Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2022 18:47 - Отшелникът и неговата свещена планина
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 3465 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 18.12.2022 18:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Отшелникът и неговата свещена планина

 

 

 

Кратка биографична справка

 

УикипедиЯ: Асен Христофоров е български икономист; журналист; публицист; писател и преводач. Роден: 16 декември 1910 г., Пловдив, България; починал: 10 август 1970 г. (59 г.), Говедарци, България.

Завършва Робърт колеж в Цариград с бакалавърска степен по литературознание, както и Лондонското висше училище по икономика. След завръщането си в България през 1935 г. работи в Българската народна банка,  Главна дирекция на статистиката и като хоноруван и редовен преподавател – доцент и професор в Държавното висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН) (сега УНСС). След 9 септември е подложен на репресии от комунистическите власти – освободен е от преподавателска дейност, пенсиониран е на 37 години, арестуван е в с. Говедарци по донос и обвинение в шпионаж в полза на “класовия враг – англо-американския империализъм” и изпратен в концлагера в Белене. Връща се в Говедарци, където остава до смъртта си.

 

*******

Литературно творчество

Като студент в цариградския “Робърт колеж”, Христофоров участва в списването и редактирането на училищния вестник „Робърт Колидж Хералд“, а неговата любов към епистоларната дейност остава за цял живот и в крайна сметка той създава енциклопедично литературно творчество, което се простира в редица жанрове.

 

Теория на икономиката

      -  “Развитие на конюнктурния цикъл в България”, 1934 – 1939 г. София, Придворна печатница, 1939;

      -  “Стопанското положение на България от избухването на войната насам”. София, 1941 (Отпечатък от сп. на Българското икономическо дружество, г. XL, 1943, кн. 3, безплатно приложение на в. Стопански вести);

      -  “Увод в политическата икономия на военното стопанство”.

      - “Теория на военно-временната стопанска конюнктура”. София: Изд. авт., 1943.;

      -  “Конюнктурният анализ на цените”. София: Българска наука, 1944, 49 с. (Отпеч. от Год. на Държ. висше у-ще за фин. и адм. науки);

      -  “Стабилизацията на лева. София: Българско икономическо дружество”, 1946;

      -  “Лекции по теоретическа политическа икономия”. 1947;

 

География

      - “Кратък курс по стопанска география”. 1945 (1946, 1947).

 

Есеистика

      -  “Откровения”.

 

Мемоари

      -  “Скици из Лондон”;

      -  “Боен път” - в съавторство с партизанина Станислав Вихров.

 

Художествена литература – романи

      -   “Мацакурци”;

      -   “Ангария”.

 

Художествена литература - повест

       -  “Трима с магаре из Рила”.

 

Художествена литература – разкази

      - “Планинари”;

     -  “Кутрето на школо”.

 

Пътеписи

      -   “Скици из Рила”;

      - “В дебрите на Рила”.

 

Краезнание

      -  “Самоков. Исторически очерк”;

      -  “Искровете. Историко-географски очерк”;

      -  “Говедарци и околностите му”.

 

Преводи от английски език

      - „Дъблинчани” –  Джеймс Джойс;

      -  „Трима души в една лодка" – Джером К. Джером

      -  „Брулени хълмове” – Шарлот Бронте,

      -  „Белият зъб” – Джек Лондон.

 

 

*******

Сюжети

Ако приемем, макар и твърде хипотетично, че във всяко епистоларно произведение биха могли да бъдат проследени изразените съзнателно или подсъзнателно основни житейски събития на съответния автор, то тогава ранното сирачество и последващия брак на неговата майка, биха могли да обяснят както сложния и противоречив жизнен път на Асен Христофоров, така и водещата сюжетна линия на всички негови научни и художествени книги – а именно – търсене на убежище от самотата.

Убежище в света на науката, убежище в отдаването на творчеството, убежище в планината, убежище в компанията на себеподобни самотници, убежище в потискането на любовта.

