Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11 15:09 - Отдавнашни размишления за всенародната демокрация
Автор: georgihadjiyski Категория: Лични дневници   
Прочетен: 361 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Отдавнашни размишления за всенародната демокрация

Преглеждам мои постинги във fb. И твърде изненадващо - оказва се, че са някак си актуални въпреки изтеклото немалко време.

*******

image

Макар, че в българската историография да са съхранени огромно множество опити за обяснение на причините за немалкото кризи в Третата българска държава, тезата, че в зората на съграждането на нейните основи либералите са постигнали историческа победа над своите политически опоненти – консерваторите в областта на налагането на идеите за „всенародна демокрация”, не само се радва на всеобща популярност, но и на нескрито одобрение от всички споделящи я наши историци, а изведена и на ниво учебници по история, се превръща в типичен шаблон за моделиране на мозъци за оправдаване на съществуващото положение.
В крайна сметка обаче, въпреки конституционно – теоретичните правомощия за функционирането на този тип „всенародна демокрация”, тя не спестява нито една от злините, сполетели нашия народ в последващото му историческо битие – нито перманентното му обедняване (за сметка на обогатяване на пръкналите се от неговите утроби „елити”); нито подмяната на народната воля, изразена по време на избори чрез ловките машинации, широко практикувани от държавните властелини – още от митичните Фердинанд и Борис ІІІ, чак до наши дни; нито сервилността на същите тези народни „елити” пред чуждите сили и жестокостта към собствения народ, – защото – както учи световният исторически опит, в основата на демокрацията не е някакво си абстрактно теоретично конституционно право, а контролът върху неговото практическо прилагане.
Ето защо, без работещо разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна, осъществявано чрез дейността на пряко избирани от гласоподавателите техни представители в съответните независими една от друга институции, които взаимно да се контролират и носят своята отговорност пред далите им властта избиратели, истинската демокрация е била, остава и ще бъде само блян за нас.

*******

image

Научното историческо изследване е твърде интересна форма на творческо мислене и поведение, чрез което търсещото някаква истина човешко същество на базата на достиженията на собствения разум се стреми да разкрие някаква повече или по-малко достоверна картина на миналото, за съумее да преоткрие и посочи на другите повече или по-малко правилния път към бъдещето и вечността. Ето защо колкото по-богат е вътрешният мир на един историк, толкова той ще умее да пресъздава по-ярка картина на отдавна отминалите епохи, а докосването до идеите му ще предава на околните и по-мощен заряд на позитивна енергия, и по-силна вяра в бъдещето.

Александър Фол, влагайки в своята научна дейност невероятно богатата си душевност – на безспорен ерудит и блестящ интелектуалец, успя да сътвори една уникална, наситена с пъстра палитра от нюанси картина на битието на древните обитатели на нашите земи, в която намериха място както големите материални открития на българската археология на ХХ век и ново осмисляне на оскъдните писмени сведения на античните автори, така и специфичен поглед към необятната, макар и неосезаема сфера на духовността.
Днес, когато всеки пише и публикува всичко, каквото си поиска, е доста трудно да бъде оценено значението на бунта на този достоен български историк срещу догмите на марксистко – ленинския исторически материализъм, в съзвучие с които тогавашната българска историческа наука не само беше приела за неоспорима истина абсурдната теза, че съвременните българи са потомци на представителите на „огромното славянско море”, заляло през 6 – 7 век българските земи и асимилирало напълно вече славянизираните малобройни тюрки прабългари, но и за да угоди на „гениалната научна историческа мисъл на „братушките”, бе извършила поредица от национални предателства.

