По следите на една модерна народна приказка – или за Яворов, Лора и Бели Искър



 


„Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...“
П. Яворов, „На Лора“  

*******

Днес, в късния следобед, ми се обадиха от читалището в с. Бели Искър и ме поканиха на организираното от тях тържество по случай венчавката на Яворов и Лора, което ще бъде в неделя и за което се говори, че било станало през 1912 г. в местната черква „Успение Богородично“, като Яворов – борещ се за свободата на любимата Македония, пребродил цяла Рила за да сключи брак със софийската красавица, а Лора дошла чак от столицата в закътаното между скатовете на планината гранично по онова време хубаво село.



_{Черквата "Успение Богородично" с. Бели Искър}

*******

За пръв път чух това преди повече от 10 години. По онова време допълвах норматива на педагогически съветник с почасова работа във все още работещото училище „Христо Ботев“ в Бели Искър и когато видях увеличеното копие на старата снимка от венчавката на Яворов и Лора в учителската стая, го снимах с телефона и попитах дали е автентична, а една от колежките ми разказа преданието.  Бях чел немалко за Яворов и Лора, а и харесвам неговото творчество и се прекланям пред могъщия му дух и житейски път на революционер и поборник за свободата на Македония. Ето защо реших да проследя достоверността на чутото...

*******

От прегледаната информация разбрах, че Яворов и Лора са били венчани на 12 септември 1912 г. в черквата на с. Подуене от местния свещеник поп Стоил, тайно, защото над Лора тегнела забрана за сключване на повторен брак, а не на 3 октомври 1912 г. в черквата в Бели Искър. Що се отнася до снимката и преданието се оказа, че те са една типична фалшива новина, пусната незнайно кога и от кого, но бързо и трайно разпространила се сред местните хора и предавана от човек на човек през годините.

*******

Безспорно националните герои, сред които е и великият Яворов, са не само безсмъртни и неподвластни на хода на времето, но и принадлежат не на определена, ограничена, твърде малка територия, а на цялата земя на своя обичан и обичащ ги народ. Ето защо подобни инициативи, където и да се осъществяват, трябва да бъдат оценявани не с макар и примамливо точни с оглед на истината измерители, а с проекциите във вечността...

 
_{Яворов и Лора}