Блогрол
1. За мен
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Постинг
21.06.2012 08:39 -
Модерна приказка
Автор: georgihadjiyski
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3283 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2012 08:45
Прочетен: 3283 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 21.06.2012 08:45
Модерна приказка
Отдавна вече никой не само не помнеше откога в селото не се беше раждало дете, но и кога за последно беше стъпвало някое тъдява. Ето защо, когато се разнесе мълвата, че едно си играело в двора на Чорбаджигерасимовата къща всичките седемнадесет обитатели на селото – кой с бастун, кой с патерици, се изредиха да минават покрай дувара, за да го гледат с умиление. А то си играеше, едно такова беличко, мъничко, хубавичко, добричко – сякаш бе не детенце, а ангелче небесно...
Видя го и баба Нада - лечителката на селото, усвоила тайните на лекуване и баене от своята баба Нада, която ги била усвоила от своята и така отколе... и се уплаши – да не влезе завалийчето уроки.
- Детето твое ли е? – сочейки го попита тя някаква висока, кокалеста, рижава жена, която седеше на чардака. – Та да му побаем малко да не го урочасаме.
- There is a „детето”! – смотоляви нещо неразбираемо жената. - This is my child Sarah.
.jpg)
Отдавна вече никой не само не помнеше откога в селото не се беше раждало дете, но и кога за последно беше стъпвало някое тъдява. Ето защо, когато се разнесе мълвата, че едно си играело в двора на Чорбаджигерасимовата къща всичките седемнадесет обитатели на селото – кой с бастун, кой с патерици, се изредиха да минават покрай дувара, за да го гледат с умиление. А то си играеше, едно такова беличко, мъничко, хубавичко, добричко – сякаш бе не детенце, а ангелче небесно...
Видя го и баба Нада - лечителката на селото, усвоила тайните на лекуване и баене от своята баба Нада, която ги била усвоила от своята и така отколе... и се уплаши – да не влезе завалийчето уроки.
- Детето твое ли е? – сочейки го попита тя някаква висока, кокалеста, рижава жена, която седеше на чардака. – Та да му побаем малко да не го урочасаме.
- There is a „детето”! – смотоляви нещо неразбираемо жената. - This is my child Sarah.
.jpg)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3369
