(Историята на моята колекция от изданията на български език на книгата „Тъй рече Заратустра” на Фридрих Ницше)

Въведение

В днешната епоха на дигитализация колекционирането на „класически книги на хартия” се превръща все повече и повече в една позабравена дейност, макар че в предходните времена в нея са влагани не само цели състояния, при това от истински ценители – аристократи на духа, но и непонятни интелектуални усилия, лично време, безцелни или добре структурирани търсения, а и сложни търговски операции по придобивания и продажби…

А безспорно в началото – когато купих (и, разбира се – прочетох) книгата „Тъй рече Заратустра” на великия германски философ Фридрих Ницше, изобщо не съм и помислял, че един ден ще се сдобия с всички нейни издания на български език и то по правилата на букинисткото изкуство.

Фридрих Ницше пише и издава самата книга между 1883-1885 година, непосредствено около времето на изживяване на голямата си, несподелена любов по Лу Саломе, и точно затова „Тъй рече Заратустра” е твърде интересен опит за сублимиране на тягостните, мъчителни чувства и множеството проблеми на влошаващото се психофизиологично състояние на своя автор в поетична епистоларна метафора.  

Първоначално "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше е отпечатана в 4 части. От излезлите в тираж от по 1000 броя първа, втора и трета част са били продадени само около 100 броя, при което издателят на книгата губи всякакъв интерес към нея и четвърта част бива отпечатана в тираж от 100 броя, от които са продадени около 60, но пък отчитайки факта, че самият Ницше е изкупил определено количество бройки, които подарявал на приятели и познати, познавачите на книгите на Ницше споделят мнението, че всъщност са били продадени не повече от 20 бройки. 

След смъртта на Фридрих Ницше (1900 г.), благодарение на усилията на сестра му Елизабет Фьорстер-Ницше, и най-вече – идването на националсоциализма на власт в Германия през 30-те години на ХХ век, с оглед издигането на идеологията за Свръхчовека като доминираща в него, книгата бива преиздавана в огромни тиражи и превеждана на езиците на всички цивилизовани народи по света, а понастоящем отделни бройки от първото събрано издание с четирите части в Германия се продават за над 3500 евра.

У нас, в България, още през 1905 година, биват издадени две части от „Тъй рече Заратустра” в превод на Д. Дечев, а първото цялостно издание на книгата на български език е направено през 1915 година в превод на М. Белчева и под редакцията на П.П. Славейков. През 1919 г. книгата излиза със заглавие „Тъй каза Заратустра” в превод на Н. Райнов и е преиздадена през 1938 г. под надслов „Така каза Заратустра”. По времето на комунизма тази книга не само не е издавана, но и съществуващите издания са подложени на потулване и унищожение. Едва през 1990 г. е преиздаден осъвремененият на актуален български книжовен език превод на М. Белчева и е отпечатано ново издание в превод на Ж. Н.-Гълъбова. През следващия период са направени още няколко издания, като общият им брой на български език до момента, (януари 2022 г.) е 9.

Началото

В последните години на комунизма и първите на прехода, като студент знаех, че Фридрих Ницше е един от „забранените автори”, представител на „ненаучната, реакционна” и затова – „жестоко” критикувана буржоазна екзистенциална философия, и затова когато видях в книжарницата току що издадената „Тъй рече Заратустра”, превод Жана Николова - Гълъбова, изд. "Христо Ботев", София 1990 г., си я купих веднага – без оглед на галопиращата инфлация и силно преувеличената ѝ цена, а и моята перманентна липса на пари, и почнах да я чета.

И макар, че в нея нямаше нито тайни тренировъчни програми за съзидание на Свръхчовека; нито секретни кодове, доказващи превъзходството на арийската раса; нито описание на загадъчни механизми за психосоциално въздействие върху масите с оглед постигане на господство върху колективната мисъл и поведение, книгата се оказа изключително интересна – нямаше нищо общо с втръсналите ми до болка, скучни томове на далектико-материалистическата, „научна” марксистко-ленинска философия, в т.ч. и т.нар. “критика на съвременната буржоазна философия”, които бивахме задължавани да четем и да държим абсурдни изпити, без оглед на специалността, която следвахме. При все, че не беше изцяло в областта на така обичаната от мен художествена литература, книгата имаше и твърде специфичен сюжет, и уникални запомнящи се герои, и увлекателно представено съдържание – представени с богат литературен език, но онова, което ме впечатли най-силно – в битността ми на вече изграден любител на записването на лесно запомнящи се цитати - сентенции от прочетеното като опорни точки за лесно възстановяване в съзнанието на смисъла на прочетените книги, беше невероятният изказ, сякаш сътворен само от афоризми, което затрудняваше неимоверно подбора на който и да е от тях сам по себе си.

