Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2020 19:50 - Около Коледно
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 1695 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Около Коледно

 

Той беше един десен интелектуалец, който след като си изпи двете водки с кола в кварталното кафене, където се събираха десните интелектуалци, които и този път със задружни напъни охулиха човеконенавистническата политика на злия злодей Путин, си тръгна, но бе възпрян от онова долнопробно ченге–доносник – собственикът, което злобно и строго изръмжа:

- Знаеш, че кредитът на доверие ти свърши! Отрекохте комунизма, а в условията на пазарна икономика, както казвате вие демократите, безплатен обяд няма! – и му тикна в лицето грижливо водената страница в мазния тефтер с неговите вересии, които възлизаха на осемдесет и три лева и петдесет стотинки.

- Ама не може ли следващия път? – простена десният интелектуалец. – Очаквам да подпиша договор за издаването на книгата, а и хонорари от вестника имам да вземам...

- Пет месеца те чакам вече. – каза съдържателят. – Не съм ти начислявал и лихви! – продължи той вперил поглед в златния му пръстен. – Какво обеща на времето? Че ако не се разплатиш до месец ще дадеш пръстена. А колко време изтече от тогава? Комунизмът свърши! Бизнесът си има правила и те трябва да се спазват!

- Ама той струва поне двеста лева. – опита да се пазари десният интелектуалец.

- Да го беше продал тогава! От кога те чакам? Никой не те кара насила да идваш, да пиеш и да не си плащаш сметките!

И десният интелектуалец с огромна неохота се опита да свали пръстена, който носеше още от абитурентския си бал и за чиято направа баба му и дядо му бяха дали навремето две жълтици и понеже пръстът му беше надебелял, се наложи да го намаже с олио от прибора на една от масите в заведението. Така съдържателят го взе, огледа го критично и пръстенът отиде там, където беше отишла и венчалната халка... За нея обаче десният интелектуалец не съжаляваше толкова, защото му напомняше проваления брак, а този пръстен бе изпълнен с носталгични спомени – за баба му и дядо му, на чиито погребения така и не успя да отиде, за разрушената им от крадливи роми до основи родова къща в далечното селце, за връзката с корените...

На улицата, минавайки покай контейнера за боклук, видя нещо гнусно да се свлича от него в краката му – беше клошар.

- Бате, дай едно левче за хляб... – примоли се клошарът. – Два дена вече не съм ял нищо... Никой в тази криза не изхвърля храна.

Десният интелектуалец с погнуса го прескочи и в миг усети по кожата на краката си онова неприятно нещо, което се появяваше при съприкосновение с реални или въображаеми бълхи и тръгна към обсадения банкомат от шумна група социално слаби граждани. Когато най-накрая му дойде редът установи, че има превод в размер на седемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки за публикувани реклами в неговия блог, от които изтегли десет лева, защото знаеше, че уредът е програмиран да работи само с кръгли суми, от останалите средства автоматично бе удържана съответната такса за тегленето, а другите пари си останаха в банковата сметка. И понеже реши да плати сметката на мобилния оператор, защото вече цял месец му бяха ограничени не само изходящите, но и входящите обаждания, когато отиде в офиса разбра, че бил надговорил безплатните минути, а и евтината тарифа и затова сметката вече възлиза на  деветнадесет лева и петдесет стотинки. Ето защо, малко засрамен, понеже имаше само десет лева, той тръгна към редакцията на вестника, за да получи хонорара си. На ъгъла почти блъсна някаква малка, мърлява, просеща самотна майка, която размяташе притихнало бебе.

- Чичо, дай едно левче. Детето е гладно. – плачливо простена просякинята, а той я подмина без да каже нищо.

Редакцията се намираше на единадесетия етаж на панелен блок и понеже асансьорът не работеше, най-накрая, доста запъхтях, все пак успя да се добере до нея  по мърлявото стълбище със стени, изпълнени с нецензурни графити.

- Тридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки след приспадане на социалните и здравните осигуровки и данък общ доход. – каза касиерката.

- Ама аз имам три статии. – каза десният интелектуалец.

– И какво от това? – обади се от другата стая главната редакторка. – Криза е. А и никой не те кара да публикуваш при нас. И без това имаме предостатъчно писачи на трудови договори.

Десният интелектуалец мълчаливо взе парите, върна се в офиса на мобилния оператор, плати сметката и понеже му оставаха двадесет и осем лева и деветдесет и две стотинки в миг се почуди дали да не купи бутилка хубаво вино и котлети, или да вземе билет за театрално представление, или да купи някоя хубава книга, или да плати таксата за интернет в размер на двадесет и пет лева, но в крайна сметка реши да плати инетрнета, защото вече цели два месеца го бяха спрели и нямаше достъп нито до блога си, нито до социалните мрежи.

