Планинарят и чешмата
(Опит за очерк)




Той беше един от онези чудаци, дошъл незнайно кога и как по нашия край и запленен от планината до глъбините на душата си, останал тук завинаги. Впрочем, когато човек живее в планината, просто я приема за даденост и твърде рядко би могъл да я почувства и опознае така цялостно и дълбоко, както онзи, който я е видял с поглед отвън и затова осъзнава, а и умее да представя всичко в нея като нещо уникално и неповторимо. И може би затова, макар че не беше професионален фотограф, беше направил някои от най-хубавите планински пейзажи, които съм виждал. Не беше и професионален литератор, въпреки че имаше доста добри текстове, свързани с планината. А иначе беше скиор, алпинист, планински спасител, планински водач. С други думи – истински планинар.
Този ден пихме по кафе и говорехме. За разрушението и съзиданието. И разбира се – за планината. А когато човек е прекарал достатъчно дълго време в планината – насаме със себе си, със своите собствени възприятия, мисли, представи, далеч от битовизмите, в които неусетно ни е потопил животът в тълпата от себеподобни, няма как да не е станал мъдрец. 
- По онова време правех маркировката към върха. – разказваше той. – И понеже видях, че въжетата за обезопасяване са ръждясали и прокъсани, реших да ги подменя...
- Да, това е много важно, - опитах да се направя на разбирач аз, - хубаво е, че си се сетил.
- Поръчах още цимент, пясък, вода... – продължи той сякаш изобщо не ме е чул, - помагаше ми един коняр, които ги донасяше с няколко коня. Довърших маркировката. Оправих и въжета. И останаха две торби цимент. Доста надолу по пътеката, от процеп в една гранитна скала, течеше вода и се изливаше на самата пътека. Бях решил да направя точно там чешма. Свалих цимента и го скрих в клека. Ходих си аз до града, добре ми платиха при това, направих скица на чешмата, после натоварих в „Трабанта“ инструментите и се върнах да я правя. Да, но цимента го нямаше! Някой го беше намерил и взел. Върнах се, купих две чувалчета цимент и направих чешмата. Тя си стои там и до сега и много хора са пили, пият и ще пият вода от нея. И от тогава разбрах, че
с краден цимент чешма се не прави!




 

Май свикнахме да опитваме да градим фундаменти с откраднат цимент и да не обръщаме внимание на корозирането на предпазните въжета.
Резултатът го виждаме в новинарските емисии от последните дни...

…колкото повече се краде в едно общество, толкова по-обезценен е животът на неговите граждани.