Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07 18:12 - Трябва ли да има музей на Самоковската художествена школа през Възраждането в Самоков
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 434 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 02.07 18:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Трябва ли да има музей на Самоковската художествена школа през Възраждането в Самоков?



image

Никола Образописов, икона на Свети Илия, (1858 г.), църквата "Свети Никола" в Плевен, източник: Евдокия Петева - Филова, "Никола Образописов", София, 1994 г., издателство на БАН


Въведение

Касае се за едно твърде интересно културно явление, възниквало в глъбините на времето, което през XIX век – в епохата на нашето национално Възраждане бележи невероятен разцвет и разнася славата на Самоков по всички кътчета на българските земи.

Известно е, че след непрекъснатите поражения на Османската империя във войните ѝ с Християнските държави през XVII, XVIII u XIX век, турските султани Махмуд II (20 юли 1785 г. – 1 юли 1839 г.) u Абдул Меджид I (25 април 1823 г. – 25 юни 1861 г.), се опитват да въведат реформи в изостаналата държава, като съгласно провъзгласената доктрина на Танзимата (реорганизацията), се предоставяли широки свободи и равни права за представителите на всички народи и религиозни общности, в т.ч. и правото на строеж и изографисване на църкви. Ето защо след 1839 г. започва строителство на много православни Християнски църкви по българските земи, а представителите на най-значимата Зографска школа – Самоковската, работят от Атонския полуостров до Русе и от днешна Република Северна Македония до Варна. А техните изглеждащи неръкотворни в своята красота и изящество произведения – стенописи, икони, иконостаси, дърворезби, гравюри, съобразени с православните Християнски канони, могат да бъдат видени и днес в стотици църкви, пръснати по българските земи и очертаващи територии на българската възрожденска нация.

И понеже в онази епоха тайните на всеки занаят били грижовно пазени и предавани от бащи на деца, съхранените до днес имена на представители на Самоковската художествена школа през Възраждането включват няколко рода от град Самоков, село Продановци, село Доспей, село Алино, село Драгушиново, село Белчин, с делата на които понастоящем може и трябва да се гордее всеки жител на Самоков, Самоковско и православна България.

С оглед съхраняване представата за това значително национално достижение в българската колективна памет, би било особено хубаво, ако днешните самоковци съумеят да мобилизират необходимата обществена воля, намерят нужните ресурси, организират съответните творчески дейности и в крайна сметка изградят музей на Самоковската художествена школа през Възраждането в град Самоков.

 

Идеята

Като историк и краевед преди вече доста време направих пост в моя личен блог, посветен на Самоковската художествена школа през Възраждането, който макар и само информативен, привлече десетки хиляди посетители и стана обект на много коментари. А това ме накара да се замисля, че всъщност се знае твърде малко за тази уникална творческа дейност на знайни и незнайни зографи – появила се във Възрожденски Самоков сякаш от нищото и потънала в забвение ведно с помръкналата слава на нашия град – смятан за “първи град на Запада” в пределите на огромната турска държава, както и че единственият специализиран музей на представител на Самоковската художествена школа през Възраждането – Станислав Доспевски, е изграден в Пазарджик.

 

*******

А когато започнаха дейностите по учредяването на Местната инициативна група (МИГ) Самоков и трябваше да бъде изготвена стратегия за регионално развитие на базата на предложения на общинската администрация, на местния бизнес и на местни неправителствени организации, (чиито представители явно нямаха никакъв интерес, защото присъствието и на общински съветници, и на членове на неправителствения сектор, и на местни  бизнесмени, беше твърде символично, а служители от общинската администрация присъстваха главно по задължение), предложих в стратегията да залегне създаването на музей, за какъвто иде реч в това писание, а организаторите на инициативата бяха изключително впечатлени от идеята.

Въпросите са дали това е заложено в стратегията, предвидени ли са съответните средства в нея и кой в крайна сметка ще ги получи – което явно е основният проблем.

 

Евентуалната практическа реализация на идеята

Най-общо образно казано, същността на идеята е в подходящо помещение посетителят да види образци на Самоковската художествена школа през Възраждането във вид на реалистични изображения, каквито са съхранени и до днес в църкви и манастири във възможно най-голямата им пълнота.