 

Сюжетът за Рила

Сюжетът за Рила – свещената българска планина, присъства осезаемо в произведенията на Христофоров. За него тя е дом – убежището, търсено в детството в пловдивските тепета, по-късно – в Швейцарските Алпи – и накрая – създадено в твърде негостоприемните не само природни, но оказали се и обществени условия в рилското село Говедарци, чийто жители не го разбират, не го приемат, крадат го, клеветят го… И въпреки всичко Рила е извор на вдъхновение – той я обикаля безспирно и неуморно и оставя приказно хубави описания на нейните ридове, върхове, езера, реки, долове, дървета, цветя, селища и обитатели – чудаци като самия него…

Ако приемем, че планината олицетворява човешкия стремеж към сигурност както и, че веднъж постигнал целта си, този сбъднат копнеж моделира самия човек, изграждайки у него съответните психофизиологични качества, чужди на несигурността, неустойчивостта, слабостта и така доближаващи го до съвършения, безсмъртен Божий свят, успява ли в крайна сметка животът в “дебрите на Рила”, където Асен Христофоров умира над своята пишеща машина на 59 години, да му даде жадуваното сбъдване на изконното човешко желание за сигурност, спокойствие, хармония, в жестоката безбожна комунистическа епоха или това е просто невъзможно, защото е неотменна част от живота, чийто смисъл е не постигане на цел, а безконечно търсене на нещото, което се крие в самия него?

 

Сюжетът за самотата

При всички опити да се откъсне от нея, самотата е най-обичайното състояние на човека – човек се ражда за да бъде сам, живее сред другите, но сам, и умира сам.

А сюжетът за самотата е един от водещите в творчеството на Христофоров – описан е в автобиографичните му спомени на самотното дете в света на възрастните, в самотните скитания на неговите герои в пущинаците на Рила, в увлекателните разкази за битието му в отдалечената на няколко километра от село Говедарци изолирана от света вила, отдадено на творчество и самота.

В своята култова книга “Залезът на боговете” известният немски философ Фридрих Ницше перифразира популярната сентенция на известния античен философ Аристотел, твърдейки: За да живееш в самота, трябва да си животно или бог – казва Аристотел. Липсва третият случай – трябва да бъдеш и двете – философ.” (“Залезът на боговете”, Фридрих Ницше, изд. “Христо Ботев”, С. 1992 г., превод Георги Кайтазов, стр. 5)

И именно като античен философ стоик живее в своята самота чуждият на прусащината, по английски фин и истински джентълмен Асен Христофоров в общостта на първичните говедарски селяни, отдаден на своето творчество и търсещ в него бягство от своята самота.

 

Сюжетът за любовта

Нито едно литературно произведение – било то стих, разказ, повест, роман, биография, не би било не само цялостно и завършено, но дори и интересно, ако в него липсва сюжетът за любовта – бленувана или реална, споделена или несподелена, търсена или намерена.

Безспорно сюжетът за любовта присъства и в творчеството на Асен Христофоров. Но как е пресъздадена тя?

Погледнато в психоаналитичен аспект, отпечатъкът от първата живяна любов – любовта между дете и родители, би могъл да бъде проследен през целия човешки живот – било като психотравма и формирана трайна нагласа за отхвърленост, било като добре изразена способност за нормално приемане на другия, в това число и безболезнено съобразяване с неговото право на избор. И този отпечатък се проявява особено ярко в творчеството. Ето защо не е за учудване, че отпечатъкът от спомена за тежкото детство на Христофоров би могъл да бъде проследен и в сюжетите за любовта в неговите епистоларни продукти, а и в самия му живот, обяснявайки както някак си потиснатите описания на любовта на неговите героите, така и брака му с негова студентка – доста по-млада, а и намираща се в неравностойно, зависимо положение от него.

При всички случаи темата за сюжетите в творчеството на Асен Христофоров е необятна и твърде интересна…

 

 

*******

Герои

Твърде интересни са и героите на Асен Христофоров. Преди всичко заслужава да се спомене, че дори и един бегъл, повърхностен прочит на неговите книги би разкрил осезаемото присъствие на образа на “аза” на автора, пречупващ в себе си случващото около него, а и в самия него – и то не само защото Христофоров като човек на науката се стреми да представи що годе и обективна картина, но и защото в крайна сметка, съзнателно или неосъзнато, всеки писател – бил той и професор, цял живот пише само една книга – книгата на своя живот. А английският възпитаник и високообразован професор по икономика живее в едни от многото интересни български времена, макар и в затънтеното в долината на река Черни Искър село Говедарци – времена на стопански преход от либерална към дирижирана от държавата планова социалистическа икономика; на насилствено, принудително включване на частните селски стопани в трудово-кооперативните земеделски стопанства; на индустриализацията на България; на масовата емиграция от селото към града; на потулването на хилядолетната вяра на православния българин в Бога и жестоките, макар и неуспешни опити за налагане на комунистическия атеизъм като нов, революционен, “научен” мироглед. Всички тези събития по един или друг начин са повлияли както неговия собствен живот, така и живота на неговите тясно свързани с планината герои.