По времето, когато купих и прочетох тази книга за първи път – някъде в началото на 90-те години на ХХ век, се разболях от диабет първи тип и изкарах над три месеца в болници, отказах се от следването във втория ВУЗ, в който се бях записал, отказах се от преподавателската дейност в елитен техникум, и започнах работа като общ работник в един вече бивш завод – ето защо хартията на тази моя книга - "Тъй рече Заратустра", превод Жана Николова - Гълъбова, изд. "Христо Ботев", София 1990 г., носи белезите и на физиологичните разтвори, които ми бяха преливани в болничните стаи; и на кръвта, оставаща след инжекции и уреди за кръвни проби; и на заводски прах и машинни масла… А точно тази книга не само прочетох още няколко пъти – и тя издържа – въпреки ниското качество на хартията, на печатарското мастило, на лепилото, но и се превърна в база за сравнение с другите издания – прибягвах към нейното съдържание винаги, когато се налагаше.

*******

Любопитно: Лекува ли четенето?   

За библиотерапия или „за оздравяване чрез четене” у нас се заговори през последните десетилетия. А всъщност става дума за един цялостен процес на използване на информацията, носена от Словото за целите на лечението, който не само е познат от хилядолетия, но и е широко използван както за обучение на терапевти, така и за превъзмогване на болката и страданието от самите пациенти.

А безспорно Словото лекува!

- И до сега – въпреки даденостите на виртуалната епоха, именно книгите преимуществено дават необходимите знания и на лекари, и на аптекари, и на знахари, и на всички други здравни труженици и терапевти;

- Към епистоларна информация от книги, статии, справочници, сайтове, прибягват много нездрави и страдащи, за да разберат какво им е и да открият подходящ лек;

- Факт е, че дори и само по себе си четенето на каквито и да е текстове и книги не само смекчава усещането за болка, но и насърчава оздравяването – в подкрепа на това през последните десетилетия бяха широко цитирани резултатите от много специализирани психологически изследвания…

И дали защото четенето отклонява вниманието и мисълта, съсредоточени върху усещането на болка и страдание или понеже са прави онези, които твърдят, че осмислянето на информацията от подходящ текст води до „чисто” интровертно препрограмиране на поразените от болестта съзнание и тяло в духа на здравето, четенето наистина лекува, а една от най-подходящите „лечебни” книги, помагаща за всички болести, е „Тъй рече Заратустра”.

*******

Понастоящем изданието на "Тъй рече Заратустра", превод Жана Николова - Гълъбова, изд. "Христо Ботев", София 1990 г., може би поради типично социалистическия огромен тираж, въпреки лошото полиграфично качество и твърде скучния предълъг предговор на Исак Паси, но пък – благодарение на може би най-добрия превод на български език, е най-продаваната книга на Фридрих Ницше на българския антикварен пазар, като цената варира в доста широк диапазон от 1-2 лева, до 25-30 лева.

Но една книга не прави колекция – нито сама по себе си, нито дори когато е включена в огромна библиотека или – в сбирка, съдържаща събрани съчинения на нейния автор.

Колекцията

Доста години по-късно, когато вече бях прочел почти всички преведени на български език книги на Фридрих Ницше, (игнорирайки напълно житейското си правило да не чета повече от една книга от автор), а и бях регистрирал фейсбук страницата „Фридрих Ницше, България”, осъзнавайки абсурдността на колекционерството – независимо дали е видяно в контекста на фройдистките концепции за непреодолян анален стадии от развитието на човешкото същество, или в аспекта на марксистко-енгеските тези за събирателството като примитивна ранна епоха на отдавна отречения родово-общинен строй, или в светлината на Богомил Райновите агентурски  въжделения за придобиването на културни ценности – артефакти, като форма на класово осъзнаване на лумпенпролетариата, в крайна сметка се престраших и реших да превъзмогна скрупулите, породени от прочетените мъдрости на тези възвишени творци на словото, делото и духа и да се впусна в глъбините на библиоманската страст…

*******

Любопитно: Какво всъщност колекционира един библиоман?   