Състоянието на хардуера понастоящем – цифрови фотоапарати и камери, сървъри, компютри, прожекционни апарати, уреди за триизмерно наблюдение, както и на софтуера – програми за обработване и представяне на изображения, позволява създаването на триизмерни холографски образи, което би позволило евентуалните посетители на евентуалния музей да придобиват почти реална представа за цялостната обстановка в многото църкви, изографисани от представители на Самоковската художествена школа през Възраждането.

Що се отнася до намирането на подходяща сграда – такава има, при това в “идеалния център” на Самоков, която е и рушаща се и изглеждаща напълно ненужна никому – това е бившият Профсъюзен дом, (стига да не е приготвена за продажба на някого на безценица.)

Има и достатъчно квалифицирани специалисти, които биха могли да работят с евентуалните посетители – самоковци, българи и чужденци.

 

Кой би могъл да осъществи идеята?

Преди време споделих идеята за създаване на музей на Самоковската художествена школа през Възраждането с мои познати, които се занимават с изобразително изкуство в Самоков и те бяха толкова впечатлени и ентусиазирани, че почти моментално изготвиха проект от името на неправителствена организация и кандидатстваха по надлежен ред. Незнайно защо обаче проектното предложение беше отхвърлено от финансиращия орган, а това няма как да не постави въпросите кой евентуално би могъл да реализира един такъв проект и дали този някой задължително трябва да бъде от онези нашенци, на които щедро се дават средства, събирани от всички нас във вид на данъци и такси, просто защото точно един от тях трябва да ги получи?

Логично би било проектът да бъде осъществен от Регионалния исторически музей в структурата на Община Самоков, а евентуалният музей на Самоковската художествена школа през Възраждането да бъде част от него. Би могъл да бъде и самостоятелна общинска институция или дори – функциониращ като нестопанска организация.

 

Основни дейности по реализирането на проекта

Макар и на пръв поглед да изглежда сложно и трудно осъществимо, особено във вид на странното нещо, включено в термина “проект”, създаването на музей на Самоковската художествена школа през Възраждането би могло да премине през осъществяването на няколко групи от основни дейности, подредени както следва:

-        Изготвяне на фотографии и видеофилми от църквите и манастирите, в които са работили представители на Самоковската художествена школа през Възраждането, както и дигитална обработка с оглед целите на проекта.

-        Ремонт и реконструкция на подходяща сграда – като площ, като обем, като изложение, като архитектура, като вътрешен интериор.

-        Закупуване и монтиране на хардуерната база – сървър, компютри, прожекционни апарати, озвучителна техника, съоръжения за триизмерно наблюдение.

-        Инсталиране на софтуер – подходящи програми, позволяващи формирането на триизмерни изображения.

-        Обучение на музейните работници…

 

Посетители и рентабилност на проекта

Евентуалното създаване на един такъв авангарден музей, какъвто няма в България, би струвало на данъкоплатеца около 500000 лв., от които за закупуване на техниката – около 150000 лв., за ремонт и реконструкция на сградата – около 130000 лв., за изготвяне и обработка на фотографии и видеофилми – около 100000 лв., за закупуване на софтуер около 80000 лв. и за други дейности – в т.ч. реклама и включване на музея в туристически справочници и сайтове – около 40000 лв.

При добра организация по запознаването на широката общественост с естеството на музея се предполага, че още първата година той би могъл да има най-малко 100000 посетители – граждани на Самоков, ученици, студенти от специалности по история и изобразително изкуство от София, Пловдив, Благоевград и пр., български туристи и чужденци – посетители на КК Боровец. При минимална цена на билета от 5 лв. означава изключително бързо възстановяване на обществената инвестиция. Наличието на подобен музей в Самоков би могло да окаже стимулиращ ефект върху развитието на някои позабравени занаяти като резбарството, иконографията, изобразителното и ювелирното изкуство, а упражняващите ги да имат възможността да продават своята продукция на посетителите на музея и гостите на Самоков.

Що се отнася до укрепването на националното съзнание и естетическата наслада от докосването до уникалните произведения на изкуството – те не могат да бъдат оцени в парични еквиваленти.

 

 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1660492
Постинги: 306
Коментари: 462
Гласове: 2787
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031