Самите герои на Асен Христофоров биха могли да бъдат систематизирани във вид на следните основни типажи:

 

     - Самотници – планинари чудаци. Хора, които обичат планината и просто се стремят към нея.

     - Самотници – овчари, които живеят и се прехранват от планината;

     - Селяни, които живеят в планината и се прехранват от нея, било със земеделие, било с животновъдство, било с дърводобив или бране на горски плодове;

     - Самотници – селяни, които упорито отказват да се включат в кооперирането на земята и ползват различни “селски тарикатщини” за да се противопоставят на неумолимия ход на времето;

     - Самотници – монаси, които са избрали планината за убежище от света на изкушенията и хората. Техните образи са представени в духа на българската литература с добронамерена ирония;

     - Самотници – рибари в Рилските езера;

     - Хижари в Рилските хижи;

     - Иманяри;

     - Партизани от Рило-Пиринския отряд, (впрочем, техните “положителни” образи са представени от Асен Христофоров напълно в съзвучие с основополагащите начала на запратения днес на културното бунище социалистически реализъм и указанията на “другарите литературни критици от “братския Съветски съюз” и най-вече – идеологическия отдел на Българската комунистическа партия.

 

Всъщност героите на Асен Христофоров са пресътворени като носители на белезите на истински планинари – те са ярки индивидуалисти, колоритни, запомнящи се, умеещи да оцеляват в сурови условия и обичащи планината като символ на самия живот…

 

 

*******

Език и стил

В настоящата виртуална епоха, когато всички са се втурнали да пишат, обикновено – дори и без да четат своите постни писания, така рядко измъкващи се от елементарния шаблон на изречения, подредени в словоред, съдържащ само подлог и сказуемо, всяко докосване до малко или повече по-богата езикова структура отблъсква невежите, но пък радва душите на истинските ценители на изящния български книжовен език. А езиковото богатство в творчеството на Асен Христофоров е огромно! И е нагледно доказателство, че само човек, който чете непрекъснато цял живот, може да бъде истински писател, а не заслепен от собствените си думи невежа – графоман, който срича докато чете, но уверено се кичи с титлата “писател.”

Асен Христофоров – учен, преподавател и преводач на англоезични класици, е успял да постигне в своето литературно творчество изящния стил на английската класика – и като изказ, и като логическа подредба на думите, и като неподражаемо, почти английско чувство за хумор. Не случайно структурата на неговия изказ би могла да бъде проследена, макар и несъзнателно пренесена и в книгите на доста самоковски краеведи, които по една или друга причина и повече или по-малко задълбочено, са си дали труда да прочетат по някоя и друга негова книга.

Безспорно Асен Христофоров е класик на българската литература.



 

*******

Афоризми

Из “Планинари”

 

«Свикнеш ли да гледаш пред себе си и нагоре, бездната под теб няма да те плаши.»

 

*******

 

Из “В дебрите на Рила”

 

“На тоя свят всеки говорел за чест, всеки мислел себе си за прав, а прав бил само оня, който държал страната на народа.”

“Животът изобщо бил безсмислен, ако изключим три неща: красотата, изкуството и любовта.”

“… успоредното съжителство на грамадни богатства и на крайна нищета е позор за човечеството в днешната епоха.”

“…който лъже в живота, той лъже и в изкуството си, а такова изкуство никому не е нужно!”

“Животът, самият живот в суровата планина, бе издигнал другарството като първичен закон, а величието и красотата на природата облагородява сърцата, смирява душите и прокужда всяка суета.”

“Времето е като сито, като широко и едро сито. Дните и нощите го тласкат неспирно насам-натам като махало на стенен часовник и то пресява всичко.”

 

 

Из “Откровения”

 

“… всичко на тоя свят е преходно! Само спомените са трайни…”

“… истинското изкуство дарява радост на хората и стопява мъките човешки на самия творец!”

“… свие ли мъката гнездо в душата на човека, той вече няма очи за никакъв рай!”

“Пък малко ли отшелници беше откърмила Рила? Такава е тая планина - примамва хората с остра болка в сърцето, прикътва ги и постепенно ги превръща в отшелници.”