До епохата на откриването на книгопечатането от Йохан Гутенберг (XV век) и най-вече – преди триумфа на всеобщата грамотност през ХІХ и ХХ век, сложният и скъп процес по създаване на една книга, а и свойствената грамотност на нищожни социални малцинства, представени главно от свещенослужители и не особено много що годе образовани аристократи, превръщал събирането и колекционирането на книги в твърде рядко срещано занимание, а самите библиотеки – в собственост на богати манастири и заможни ценители.

Векът на Просвещението с присъщата му масова грамотност и наличие на повече свободно време – понякога оползотворявано и чрез четене и най-вече – включването на самите книги като макар и специфична стока в пазарната икономика, довеждат и до появата на много семейни библиотеки, при това сред всички цивилизовани народи. И разбира се – като при всяка друга подобна дейност, и тук биха могли да бъдат проследени твърде специфичните ѝ форми – от събирането на книги – тип стихийно имане заради самото имане, през ценителството – свързано с подбор на книги, приемани за „особено” значими в сравнение с всички други, до „истинското” колекционерство, при което познанието прониква във всички аспекти на колекционирания обект. Безспорно обаче колекционирането на книги е и много различно от всички останали прояви на колекционерската страст – били те монети, пощенски марки или картини, просто защото колекционирането на книги не е свързано нито с кориците – колкото и красиво да са оформени те, нито с отпечатаните букви, нито с хартията – то е уникално, защото обектът му е невидим, неосезаем, а понякога – и неподвластен на силата на мисълта.

Какво тогава е колекционирането на книги?

Хипотезата: Ако приемем, че дълбокият смисъл на всяка една книга – била тя елементарен „булеварден нагледно-образен любовен роман” или абстрактен математичен трактат за съотношенията при някакви си геометрични линейни зависимости, е представяне на читателя в достъпен вид на онази изява на стремежа към безсмъртие на своя автор, в която според него се спотайва пътят към истината, то тогава истинският колекционер на книги не колекционира нищо друго, освен идеята за представения път към истината.

Ето защо да бъдат колекционирани изданията на български език на „Тъй рече Заратустра” на Фридрих Ницше означава да бъде колекциониран представеният от него път към истината в тази книга, през призмата на българските преводачи и книгоиздатели през годините.

Какъв обаче е пътят към истината, пресътворен от Ницше в тази книга? И би ли могъл той да бъде обобщен с култовия диалог на неговия герой Заратустра със старата жена, (в битността ѝ на класическа метафората на душата), от която иска нейната малка истина, а тя му я дава във вид на един от най-често цитираните ницшиеви афоризми: „При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!” (Цитат по "Тъй рече Заратустра", превод Жана Николова - Гълъбова, изд. "Христо Ботев", София 1990 г.) Та всъщност няма как един почитател на идеите на Ницше да вярва – и буквално, а и преносно, точно в тази истина и то не само защото днес насилието над жени е широко заклеймявано навсякъде по цивилизования свят и у нас, а и самите ницшеанци вече са станали префинени, изтънчени и умни – дори и когато се стремят към постигане поне на тялото на Свръхчовека, блъскайки щанги и пудовки в изнурителни тренировки по културизъм и други видове фитнес…

Каква тогава е истината на Ницше в "Тъй рече Заратустра" и как би могла да бъде представена на нейните читатели?

*******

В хубавата книга на съвременния руски писател Виктор Пелевин – "Чапаев и Пустота", в която авторът прави класическа аналогия между легендарните революционни времена на утвърждаване на „справедливото безкласово социалистическо общество” в Русия през 1917 г. и обратния, но по същество – почти идентичен процес на връщане към „експлоататорския капитализъм” – и то отново с жестоко насилие и обезценяване на човешкия живот около сто години по-късно, има един уникален пасаж за превода на идеите на Ницше на всенароден, достъпен език:

"После Вовчик Малой ми даде една книга, казвам ти, трепач — направо те светва. Ницше я е писал. Там, копеле, всичко е едно засукано, никой свестен човек да не може да загрее, но иначе умно. Вовчик специално нае някакъв изгладнял професор, тури до него едно пичлеме, дето чактисва от нашата приказка, и двамата за около месец я натаманиха, та всички братоци да могат да я прочетат. Преведоха я на нормален език…"