Минавайки през парка бе заобиколен от ръмжащи бездомни помияри и дишащи лепило невръстни наркоманчета, които го наобиколиха и се разкрещяха:

- Чичо, чичо, дай левче да си купим хляб.

Той ги подмина без да каже нищо, отиде в офиса на интернет – доставчика, плати таксата и понеже му останаха три лева и деветдесет и две стотинки, реши да си купи хляб, наденица и кисело мляко и да се прибере.

В кварталната бакалия взе един хляб, една кофичка кисело мляко и в миг се загледа в изложената на витрината по-скъпа наденица с повече истинско месо, но прецени, че няма да му стигнат парите и под презрителния поглед на възпълната подавачка поиска от най-евтината.

- Три лева и четиридесет стотинки. – каза тя, а той плати и понеже му оставаха петдесет и две стотинки купи две „незаконни наливни” цигари от уличната лавка на стойност петдесет стотинки.

В подлеза възрастна дама – цигуларка, бивша солистка в консерваторията свиреше Паганини, а в разтворения на земята калъф на цигулката й бяха хвърлени само няколко дребни монети. Те си кимнаха като познати, а той реши да й остави последните си две стотинки – за късмет – нали все пак интелектуалците трябва и да се поддържат?

- Нещастник, да пукнеш в мизерия дано! Как не те е срам да се подиграваш така с хората? – изкрещя цигуларката при вида на монетата. – А изглеждаш интелигентен човек!

В твърде потиснато настроение накрая той се прибра в апартамента, който поради ипотеката бившата му съпруга не бе пожелала да вземе след развода, както бе взела колата, вилата и дъщеря им, а пък банката макар, че го бе отчуждила чрез съдя – изпълнител, още не го бе изхвърлила, защото това беше единственото му жилище и законът не позволяваше. И понеже парното беше спряно вече пета година, той пусна електрическата печка тип „духалка”, (на най-слабата степен), сложи тигана с наденичката на газовия котлон и пусна телевизора на едната от трите ефирни програми, които се ловяха със стайната антена, защото бяха спрели и кабелната телевизия за неплатена сметка от два месеца.  

По телевизията, гост на следобедния блок беше млада и красива дама, която обясняваше как голямата мултинационална компания, чието рекламно лице била тя, щяла да организира благотворителна кампания с нейно участие за набиране на средства за страдащите от неизлечими заболявания, как собствената й модна агенция също щяла да инициира набирането на средства за благотворителни цели, как тази година била завършила второто си висше образование и имала предложение да работи като експерт по социалните въпроси в Брюксел...

Пържейки наденицата, десният интелектуалец съсредоточи вниманието си към екрана, когато тя каза, че приходите от продажбата на наскоро издадената й книга също щели да отидат за подпомагане на безпризорните деца. Водещата предаването я попита каква е тази книга, а гостенката обясни, че е издадена наскоро от онова издателство, (което вече над две години отлагаше издаването на неговата трета книга с мотив, че е криза), разказа, че в нея е описан животът на едно обикновено момиче, което успява да сбъдне мечтите си, срещайки любовта и, че целият й тираж е вече почти изцяло изчерпан...

И някъде в този миг той – дипломираният филолог, естет и бивш редактор на бивш литературен вестник, автор на две книги, първата от които излезе в тираж от триста броя, а втората за съжаление само от сто, от които общо бяха продадени седемдесет и три броя, който вече над две години чакаше отпечатването на третата си книга, усети натрапчивата миризма на изгоряло и пушек, който изпълни панелния апартамент с площ от петдесет и два квадратни метра. И реши да напише статия за социалната несправедливост, която да публикува в блага си, (когато му пуснеха интернета) и да разпространи в социалните мрежи.

 

 




Гласувай:
5



1. krumbelosvet - Дано
29.12.2020 23:06
Хубава история.
Дано не е автобиографично.
Приятна вечер!
цитирай
2. georgihadjiyski - krumbelosvet - да,
30.12.2020 10:04
Благодаря. Сюжетът е автобиографичен. Или поне до голяма степен.
цитирай
3. krumbelosvet - Ох, от дете знам що е бедност, даже мизерия.
01.01.2021 14:16
Горе-долу знам и какво е талант. Съчетание сложно, но с две думи - оптимистична трагедия.
Пиша ви само за да наблегна на оптимизма. Макар и със засегнат от пневмония бял дроб, доживях 78, деца и внуци, които ме повече от уважават. Случайно от 20 години забравих и що е бедност (без да съм богат).
Но най чудното е, че главното дело на живота ми, решаването на един научен проблем възникнал преди 123 години, ми носи удовлетворение и засега ЗДРАВЕ, макар че едва ли ще дочакам признание.
От сърце ви желая здраве и живот, и да достигнете мечтите си!!!!!!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2305557
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031