*******

image

Възпитание и олигархия
Възпитанието и образованието са твърде интересни социални дейности, които са свързани с възпроизводството на съществуващия обществен модел. Ето защо не е за учудване, че в условията на наложеното олигархично устройство у нас, понастоящем се наблюдава и ясно и отчетливо изразена диференциация и в сферата на възпитанието и образованието на принадлежащите към съответните социални прослойки деца.
- Днес децата, произхождащи от родовете на „активните борци против комунизма и фашизма”, чийто родители получаваха съответното средно образование в специално създадените наши „елитни” училища и висше образование при облекчен режим във висшите учебни заведения на бившия СССР, учат в онези западноевропейски и американски образователни институции, които са превърнали в своя политика прехода от т. нар. „обучение за знания” – свързано с усвояване от учещите на определени системи от логически конструкции и взаимозависимости в съответната научна област, към „изграждане на чувството за общност” сред възпитаниците на съответното учебно заведение. Така, в съответствие с полученото образование в Кембридж, Оксфорд, Пристън, Йел, Сорбоната, Хумболтовия университет и пр., обикновено те се връщат за кратко в България в битността си на юпита, които заемат за определено време висши административни длъжности в страната, където усвояват за своя сметка определени държавни средства и се връщат в цивилизования свят.
- Децата, произхождащи от семейства на родители, които биваха пращани на трудови бригади още от 8-9 годишна възраст, (с мотива, че трябва да си заработят безплатните учебници), а днес са селскостопански или нискоквалифицирани работници в чужбина, учат в наши учебни заведения, които реализират практически описания в трудовете по социология на образованието процес на сливане на средното и висше образование, (при перманентно понижаване на предлаганото качество във всички етапи.) И когато приключат образованието, реализират придобитото познание главно като селскостопански или нискоквалифицирани работници в чужбина.
- Децата на социалнослабите родители, чийто трудов стаж се формираше от „обезщетения за отглеждане на дете” и/или „помощи за безработни”, не само просто не ходят на училище, но дори често и не владеят официалния български език, като предпочитат да вложат съответните психофизиологични усилия за „присвояване” на съхранявате хранителни продукти по мазета и килери, вместо да получат от техните собственици почти равностойно заплащане за помагане при прибирането на продукцията.
И въпреки твърде своеобразния „бум” на детската престъпност напоследък в нашата страна, в условията на тотална феминизация на всички съществуващи образователни и възпитателни учреждения и мощен натиск от наши и най-вече чужди „правозащитни организации” за „деинституционализация” на отглеждането и възпитанието на българските деца, не само бяха закрити доказалите своята възпитателна ефективност трудово-възпитателни училища у нас, а единственото специализирано издание в сферата на социалната и обща психология и педагогика и печатен орган на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни към министерския съвет на Република България - сп. Обществено възпитание” – спряно, но и бяха създадени редица нови институции уж за „защита” на правата на децата, а пък с преимуществени функции – да раздават пари на работещите в тях чиновници и най-вече – на родителите на децата „в риск.” 

*******

image

„...общуването изпълнява и една по-обща, житейска функция: служи за повдигане и поддържане на жизнения тонус на човека. Социалната подкрепа на човека му помага по-бързо да намери изход от сложна ситуация, по-лесно да преживее тежка жизнена криза...” Л. Десев
А умеем ли да общуваме? Умеем ли в абсурдното време, в което живеем, ако не да подкрепяме хората, с които общуваме, поне да не ги затормозяваме допълнително? Знаем ли къде е границата в общуването между поддържането на интереса и досаждането? И наясно ли сме какво бихме искали да постигнем, общувайки с другите?

*******

image


П. Р. Славейков е от онези българи, чиято витална активност успява да го превърне и в основоположник на българския книжовен език, (макар и в неговото източнобългарско наречие, което се явява основен аргумент на нашите опоненти в по-късни „езикови спорове”, в които бе въвлечена страната ни); и в основоположник на съвременната българска литература, (въпреки, че в творбите му липсва както разтърсващият драматизъм, присъщ на Ботев, така и естетическата дълбочина на Вазовия език); а и в един от строителите на съвременна България, (при все, че манталитетът му на „селски тарикат – подигравчия”, проявен по време на Учредителното народно събрание и Великото народно събрание (1879 г.), успява да обсеби колегите му и в крайна сметка – да наложи идеите за необходимостта от приемането на такава Конституция, която в името на „вярата в здравия разум на народа”, поставя у нас порочните нездрави устои на почти непроменената чак до наши дни „теоретична демокрация”.)
Наред с всичко друго, принадлежността към властимащите се явява онази предпоставка, която чрез образователната система и средствата за масова информация, не само налага в колективното съзнание на няколко поколения българи литературните образи от творбите му, но и поразява нашето колективно несъзнавано със заложения патогенен негативизъм.
От психоаналитична гледна точка в подбраните откъси от стихове са налице твърде ярки примери на класически психопатологични синдроми които, макар и навярно несъзнателно заложени, са поразявали съзнанията на поколения българи:
В „Не сме...” дори и от неспециалистите се чувства мощният Едипов комплекс, от който страда криещият се зад словото лирически герой на поета – омраза към рода / народа, от който произхожда.
А във „Вярата и надеждата...” е налице едно друго твърде интересно психопатогенно състояние, което между впрочем също е добре описано в психопатологичната литература – синдромът от нереалистични мисли, чувства, състояния..., познат като „голям параноичен кръг”, който е в основата на специфично зависимо мислене и поведение – страдащият живее с илюзията, че има някакво свръхценно „голямо добро”, което му помага винаги и безрезервно и без което не може да си представи своя живот.
Абсурдно е, но и двете описани тук психопатогенни състояния биха могли да бъдат проследени в нашето колективно съзнание чак до днес. 

*******

image



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1677541
Постинги: 308
Коментари: 464
Гласове: 2815
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031