С оглед нейното популяризиране, (а и продажби и възвръщане на поне част от инвестиционните вложения в нея), бе разгърната „широкомащабна рекламна дейност":

Във фейсбук (от моята лична страница: www.facebook.com/georgi.hadzijski):

„Творчеството е свобода
     От днес нашата етнографска литература е обогатена с още една книга – „Драгушиново или за шепота на преданията...” Книгата е авторски опит да се разкрие уникалният екологосъобразен начин на живот в едно от типичните наши села, който е бил, е, а и ще бъде гаранция за оцеляването на българския начин на живот, неотменна част от който е и хармонията на човека с живата и нежива природа...

***
     Всъщност мислех да започна с нещо като: „След близо тригодишни разходки из мъките, прибавени към още пет години издирвания и систематизиране на откритата информация и тази книга е факт – беше издадена напук – с цената на изтегления от мен заем в размер на (ХХХХ) лв., за да самофинансирам издаването й.”
       Безспорно за цивилизования свят е абсурдно някакъв си автор, който и да е той, не само да не получи никакъв хонорар за своя авторски труд, но и да затъне в дългове, за да обнародва книгата си. А при всички опити за доказване на противното, дори и при най-трайна нагласа за позитивно мислене, у нас все още абсурдът е много по-силен, отколкото идеите на цивилизацията. И явно това е част от олигархичния модел – модел, който позволява за „интегрираното” в него малцинство привилегировани всичко да става сякаш по магически лесно, а за останалите – „по другия начин” – с цената на невероятни усилия, лишения и жертви. Наистина, колкото една цел е по-трудно постижима, толкова по-висока цена е склонен да заплати преследващият я, но макар това да укрепва силата на неговия дух, все пак дори и най-упоритият просто няма как да не се превърне в обект на присмех от страна на онези, привилегированите, а и най-вече – на техните многобройни лакеи. Да, смешно е да се издава книга в условията на глобалната виртуалност, (още повече – когато нейният автор е направил и сайт на описания обект); още по-смешно е авторът да заплати изцяло издаването на книгата си, при условие, че всички книгоиздатели се оплакват, че в условията на глобалната виртуалност „мишката е излапала книжката”; направо абсурдно е да се пилеят пари и то в условията на криза, но и самото творчество е най-абсурдното нещо – може би защото всяка творческа дейност е бунт срещу ограниченията на действителността и опит за тяхното надмогване.
      Творчеството е свобода.
   Вярвам в свободата, част от която е и пазарната икономика.
      Ето защо, ако продам целия тираж от 300 бр. с цена на едната книга 6 лв. поне ще имам нулев счетоводен баланс. А изданието е луксозно с 37 хубави цветни фотографии и текстове с доказани качества.”