Редкин, който идва от Красноярск, преминал през Петербург, като завършена вече личност излязъл от Голямата страна и сега - в София. Едно е да израстнеш като човек  нормална дължава, каквато е Франция, друго е да израстнеш в дикгагорска държава, която не тачи творчите си поради ниската си масова култура. В подкрепа на това казвам, че повечето големи руски музиканти работят извън Голямата страна поради тази причина. Редкин има излъчване на донякаде свит, донякъде угрижен човек.  Предполагам, че французинът има съвсем друго излъчване, на свободен човек, че е триезичен, ако не и повече. Който е гредал и мислел върху филмите на Бруно Монсежан за Рихтер Вайсенблерг, ще ме разбере.

  И други фактори са се натрупвли при вземане на решение на журито. Едва ли членовете му не знаят за деянията на руската музикална мафия при двата Конкерса, които цитирах, едва ли те не знаят за 300-те хорандски младежи, които джелатите на Путин сбиха в самолета им над Донбас, за които в моменат се води дело.

    Съжалявам, че Редкин не взе първата награда, тя би отворила много варти пред него. В случая изключвам намеса в работата на журито на платени агенти на руската музикална мафия, така са решири учстниците в журито, аз уважавам рещението им. Още повече, че аз нямам категорично мнение кой от двамата повече заслужаваше тази голяма /!!!/ награда.

     Редкин има доста покани за изяви по света, включително и да свири под диригентството на Гергиев. Редкин е класи над вицето на Гергиев в руската музикална мафия, Мацуев. От една страна това е изява в Русия, но от друга страна тя може да му донесе и негативи. След случилото се на двата Конкурса, Шопен и „Чайковски”, западните музиканти остават подозрителни към руснаците като цяло, а върху тези, които „работят” с Гергиев / той е същият както полк. Гундяев за техния Синод/ ще са още по-внимателни. Защо ли напр. Евгений Кисин не „работи” с този „велик” диригент, на чиито изяви в София ходи Радев?

   Към нашата страна имам препоръка - да се намери работа за този човек, за да има той нормални доходи и да може да работи върху /до/изграждането си като музикант. С брака си за българка, той има всичките права на български гражданин. Дано това го разбере хванатият от Улицата за министър на културата протестник Минеков, за когото Кошлуков каза по БНТ:

   Не ме е страх от министъра на културата, страх ме е от културата на министъра!

  




Гласувай:
5



1. morskipesni - Този път научих нови неща, за което благодаря.
11.06.2021 11:40
Нямам чак такава музикална култура, независимо от разпилените време и пари по школи за цигулка, китарни курсове, пеене и пр. младежки глупости. Но главното- музиката, чивството от нея е винаги възхищение и общение с Горното небе.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Бърза справка в Архива на Центъра показва,
11.06.2021 18:02
morskipesni написа:
Нямам чак такава музикална култура, независимо от разпилените време и пари по школи за цигулка, китарни курсове, пеене и пр. младежки глупости. Но главното- музиката, чивството от нея е винаги възхищение и общение с Горното небе.


че в последно време "Голямото шише " - еднолитровата бутилка Луникоф правите опит да я замените с маненка, от 700 гр. Затова Ви остава и време за кулура. Това е знак на признак и то добър. Дерзайте, молодец!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181769
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031