Блогрол
1. За мен
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Постинг
27.09.2019 21:27 -
Толерантност и творчески дух
Автор: georgihadjiyski
Категория: Лични дневници
Прочетен: 630 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.10.2019 22:00
Прочетен: 630 Коментари: 0 Гласове:
-1
Последна промяна: 06.10.2019 22:00
Толерантност и творчески дух
Един художник може цял живот да рисува и никога да не постигне визуализираната красота на "Мона Лиза" на Леонардо.
Един писател може цял живот да пише и никога да не постигне съвършенството на изказа на "Бесове" на Достоевски.
Един музикант може цял живот да композира и никога да не постигне хармонията на "На Елиза" на Бетовен.
Един поет може цял живот да срича и трескаво да помни рими и никога да не постигне разтърсващия ритъм на "Финдли" на Робърт Бърнс.
Един скулптор може цял живот да моделира камъни и никога да не постигне наситената чувственост на "Пиета" на Буонароти.
Един архитект може цял живот да гради и никога да не постигне почти безплътната изящност на "Сграда Фамилия" на Гауди.
Един философ може цял живот да вербализира своите истини и никога да не постигне фината поетика на "Тъй рече Заратустра" на Ницше...
Какво обаче ги обединява всички тях - стремящите се цял живот към съвършенството на красотата като образ, звук, слово, форма? Това безспорно е творческият дух.
А да бъдеш творец означава да бъдеш толерантен.
Да осъзнаеш, че си несъвършен пред съвършенството, така както и всяко друго човешко същество и да се приемеш като такъв.
Както и да приемеш Другия като себеподобен.
Да разбираш, че съвършенството на красотата не е притежание - на теб, на мен, на другия, а вечният път на твореца - път, по които някои вървят със залитания, други се връщат и тръгват отново, трети се спъват и падат и стават, но те са същите като теб.
Да бъдеш убеден, че няма добри и лоши творци, защото просто всеки твори по своему - ако ли не беше така, всичко сътворено би било едно и също и скучно.
Да не ползваш себе си като еталон, като мерило, като критерий, защото зовът на егото винаги е могъщ, но творчеството е насочено не към теб, а към другите.
Да приемаш винаги не само другия, но и всичко в света с добронамереност, иначе лесно би потънал в собствената си злост.
Да се освободиш от капаните на отричането, на злобата, на присмеха, на завистта дори - та те са само излишна загуба на време, всъщност отредено за съзидание.
А ако критикуваш - бъди критик и влагай в критиката цялото възможно творчество, а не празнословен критикар.
И ВИНАГИ ПОМНИ СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ - ТИ СИ ТВОРЕЦ, А ТВОРЧЕСТВОТО БЕЗ ТОЛЕРАНТНОСТТА Е НЕВЪЗМОЖНО!
Един художник може цял живот да рисува и никога да не постигне визуализираната красота на "Мона Лиза" на Леонардо.
Един писател може цял живот да пише и никога да не постигне съвършенството на изказа на "Бесове" на Достоевски.
Един музикант може цял живот да композира и никога да не постигне хармонията на "На Елиза" на Бетовен.
Един поет може цял живот да срича и трескаво да помни рими и никога да не постигне разтърсващия ритъм на "Финдли" на Робърт Бърнс.
Един скулптор може цял живот да моделира камъни и никога да не постигне наситената чувственост на "Пиета" на Буонароти.
Един архитект може цял живот да гради и никога да не постигне почти безплътната изящност на "Сграда Фамилия" на Гауди.
Един философ може цял живот да вербализира своите истини и никога да не постигне фината поетика на "Тъй рече Заратустра" на Ницше...
Какво обаче ги обединява всички тях - стремящите се цял живот към съвършенството на красотата като образ, звук, слово, форма? Това безспорно е творческият дух.
А да бъдеш творец означава да бъдеш толерантен.
Да осъзнаеш, че си несъвършен пред съвършенството, така както и всяко друго човешко същество и да се приемеш като такъв.
Както и да приемеш Другия като себеподобен.
Да разбираш, че съвършенството на красотата не е притежание - на теб, на мен, на другия, а вечният път на твореца - път, по които някои вървят със залитания, други се връщат и тръгват отново, трети се спъват и падат и стават, но те са същите като теб.
Да бъдеш убеден, че няма добри и лоши творци, защото просто всеки твори по своему - ако ли не беше така, всичко сътворено би било едно и също и скучно.
Да не ползваш себе си като еталон, като мерило, като критерий, защото зовът на егото винаги е могъщ, но творчеството е насочено не към теб, а към другите.
Да приемаш винаги не само другия, но и всичко в света с добронамереност, иначе лесно би потънал в собствената си злост.
Да се освободиш от капаните на отричането, на злобата, на присмеха, на завистта дори - та те са само излишна загуба на време, всъщност отредено за съзидание.
А ако критикуваш - бъди критик и влагай в критиката цялото възможно творчество, а не празнословен критикар.
И ВИНАГИ ПОМНИ СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ - ТИ СИ ТВОРЕЦ, А ТВОРЧЕСТВОТО БЕЗ ТОЛЕРАНТНОСТТА Е НЕВЪЗМОЖНО!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3359