*******

И понеже още когато прочетох книгата на Виктор Пелевин – "Чапаев и Пустота" се замислих какво би съдържал един мой превод на „Тъй рече Заратустра” на използвания език от многото ницшеанци, с които съм общувал през годините – както на пръв поглед грубите и първични любители на силовите тренировки, така и фините и изтънчени учители от предметен цикъл „Философия” и най-вече – техните прелюбознателни ученици, днес и тук бих предложил горе-долу следния вариант:

„Имало едно време в една далечна страна, в която планините достигали небето, един човек на име Заратустра… Веднъж Заратустра решил да стане мъдър човек и отишъл в най-високата планина, в най-дълбоката пещера – за да може да гледа широтата и дълбочината на света около себе си и да размишлява за неговото устройство и мястото на човека в него. И цели десет години Заратустра престоял там и накрая събрал толкова много мъдрост, че поискал да слезе отново в света на хората и да им я дари, за да я знаят и те.
А защо ли? Всеизвестно е, че за търсещия търсеното нещо е най-ценно на света - а това за търсещия богатство са парите, за търсещия здраве е здравето, а за търсещия мъдрост е мъдростта, и именно затова най-трудно би прежалил своето търсено, за да го дари на другите... Но Заратустра обичал не мъдростта, а онова което носи тя на човека.
И после излязъл от пещерата, погледнал Слънцето, чийто вечен кръговрат бил съзерцавал толкова дълго и над същината на който бил мислил толкова много, сбогувал се с орела, към достигането на чийто недостижими висини се бил стремял толкова силно, и със змията се сбогувал, чиято мъдрост търсил толкова упорито, и се запътил към света на хората.

И дълго време поучавал Заратустра на своите истини жени и мъже, стари и млади, умни и глупави, крале и шутове, аристократи и тълпи, въжеиграчи и обитатели на пещери…

А какви били истините на Заратустра?

- Една от великите истини на Заратустра била, че всичко на света е подвластно на вечния кръговрат – подобно на Слънцето всяка нещо изгрява за да залезе и да изгрее пак;

- Друга истина на Заратустра била, че хората вече били убили Бога, но и те са твърде несъвършени за да бъдат смисъл и цел на битието, защото са само крехка нишка на живота, опъната над пропастта между скота и свръхчовека;

- Поредната истина на Заратустра била, че смисълът на живота на човека е да се стреми към свръхчовека;

- А следващата истина на Заратустра била, че слабите хора са изобретили авторитетите, морала и религията, за да властват над истинските господари – силните, свободните, креативните, умните, аристократите на духа, и затова за авторитетите, морала и религията не трябва да има място в новия свят на свръхчовека;

- По-следващата истина на Заратустра била, че животът е подвластен на волята за власт и затова там, където има живот, има воля за власт;

- И разбира се, незабравима истина на Заратустра била, че когато човек ходи при жена, не трябва да си забравя камшика…

В крайна сметка, великите истини на Заратустра достигнали до всички образовани, четящи и мислещи люде в цивилизования свят, и независимо дали са приемани с възторг или с присмех, дали са следвани или отхвърляни, дали са споделяни или отричани, те са част от историята на човешката мисъл, воля и дух…

С други думи – достойни да бъдат превърнати в обект на колекционерска страст…

*******

Втората книга от преводите на български език на „Тъй рече Заратустра”, която реших да потърся и купя, беше първото цялостно издание на български език - "Тъй рече Заратустра", превод М. Белчева, под редакцията на П. Славейков, изд. "Хр. Данов", Пловдив,1915 г.

И макар, че все още нямах идея да създавам колекция, започнах търсенето в сайтове, предлагащи антикварни книги, но може би над година и половина нямаше никакво предлагане на тази книга. Накрая я открих в един сайт за цена от 50 лева. Обадих се на търговеца, който учудващо се оказа мой бивш ученик и може би затова намали цената на 30 лева, срещнахме се на една бензиностанция в нашия град и осъществихме сделката. Книгата се оказа много добре запазена, с оригинални корици и дори – неразрязани страници.

В момента антикварната цена на това издание е между 450 и над 600 лева.

*******

Следващото издание, което купих беше "Така каза Заратустра", превод Николай Райнов, изд. "Ст. Атанасов", София, 1938 г.

