Въведение

Живеем във време на бързо и лавинообразно протичане на информацията, в което – в условията на интернет и социалните мрежи сякаш границата между писатели и читатели е не само силно размита, но и почти напълно отсъстваща. Днес всеки е в състояние да публикува своя текст почти мигновено и без никакви усилия и той да достигне до десетки, до стотици, до хиляди читатели, които веднага да изразят своите мнения – и за неговото съдържание, и за качество му, а дори и за равнището на грамотност на автора. Безспорно понастоящем като че ли се пише много, а се чете малко и ако до преди само две десетилетия пътят от написването на Нещото – било то книга, разказ, стих, есе, статия… до публикуването и достигането му до читателя беше дълъг и труден, то сега информационните технологии лесно превръщат всяка идея в писано Слово, проблясващо върху монитори, дисплеи и екрани, много често – без дори самите думи да бъдат обмислени достатъчно, без да бъде прецизиран изказът, без да бъде изградена ясна логическа линия на представяното, без дори да се допитаме до гласа на нашата автоцензура… Поулисани в себеизявата чрез писане, ние сякаш сме загърбили магията на четенето. Някак си твърде лесно стана и прехвърлянето на нашите епистоларности от монитора върху хартията – само с няколко кликвания принтерът ги разпечатва в толкова броя, колкото си искаме, а свободата на Словото, съчетана с обикновено – не много финансови средства, превръща мечтата за своя, собствена книга в реалност, а юзъра – в писател.
Безспорно при тези нови условия въпросите: „обезцени ли се писаното Слово”, „унищожи ли огромното количество изписвани и публикувани думи не само качеството на техния изказ, но и самите правила на грамотността и книжовната реч”, „има ли изобщо място в съвременния свят класическият творчески процес на превръщане на Словото в книга”, „кога текстът трябва да бъде облечен и в книжно тяло”, изискват търсенето на своите отговори…




*******
Опитах се да подбера в настоящия сборник текстове от моя личен блог, (списван комай от зората на интернета, та чак до сега), които макар и посветени на различни идеи, са свързани от невидимата мисъл да бъде представен – повече или по-малко разбираемо – стремежът към безсмъртие, на които са подвластни всички живи същества в неговите „чисто човешки” проявления – като мисли и действия на личността; като обществени институции, създадени в името на съвместната сигурност, но понякога – отклоняващи се от своята мисия и следващи своя си, която дори моделира подвластни на социалната патология същества; като цялостно осъзнаване на пътя към духовното израстване и превръщането на човека в толкова човек колкото му е отредено да бъде от самия Творец.
Дали съм успял?
Не зная. Но творчеството е велик процес на сякаш вечно преоткриване на значимите за нас истини, единствено способни да дадат смисъл и цел на живота ни – на нас самите и значимите за нас други, към чиято общност принадлежим. Ето защо при всички случаи подбраните текстове биха дали на своите читатели нови полета за размисъл и надявам се – последващи градивни действия в името на търсеното от всички нас Добро.



*******
Позволих си да обознача макар и твърде условно текстовете като „есета”, просто защото те са мои лични повече или по-малко успешни опити да обмисля и представя по разбираем от моя гледна точка начин онова, което е важно и значимо за мен, онова което е фундаментът на моето лично житейско верую, на моята индивидуална философия. Това са текстове, в които съм се опитал да обмисля мястото на всяка дума, да намеря точната й ролята в описвания процес, а него да представя в контекстна на по-голямото цяло. И наистина този класически начин на епистоларно изразяване утежнява немалко изказа, но както твърди геният на световната философия Фридрих Ницше – „не си заслужава да бъде четен текст, който не кара читателя да се пребори с него” – а аз вярвам в интелигентността на своите читатели!
Приятно четене.

Авторът

СЪДЪРЖАНИЕ НА СБОРНИКА:

Афоризми от книгата:

*********

„Да се следва покварата, порокът, болестта, слабостта е много по-лесно за човека, отколкото да им се противопостави и да се опита да ги превъзмогне.“

*********

„Съсредоточаването на съзнанието в естеството на тялото и потискането на неговата връзка с безсмъртното и божествено човешко начало - с душата, свързваща самия живот в единно и неделимо вечно цяло, така присъщи за определени човешки същества, (класифицирани като егоисти) и определени исторически епохи, (дефинирани като „античност” и „модерност”), придава болезнена трагичност на индивидуалния живот и изпълва носещото го дори и героизирано същество със страх, с истински ужас от смъртта.”

*********

„А ако приемем, че любовта е онази изконна същност на  човешкото същество, която е призвана да го свързва с друго човешко същество в името на пренасянето на битието в безкрая на вечността - в семейния смисъл на думата, както и с неговата общност в някакво по-голямо цяло с взаимната обич от родствената връзка на кръвта – в социалния смисъл на тази дума, то тогава промяната на любовта в сексуално удоволствие не само пренебрегна стремежа на човека към вечността в името на самоцелната, макар и наситена чувственост тук и сега, но и  замени социалната му същност с краен, отчайващо безсмислен индивидуализъм.”

**********

„В доминираните от полигамията взаимоотношения между жените и мъжете – при това за почти всички общества и епохи, моногамията безспорно се явява рядко срещано изключение, но пък е безспорен факт, че е възможна и такава любов, при която душите на един мъж и една жена са единно цяло – стига да се намерят.”

*********

„Робската психика на българина“ – или колкото по нелегитимно е едно управление, толкова по-абсурдни средства ще използва за да властва над народа.”

Книгата струва 13 лв. Може да бъде получена по Еконт или Спиди или Български пощи и заплатена чрез наложен платеж или по банкова сметка. Става за четене и подарък.
За контакти с автора:
E-mail: georgih@dir
GSM: 0889257599