“Досади ли ти, тръгвай по планините. Там ще намериш лек за всяка болка. И лек, и нови сили…”

“Щастлив ли е в гората, човекът наистина е човек!”

 

*******

 

Из “Мацакурци”

 

«-Ти думаше оточки, дека си от Тракия - продължи той. - Там земята е по-дебела…
- Та какво от това? - почти възкликнах, предчувствувайки пак някоя лоша шега.
- Колкото е по-дебела земята, толкова е по-дебела главата. Затуй не разбираш, дека те лажат…»

«- Не може! - отсече един от петимата, когато завърших. - Не можем да ти съдействуваме, защото не си държавен учен…

- Не разбирам! - отвърнах смутено. - Щом не си на служба - подзе друг, - не си държавен учен. На частници не можем да съдействуваме!

Не бях погледнал на въпроса от тая страна. Напразно ги уверявах, че човек или е подготвен за дадена работа, или не е и не може да я свърши, че не е необходимо винаги за учния да бъде зачислен на „ясли“, както например общинските или държавните бици!»

«… на гладен чиляк и лоша мисъл иде у главата…»

«— Я не съм толкова прост! — прошъпна в ухото ми учителят. — Записах се, но скрих три ниви… Те са на жената, от наследство — и той хълцукна. — Напролет ония, младите, ще открият тия ниви, ще вдигнат врява и ще ме изключат. Разбираш, нали?
— Ей богу, нищо не разбирам, Итко!
— Казвам ти, че напролет ще ме изключат! Тъкмо това искам — и той се ухили. — Хем пример да дам, хем частник да остана.»

«Съвестта на пакостниците е била спокойна — който няма овце, нему не трябва овчарско куче! Тъй ми бяха казвали не еднаж.»

«… людските уста само о земля се затриват…»

«Тъй си е думал он: „Мине ли номерът, ще спечеля бая пари. Хванат ли ме, пак ще спечеля, оти ще ме изключат и ще ме отърват от стопанството!“ Разбра ли сега?»

«Тъй е нареден свето, сине! — ще рече тя накрая. — Кой е по-хитър, он крадне и от по-силния, кой е по-богат, он взима и от по-бедния, а кой е най-беден, он крадне от свое гърло!»

«Глупостта, казват, не ходи в гората. А любовта?»

«Виж как се гради социализъм: жените го строят, мъжете го вардят!»

«Тъй да знаеш — рече той, — шоп ли е, он не е глупав и си знае работата, а ти не му вързувай кусур!»

«… по-лесно е човек да преобрази земята, отколкото собствената си природа.»

 

*******

 

Из “Искровете — Историко-географски очерк”

 

«Съзнанието на поробените се избистря чрез общуването им със свободни хора.»

«…залежи ли известно време, дори оцетът в Искровете се превръща в хубаво вино…»

«Подлият никога не е храбър.»

 

*******

Галерия

 

През настоящата 2022 година препрочетох и прочетох няколко книги на Асен Христофоров – някои купих от виртуални книжарници за антикварна литература, а други – просто свалих на таблета от виртуални сайтове. Посетих и вилата му в село Говедарци и близкия манастир “Свети Георги”.

 

*******

Пред вилата на писателя

 

 image

 

Манастирът “Свети Георги” в Говедарци и чешмата с лековита вода до него

image

 
image

*******

Книги

image

 
image


image


******

Представяне на поредното издание на романа “Ангария” на Асен Христофоров в “Сарафската къща” в Самоков през януари 2019 година от издателя Николай Аретов – в присъствието на граждани от Самоков, София и Пловдив, и селяни от Говедарци и Драгушиново, се изказаха много общи приказки, в това число и дежурните за плагиатство…

image


image

 

*******

“Литературна дъга” – издание на самоковския вестник “Приятел”, на Сдружението на самоковските писатели и на Община Самоков, в което са включени текстове както на изтъкнати съвременни самоковски писатели като Христо Ярловски, Васил Лазаров, Иван Ненов, така и на автори, свързани със Самоков като Паисий Хилендарски, Жени Марс и Асен Христофоров


image
 

image 

*******

 

Илюстрация на големия самоковски художник професор Васил Захариев към книгата “В дебрите на Рила” на Асен Христофоров

 

image

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2314478
Постинги: 383
Коментари: 551
Гласове: 3367
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930