Знаех добре кой е Николай Райнов – бях израснал с неговите приказки, бях чел много негови книги, харесвам творчеството му и затова след кратко търсене открих този негов превод на сайт за антикварна литература, проведох „задължителния” пазарлък със съответния търговец чрез съобщения в сайта и телефонни разговори, и се сдобих с изданието на цена от 25 лева.

Книгата се оказа в много добро състояние и макар, че оригиналните корици са били унищожени, тя бе подвързана с хубави твърди корици, но се оказа второто издание на превода на Николай Райнов, което бе причина да потърся и първото.

В момента това издание струва между 30 и 70 лева на антикварния пазар.

*******

След дълго търсене открих и купих чрез сайт за антикварна литература и първото издание на „Тъй каза Заратустра", превод Николай Райнов, изд. „Самообразование”, Ст. Атанасов, София, 1919 г. За 30 лева, уговорени след почти ориенталски пазарлъци. Книгата е малък формат, и тази беше преподвързана с твърди корици, но с много добро общо качество.

Понастоящем цената ѝ е между 50 и 120 лева.

*******

Понеже вече бях разпалил колекционерската страст в душата си, реших да се сдобия и със съвременните налични издания.

Така първоначално купих от сайт на голяма верига от книжарници чисто новата "Тъй рече Заратустра", превод М. Белчева, под редакцията на П. Славейков, изд. "Захарий Стоянов", София, 2015 г. на коричната ѝ цена от 25 лева, /разбира се плюс разходите за доставка/ - и може би това беше единствената книга от колекцията, която купих без никакъв проблем - директно. Всъщност това издание е том 4 от събраните съчинения на Ницше, но понеже вече имах всички други книги на този автор, купих само тази.

Цената ѝ е корична – 25 лева, а изданието е доста добро – твърда корица, офсетова хартия и естетически издържан красив шрифт.

*******

След това от сайт за антикварна литература купих изданието на "Тъй рече Заратустра", превод Жана Николова - Гълъбова, изд. "Литера", Пловдив, 2000 г., което се оказа типична „книга с душа”, защото имаше посвещение, разкриващо част от личността на поне един нейн притежател – някаква по всяка вероятност умна ученичка, участвала в състезание по философия, получила книгата като награда и незнайно защо решила да я продаде. И макар и да личеше, че книгата е четена и препрочитана, качеството ѝ е много добро, а „вградената душа” безспорно повишава, при това много, цената ѝ.

Сдобих се с тази книга за 15 лева, но днес тя струва между 30 и 50 лева.

*******

Намерих и купих чрез сайт за антикварна литература и изданието на "Тъй рече Заратустра", превод М. Белчева, под редакцията на П. Славейков, изд. "Логис/Комо", София, 1990 г., което също се оказа „с вградена душа” – в книгата във вид на разделител на страници имаше покана към нейн собственик, която безспорно дава определена информация за него и сама по себе си повишава цената на самата бройка.

Купих книгата за 8 лева, но в момента цената ѝ е между 20 и 40 лева.

*******

Закупуването на "Тъй рече Заратустра", превод М. Белчева, под редакцията на П. Славейков, изд. "Мария Арабаджиева", София,2015 г., обаче се оказа истинско букинистко приключение. Изданието е луксозно, с твърди корици, относително голям формат, богато илюстровано, отпечатано с красив едър шрифт. Коричната му цена е 44,90 лева и понеже е относително ново и скъпо, а и бе предлагано в много сайтове на книжарници, първоначално мислех, че ще го намеря и купя лесно. Оказа се, че е изчерпано и то във всички виртуални книжарници. Затова се свързах с издателите, които потвърдиха, че тиражът е изчерпан, но типично по търговски обещаха при нов тираж да ми продадат една бройка. След няколко месечна кореспонденция из виртуалността, изпълнена с молби и увещания, вече напълно изгубил надежда, че ще намеря и тази книга, един ден получих съобщение за пратка от куриерска фирма без да знам за какво и бях безкрайно изненадан, когато взех в ръцете си точно тази книга.

Коричната ѝ цена е 44,90 лева, но вече имам предложения за купуването ѝ за 100 лева.

*******

Както можеше да се очаква, доста трудно открих първото, макар и непълно издание на "Тъй рече Заратустра", превод  Д. Дечев, Печатница Ст. Атанасов, 1905 г. Обявих, че търся тази книга на фейсбук страницата „Фридрих Ницше, България”, заявих търсенето ѝ в няколко специализирани сайтове за антикварна литература, търсих я и в конвенционални антикварни книжарници. И така поне няколко години. Накрая я открих в един специализиран сайт за антикварна литература и след кратък пазарлък я купих за 30 лева. Изданието е без първа корица, но качеството му е добро, не липсват страници, няма смачкани, сгъвани, надрасквани и унищожени страници.

