Добронамерената литературна критика на Христо Христов

(Добронамерената литературна критика на книгата „Защо гърците толкова ги е яд, че си нямат свой Бай Ганьо” в книгата „Добронамереност” на Христо Христов)

„Литературата е форма на колективна психоанализа.”

Цит. Георги Хаджийски

 

 

Написах и издадох книгата „Защо гърците толкова ги е яд, че си нямат свой Бай Ганьо” напук, на инат, с явното намерение да бъде открояващо се хейтърско произведение, с повествувателен стил, наситен със сарказъм и неприкрита омраза, рушаща стереотипи и митове и затова бях напълно подготвен да посрещна ответните удари на неразбиране, отхвърляне, неприемане, охулване, отричане, които разбира се не закъсняха – при тираж от 10 броя, 7 бяха изпратени в чужбина u имаха доказани поне 20 прочита, като свое мнение изразиха почти всичките ѝ читатели – някои чрез обаждане по телефона, а други в епистоларна форма.

Първият човек, на който я подарих беше председателят на сдружението на самоковските писатели Христо Христов, който я беше дал на журналистите от вече закрития вестник „Приятел”, които разбира се, съвсем очаквано ѝ бяха написали ревю в един от броевете на вестника. Ето защо, когато си купих новата книга „Добронамереност” на Христо Христов ми беше интересно да прочета изразеното мнение за моята книга. А то беше добронамерено:

Карагьозис.

А какво е “Карагьозис”?

Той е надут, отнася се с пренебрежение, а е много семпъл /да не кажа прост:)/. Олицетворение на гръцкото превъзходство, лежащо на лаврите на Елада.
Всеки гръцки Карагьозис се оприличава най-малкото с Онасис без да знае за съществуването на Сеферис или Елитис и Казандзакис...
Не съм си го измислила. Това го пише преди 45 и повече години любимият ми писател Никос Диму в едина малка книжка, озаглавена "Нещастието да си грък".
Написаното от мен обяснение е по памет, а не цитат.
Поздрави!