Нарекоха ме вчера луд.
Какво пък? Луд да бъда нека!
По който и да е маршрут
съдбата среща си човека.

Клеймото е залог за път,
а хулата - суетна драма.
Дори да ме ударят с прът -
не е бедата ми голяма.

За мен е чест нищожен враг
от тъмен ров да ме презира
и явно да показва как
го дразни светлата ми лира.

Не би могъл едната пръст
със своя червей да прескочи,
но има си зловредна мъст
и тя не спира да клокочи.

И кой е лудият? Не знам...
Приемам свойта диагноза.
Творя ли с бурния си плам,
аз ставам нечия угроза.

От лудостта си помъдрял
творецът бързо предусеща,
че в сблъсък на перото с кал
гневът е винаги отсреща.

(Възходът на падението)
Ведролей