Понастоящем – ако изобщо се открие някъде, цената на това издание започва от 120 лева и би могла да достигне до 400 лева, макар че съдържа само първите части на книгата.

*******

В съвременната цифровизирана епоха заслужава да се споменат и виртуалните издания на тази хубава книга. У нас могат да бъдат лесно открити и изтеглени и на електронен четец, и на таблет, и на телефон изданията на "Тъй рече Заратустра", превод Жана Николова - Гълъбова, изд. "Христо Ботев", София 1990 г. и на "Тъй рече Заратустра", превод М. Белчева, под редакцията на П. Славейков, изд. "Логис/Комо", София,1990 г., както дори и звуковото издание на "Тъй рече Заратустра", превод Жана Николова - Гълъбова, изд. "Христо Ботев", София 1990 г. Те се предлагат безплатно, а качеството им зависи от използваната програма за четене и характеристиките на съответното устройство.

*******

Няколко думи за заключение

Това в общи линии е историята на тази колекция. В границите на около едно десетилетие поставената цел беше изпълнена и всички издания на български език на "Тъй рече Заратустра” на Фридрих Ницше бяха събрани, но пък това постигане на колекционерската цел поставя въпроса за самия смисъл на колекционерството който, ако трябва да бъде представен чрез интерпретиране на идеите на Ницше, не може да бъде цел, а е път. И с оглед на това безспорно въпросът „Какво да се прави със събраните 9 книги?” е твърде уместен. У нас в България, а и по света точно такава колекция няма и евентуалното ѝ даряване на читалищна, общинска, областна или държавна библиотека или на някоя от университетските библиотеки на някой от 3-та университета, в които съм учил и което съм правил с всяка една от 7-те книги на които съм автор и съавтор, е доста примамливо. Големият италиански мислител и писател Умберто Еко, изправен пред подобен проблем, поставя въпроса доколко изваждането на ценни книги от пазара на търсенето и предлагането и поставянето им под стъкления похлупак на музейната витрина отговаря повече на смисъла на четенето и ползването на словото, отколкото тяхното повторно пускане на пазара…

А тази колекция, сама по себе си е безценна.

*******

Библиография

1. Фридрих Ницше, "Тъй рече Заратустра", превод М. Белчева, под редакцията на П. Славейков, изд. "Хр. Данов", Пловдив,1915 г.;

2. Фридрих Ницше „Тъй каза Заратустра", превод Николай Райнов, изд. „Самообразование”, Ст. Атанасов, София, 1919 г.;

3. Фридрих Ницше, "Така каза Заратустра", превод Николай Райнов, изд. "Ст. Атанасов", София, 1938 г.;

4. Фридрих Ницше, "Тъй рече Заратустра", превод Жана Николова - Гълъбова, изд. "Христо Ботев", София 1990 г.;

5. Фридрих Ничше, "Тъй рече Заратустра", превод  Д. Дечев, Печатница Ст. Атанасов, 1905 г.;

6.Фридрих Ницше, "Тъй рече Заратустра", превод Жана Николова - Гълъбова, изд. "Литера", Пловдив, 2000 г.;

7. Фридрих Ницше, "Тъй рече Заратустра", превод М. Белчева, под редакцията на П. Славейков, изд. "Логис/Комо", София,1990 г.;

8. Фридрих Ницше, "Тъй рече Заратустра", превод М. Белчева, под редакцията на П. Славейков, изд. "Захарий Стоянов", София,2015 г.;

9. Фридрих Ницше, "Тъй рече Заратустра", превод М. Белчева, под редакцията на П. Славейков, изд. "Мария Арабаджиева", София,2015 г.;

10. „Ницше и Изтокът”, сборник, изд. „Дилок”, София, 2002 г.;

11. Панчо Русев, „Ницшеанството в България”, изд. „Наука и изкуство”, София, 1972 г.;

12. „Ницше в България”антология, академ. изд. „Проф. Марин Дринов”, София, 2012 г.

*******

Галерия – афоризми от „Тъй рече Заратустра” – първи, втори, трети… N-mu прочит